Определение № 278 от 09.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2971/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 61 409/30.06.2020 година, подадена от Столична община, против решение № 3184/20.05.2020 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-В състав, постановено по гр. д. № 3429/2019 година. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение № 460 369/31.07.2018 година на Софийския районен съд, ІІІ-то гражданско отделение, 85-ти състав, постановено по гр. д. № 52 226/2017 година в частта му, с която Столична община, на основание чл. 49 от ЗЗД, е осъдена да заплати на П. С. П. сумата от общо 19 132.74 лева обезщетение за претърпени от него вреди, от които сумата от 15 000.00 лева е обезщетение за неимуществените вреди, а сумата от 4132.74 лева е обезщетение за имуществените вреди, вследствие на инцидент, настъпил на 10.01.2017 година в [населено място]-падане на непочистен участък от улица, заедно със законната лихва върху сумата от 15 000.00 лева, считано от 10.01.2017 година до окончателното плащане и върху сумата от 4132.74 лева, считано от 11.01.2017 година до окончателното плащане. В подадената от Столична община касационната жалба се излагат доводи за това, че решението на Софийски градски съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до необосноваността му. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения от П. С. П. против Столична община иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД да бъде отхвърлен или евентуално да се намали по справедливост размера на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди, като се отчетат всички обстоятелства имащи значение в тази насока. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Ответникът по касационната жалба П. С. П. е подал отговор на същата с вх. № 262 286/21.03.2020 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 3184/20.05.2020 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-В състав, постановено по гр. д. № 3429/2019 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение. Третото лице помагач на страната на Столична община, а именно „Еф Си Си България“ ЕООД [населено място], не е подало отговор на касационната жалба, както и не е изразило становище по допустимостта и основателността й. Столична община е била уведомена за обжалваното решение на 02.06.2020 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 61 409/30.06.2020 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Софийски градски съд, на основание чл. 272 от ГПК, е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, като по този начин е възприел изводите на първоинстанционния съд, че от всички събрани по делото доказателства се установявало, че на 10.01.2017 година в [населено място], пресичайки [улица]в пресечката с [улица]в[жк]П. С. П., опитвайки се да преодолее образувалите се коловози от заледен сняг, се подхлъзнал и паднал. Свидетели на инцидента били служители на сладкарница „ТЕА“, които откарали П. в УМБАЛ „Софиямед“. Вследствие на падането П. получил травматични увреждания, изразяващи се във фрактура на лява лъкътна става и на тазовите кости. Била извършена оперативна интервенция, при която били монтирани реконструктивни плаки. Установявало се освен това, че след инцидента, П. С. П. изпитвал негативни емоции, болки и дискомфорт, като възстановителния период бил продължил повече от пет месеца, а извършените от него разходи за лечение и възстановяване били в размер на 4132.74 лева. От заключението на изслушаната и приета по делото съдебномедицинска експертиза се установявало, че в резултат на падането, П. получил: счупване ацетабулума вляво (главолечната ямка на главата на бедрената кост) вляво, на долното рамо на срамната кост и на крилото на хълбочната кост вляво и счупване на лакътния израстък на лакътната кост. В УМБАЛ „Софиямед“ било проведено оперативно лечение-метална остеосинтеза за счупването на ацетабулума и метална остеосинтеза за счупването на лакътната кост. Вещото лице сочело, че П. изпитвал силни болки преди операцията и следоперативно, като те били е по- голям интензитет в първите дни и постепенно намалявали. Нормалният възстановителен период за счупването на хълбочната кост, със засягане на ацетабулума бил придвижване с помощни средства след първия месец и пълно възстановяване до една година. За счупването на олекранона (лакътния израстък) след остеосинтеза имобилизацията била за срок от 4-5 седмици и пълно възстановяване за срок от 2.5 месеца. Вещото лице установявало, че следоперативно П. С. П. бил затруднен в ежедневното си обслужване за периода, когато е бил с имобилизирана лява ръка и е трябвало да се придвижва е помощни средства, като през този период изпитвал дискомфорт, имал нужда от грижи и обслужване от негови близки, като няма данни за настъпили усложнения. Освен това в хода на производството било установено, че с договор № СО15-РД-55-158/25.03.2015 година, който бил допълнен с анекс към същия с № С015-РД-55- 166/27.03.2015 година, Столична община била възложила изпълнението на обществена поръчка с предмет „Събиране и транспортиране на отпадъци, почистване на улици и други места за обществено ползване на територията на Столична община“ по обособена позиция № 3 Трета зона-райони „И.“,“С.“ и „П.“ на „Еф Си Си България“ ЕООД [населено място]. С договора на изпълнителя били възложени дейностите по зимно поддържане на улици и други места за обществено ползване, в т. ч. механизирано обработване на уличните платна, чрез разпръскване на подходящи смеси, механизирано почистване на сняг на улични платна и площади, механизирано почистване на тротоари, пешеходни зони, велоалеи и други места за обществено ползване, ръчно обработване на тротоари, подходи към подлези на метростанции, пасарелки, надлези, спирки на МГТ и други места за обществено ползване, чрез разпръскване на смеси, ръчно почистване от сняг и стъргане на отъпкан сняг и лед, както и товарене и извозване на сняг. За изпълнените дейности се съставял ежедневен констативен протокол (ЕКП). Условно денонощието се разделяло на два периода: дневен-от 16. 00 до 22. 00 часа (на предишния ден) и от 06. 00 -16. 00 часа за деня, в който се оформял констативния протокол и нощен-от 22. 00 до 06. 00 часа. И при двата вида почистване на уличните платна се изключвали необработените площи поради извършване на ремонтни работи и наличие на паркирали коли, които обстоятелства възпрепятствали обективно дейността. От представените констативни протоколи се установявало, че на 09.01.2017 година по дейност механизирано обработване на уличните платна чрез разпръсване на натриев хлорид от 06. 00 до 16. 00 часа за деня на актуването -09.01.2017 г. за улиците „А. П. Ч.“ и „Ф. Ж. К.“ (от [улица]до [улица]) били отчетени обработени 2.300 декара за [улица]и 2.620 декара за [улица]със забележката, че неосъщественото пълно разпръсване на технологичната сол в определени участъци било в резултат на паркирани коли. За същия период на 09.01.2017 година по дейност „механизирано почистване на сняг на улични площади“ за [улица]били отчетени 2.300 декара и наличие на паркирани коли, а за [улица].620 декара и наличие на паркирани коли. За 10.01.2017 година по дейности „механизирано обработване на уличните платна чрез разпръскване на техническа сол“ и „механизирано почистване на площади и улични платна“ не били отчетени обработени площи за процесната [улица], включително и [улица]. От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно метеорологична експертиза се установявало, че в район „И.“ на [населено място] на 10.01.2017 година имало снежна покривка с височина между 24.00 и 30.00 сантиметра. През цялото денонощие валял слаб сняг. Височината на снежната покривка се била увеличила с около 3.00 сантиметра и към сутринта на 11.01.2017 година била достигнала между 27.00 и 33.00 сантиметра. Температурата на въздуха на 10.01.2017 година била: минимална от нощта на 09.01 срещу 10.01 между -13 - -14 градуса; сутринта към 7. 30 часа между -11 - -14 градуса; към 14. 30 часа между -10 - -11 градуса; максимална за деня между -10 - -11 градуса; към 21. 30 ч. - около -12 градуса; до края на денонощието се била понижила още, а сутринта на 11.01.2017 година била достигнала между -13 - -17 градуса. При така установената фактическа обстановка съставът на Софийски градски съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на Столична община, като вредите били настъпили в резултат на неизпълнено законово задължение на служители на Столична община да стопанисват и по-конкретно да полагат системни грижи за осигуряване нормална целогодишна експлоатация на общинските пътища, пътните съоръжения и пътните принадлежности. Неоснователен се явявал доводът на Столична община, че по делото останал недоказан факта на настъпилата злополука с П. С. П., съответно нейния механизъм. В хода на първоинстанционното производство била разпитана свидетелката В. В. С. която макар и да не била очевидец на инцидента, нейните показания правилно били кредитирани от първоинстанционния съд, тъй като били дадени в резултат на нейни преки и непосредствени впечатления, не били противоречиви, а напротив-кореспондирали с приетите по делото и неоспорени по надлежния ред от Столична община писмени доказателства. От съвкупния анализ на тези доказателства се установявал както факта, така и механизма на настъпване на злополуката. На следващо място не можел да бъде споделен доводът за липсата на ангажирани доказателства досежно противоправното поведение на служители на Столична община, в резултат на което да са причинени на П. имуществени и неимуществени вреди. Когато общината не предприемела предписано от закона действие или го предприемела, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължала обезщетение. В конкретния случай нямало спор между страните, че Столична община била собственик на улиците в [населено място] (§ 7, т. 4 от ПЗРЗМСМА), а с § 6, т. 1, във връзка с т. 6 от ДРЗДвП улицата била приравнена на път, част от който били и тротоарите. Собственикът на пътя бил длъжен да го стопанисва в грижата на добър стопанин, към която се включвало полагане на системни грижи за осигуряване нормална целогодишна експлоатация, в т. ч. и снегопочистване. В този смисъл била и разпоредбата на чл.31 от ЗП. Столична община като юридическо лице била длъжна да осигури изпълнението на нормативно установените си задължения по чл. 31 от ЗП чрез възлагането им на определени лица независимо от вида на правоотношението, което възниквало по този повод. Предвид това съставът на Софийски градски съд приемал, че Столична община като юридическо лице отговаряла по чл.49 от ЗЗД за противоправно бездействие на свои служители, съответно и на други лица, на които била възложила изпълнението на нейни задължения, вменени й по силата на закона. В случая от ангажираните по делото доказателства се установявало, че Столична община била възложила изпълнението на уредени в закона нейни задължения да полага необходимите грижи за осигуряване нормална целогодишна експлоатация на пътната инфраструктура на територията на Столична община, район „И.“ на „Еф Си Си България“ ЕООД [населено място]. С договора на изпълнителя били възложени дейностите по зимно поддържане на улици и други места за обществено ползване, в т. ч. механизирано обработване на уличните платна, чрез разпръскване на подходящи смеси, механизирано почистване на сняг на улични платна и площади, механизирано почистване на тротоари, пешеходни зони, велоалеи и други места за обществено ползване, ръчно обработване на тротоари, подходи към подлези на метростанции, пасарелки, надлези, спирки на МГТ и други места за обществено ползване, чрез разпръскване на смеси, ръчно почистване от сняг и стъргане на отъпкан сняг и лед, както и товарене и извозване на сняг. В случая доказаният факт на настъпилия процесен инцидент бил основание да се приеме неизпълнение на задълженията на лицата на които Столична община била възложила изпълнението на нейни законови задължения-ако тези задължения са били изпълнени адекватно и ако тези лица са били положили дължимата грижа да поддържат общинските улици във вид, който гарантира и осигуряване нормалната им целогодишна експлоатация, в т. ч. и снегопочистването им, то и инцидентът нямало да се случи. Неизпълнението от страна на „Еф Си Си България“ ЕООД [населено място] на поетите със сключения договор задължения по снегопочистването на улиците в процесния участък не били основание да не бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на Столична община доколкото тя по силата на закона била задължен досежно улиците на територията на Столична община, район „И.“ и по-конкретно на ул. „Ф. Ж. К.“ и ул. „А. П. Ч.“ които представлявали общинска собственост, да ги стопанисва с грижата на добър стопанин, да ги поддържа с оглед осигуряването на нормалната им целогодишна експлоатация, в т. ч. и снегопочистването им. В този смисъл не можело да бъдат споделени доводите, че по делото не било доказано противоправното поведение на служители на Столична община, напротив-доказано било бездействие от страна на лица, на които общината била възложила изпълнението на нейни задължения, вменени й по силата на закона, т. е. установено било противоправно поведение от страна на Столична община, което довело до причиняване на вреди на П. С. П.. В тази връзка въззивният съд приемал, че по делото било доказано наличието на причинно-следствена връзка между поведението на лицата на които Столична община била възложила изпълнението на нейни законови задължения и настъпилото увреждане на П.. Проявеното бездействие на лицата на които Столична община била възложила изпълнението на нейни законови задължения се явявало непосредствена причина за претърпените от П. С. П. имуществени и неимуществени вреди, т. е. противоправното поведение на тези лица било в пряка и причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. На следващо място съставът на Софийски градски съд считал, че в случая не била оборена презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, не било установено, че служителите на Столична община са били направили всичко необходимо, но въпреки положените усилия вредоносният резултат бил възникнал. Предвид на всичко това били налице основанията за ангажирането на отговорността на Столична община по чл. 49 от ЗЗД. Съставът на Софийски градски съд е приел за доказан по делото, факта, че вследствие на инцидента П. С. П. би претърпял имуществени вреди в размер на 4132.74 лева и неимуществени вреди в размер на 15 000.00 лева. Въззивният съд е посочил, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД било обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и причинените вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, пострадалият трябвало обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД бил само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Затова следва да се приеме, че не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, можело да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на чл. 51, ал .2 от ЗЗД. Само това поведение на пострадал, което се явявало пряка и непосредствена причина за произлезли вреди можело да обуслови извод за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД щял да е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите. Съпричиняването по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД имал обективен характер и това изрично е посочено в ППВС № 17/1963година. В случая не може да бъде споделен доводът на Столична община, че П. С. П. с поведението си бил допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. В процесната хипотеза липсвали каквито и да било доказателства, че с поведението си П. С. П. бил създал предпоставки за възникване на вредите. Затова релевираното от Столична община възражение за съпричиняване се явявало недоказано. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Столична община е поискала обжалваното решение на Софийски градски съд да бъде допуснато до касационно обжалване с твърдения, че въззивното решение е постановено при липса на доказателства за непозволено увреждане, съответно при недоказани елементи от фактически състав на чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД. За да се налице съставът на чл. 49 от ЗЗД следвало деликтът категорично да е в резултат на доказано противоправно поведение на ответната страна. От ищеца не било проведено главно и пълно доказване на исковете му по чл. 49 от ЗЗД. Не бил доказан механизма на увреждането, поради което въззивното решение било постановено в нарушение на материалния закон. На следващо място са изложени твърдения за това, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не отговаряло на изискванията на чл. 235,ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, поради необсъждане и невземане под внимание на важни аргументи и възражения, направени от касатора, във въззивната жалба против първоинстанционното решение. На трето място се навеждат доводи, че въззивното решение е необосновано, тъй като изводите на съда не съответстват на събраните по делото доказателства. В него били изложени общи и бланкетни мотиви, в които не се съдържали изводи, основани на оценка на фактите и доказателствата и нямало произнасяне по същество на възраженията и доводите, с които Столична община обосновавала защитата си против иска. Така направените с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на Столична община твърдения се припокриват с тези направени в подадената против въззивното решение касационна жалба и по съществото си са насочени към дейността на съда по разрешаването на спора, по възприемане на фактическата обстановка и по оценката на доказателствата, поради което представляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Същевременно съгласно дадените в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос, който може да послужи като общо основание за допускане на касационното обжалване, трябва да е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на спорното право или правоотношение, представлява разрешаване на значим за конкретния правен спор въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 от ГПК като общо основание за допускане на касационното обжалване. Същевременно този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Упражнявайки правомощията си за селектиране на касационните жалби, касационният съд трябва да се произнесе дали поставения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания по чл. 281, т. 3 от ГПК за неправилност на въззивното решение, като проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1 от ГПК. С оглед на това направените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на Столична община твърдения непредставляват правни въпроси, които да послужат като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на въззивното решение на Софийски градски съд. Същевременно касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Той може само да го конкретизира, уточни или да го квалифицира. Непосочването на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. С оглед на посоченото липсата на поставен от Столична община правен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК, в смисъла посочен в т. 1 от ТР № 1/10.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, е пречка за допускането на въззивното решение на Софийски градски съд до касационно обжалване. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 3184/20.05.2020 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-В състав, постановено по гр. д. № 3429/2019 година по подадената против него от Столична община, касационна жалба с вх. № 61 409/30.06.2020 година и такова не трябва да се допуска. С оглед изхода на делото Столична община ще трябва да заплати на П. С. П. сумата от 4000.00 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение