Определение № 50223 от 09.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3513/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Р. А. П., чрез адвокат Фичерова, срещу въззивното решение №96/02.06.2022г. на Окръжен съд – Габрово по в.г.д.№137/2022г. в частта, с която е потвърдено решение №252/29.12.2021г. по г.д.№102/2021г. на Районен съд – Севлиево в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. А. П. срещу КПКОНПИ иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от дейността на КПКОНПИ, за разликата над присъдените 1 500лв. до претендираните 15 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.05.2020г. до окончателното ѝ изплащане. В жалбата са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Насрещната страна КПКОНПИ с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез главен юрисконсулт П. А., изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че не са налице сочените основания за допускане на обжалването, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с формираната съдебна практика по поставените въпроси. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени по реда на чл.78, ал.8 от ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл.284, ал. 1 и ал.2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, след частична отмяна на решението на първостепенния Районен съд – Севлиево е постановил друго, с което е осъдил Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) да заплати на Р. А. П. сумата от 1 500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от дейността на КПКОНПИ, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.05.2020г. до окончателното ѝ изплащане. Със същото съдът е отхвърлил иска за разликата над 1 500лв. до претендираните 15 000лв. Решението на въззивния съд в осъдителната му част е влязло в законна сила. За да постанови този резултат, съдът установил от фактическа страна, че по искане на ответника било образувано обезпечително производство по ч.гр.д.№24/2020г. по описа на Окръжен съд – Габрово, по което с определение № 2/08.05.2020г. било допуснато обезпечение на бъдещ иск в полза на КПКОНПИ срещу Н. С. В. и Р. А. П., с цена на иска 196 230 лева, чрез налагане на обезпечителни мерки: възбрана върху подробно описани недвижими имоти, запори върху леки автомобили, както и запор върху разплащателната сметка на Р. П. в „Централна кооперативна банка" АД, до размера на цената на иска, с изключение на сумите от трудово или друго възнаграждение за труд, пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, предвид разпоредбите на чл. 446 и чл. 446а от ГПК. Съдът установил, че въз основа на посоченото определение била издадена обезпечителна заповед и образувано изп.дело№...... Допуснатите обезпечителни мерки били наложени с изпратени на 12.05.2020г. и връчени на 15.05.2020г. запорни съобщения до ЦКБ АД и до сектор ПП КАТ при ОД на МВР. На 22.05.2020г. до Р. П. било изпратено съобщение за образуваното производство и наложените мерки, връчено лично на 27.05.2020г. Съдът констатирал, че на 29.05.2020г. Р. А. П. депозирала частна жалба срещу определението за допускане на обезпечение на бъдещ иск по реда на ЗПКОНПИ, а на 02.07.2020г. депозирала пред КПКОНПИ и писмени възражения срещу образуваната проверка, ведно с приложени към същата доказателства. Въз основа на последните, на 04.08.2020г. комисията подала искане по реда на чл.402 от ГПК за отмяна на допуснатото обезпечение, поради нови факти и обстоятелства, от които се установявала липсата на материалноправните предпоставки на чл.107 от ЗПКОНПИ за образуване на производство по реда на закона – значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ. Въз основа на същата, с определение №3/06.08.2020г. допуснатото обезпечение било отменено. Съдът, кредитирал показанията на разпитаната по делото свидетелка Й., от които приел за установено, че след като узнала за обезпечението и за цената на иска – 200 000лв., ищцата П. рухнала, защото не знаела какви ще са последиците. Плачела, спряла да се храни, не можела да работи в магазина и да гледа децата си. Наложило се всички да ѝ помагат. Не можела да спи, имала постоянно главоболие, мигренозни пристъпи, които зачестили. Появили се кръгове под очите ѝ, отслабнала и не можела да бъде пълноценен родител. Психическата нестабилност на ищцата породила необходимост от консултацията ѝ с лекар, защото не била в състояние да се справи сама със стреса. Според свидетелката, от есента на същата година се наблюдавало подобрение у ищцата, дължащо се на работата ѝ с лекари и предписаните лекарства. Съдът приел за установено, че ищцата била управител на хранителния магазин, който бил на входа на къщата, в която живеела, от който получавала доход, като не е спирала да работи. Съдът не кредитирал показанията на свидетелката Й. в частта, в която същата твърдяла, че била очевидец на получаването от ищцата на съобщението за запорираната сума и отражението му върху нея, тъй като според писмените доказателства връчването му било извършено на 27.05.2020г., а свидетелката сочи, че се е върнала в Австрия на 26.05.2020г. Въззивният съд не кредитирал и представените пред първата инстанция психологическо становище и амбулаторен лист от 2021г., като приел, че отразените в тях данни не били достатъчни да обосноват извод, че констатираното към съответните дати състояние при ищцата било следствие на наложените обезпечителни мерки, отменени през месец август 2020г. В същото били отразени споделените от П. преживявания датиращи от последните две години и свързани с действия и на други органи, различни от посочените в исковата молба /на специализирана прокуратура и осъществено нахлуване на въоръжени и маскирани лица в дома ѝ/. Съдът посочил още, че в становището липсвали конкретни факти и обективни данни, от които да се изведе причинната връзка между проведеното обезпечително производство по искане на ответника /отменено една година преди изготвяне на становището/ и описаното в същото, като актуално, състояние на ищцата. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът приел, че е осъществен състава на чл.2а от ЗОДОВ, тъй като против ищцата било образувано и висящо обезпечително производство по ЗПКОНПИ в продължение на три месеца. Изложил, че отмяната на обезпечението по искане на комисията установява начална липса на основание за образуването му, което обосновава извод, че предприетите срещу ищцата действия в неговите рамки са незаконни. С оглед на изложеното съдът направил извод, че са налице основания за ангажиране отговорността на КПКОНПИ за причинените на ищците вреди от незаконосъобразните действия, бездействия и актове на служители на ответната комисия, при изпълнение на техните служебни задължения. За да определи размера на справедливото обезщетение, съдът посочил, че отчита следните обстоятелства: възрастта на ищцата – 36 години при постановяване на обезпечителните мерки по ч.гр.д.№24/2020г. по описа на Окръжен съд – Габрово; вида на наложените обезпечителни мерки, които са засегнали правото на разпореждане с имуществото, върху което са наложени; периода, през който са търпени тези ограничения – почти три месеца; породеният дискомфорт и неудобство от невъзможността ищцата свободно да се разпорежда с обезпеченото имущество, доколкото съгласно чл.119,ал.1 от ЗПКОНПИ това можело да става само с разрешение на съда при неотложна необходимост; стойността на бъдещия иск, за който било допуснато обезпечението – 196 230лв.; породените негативни изживявания за ищцата – страх от отнемане на имуществото, предмет на обезпечението; настъпилата финансова несигурност в резултат на ограничаване на имуществената ѝ сфера; положените усилия за организиране защита срещу допуснатото обезпечение и производството пред КПКОНПИ; породените тревоги за бъдещото производство. След анализ на посочените конкретни обстоятелства, съдът направил извод, че преживените от Р. П. негативни емоции и преживявания били с обичаен интензитет за конкретната ситуация, от които не са настъпили необратими увреждания на здравето ѝ и/или трайни промени в начина ѝ на живот. Посочил, че по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че проведеното обезпечително производство е засегнало имиджа на ищцата пред една от водещите банки в града и пред обществото. Обосновал е, че мерките били постановени в охранително производство, в което не се провеждат публични заседания; същите не се разгласяват публично, а актът на допускане на обезпечение не е окончателен акт на отнемане на имуществото/ р № 172/ 13.11.2020 г. по гр. д. № 2993/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о/. Съдът посочил още, че по делото не са събрани доказателства за настъпили негативни последици за ищцата и в професионалната ѝ сфера. Напротив, приел, че по делото е установено, че тя не е напускала работата си и продължава да бъде управител на магазина, в който е работила към датата на допускане на обезпечението. Въз основа на изложеното и след като отчел социално-икономическите условия в страната през процесния период, въззивният съд намерил предявеният иск за основателен до размер от 1 500лв. Приел, че с така определеното обезщетение, причинените на ищцата вреди се репарират в относително пълен и справедлив размер. Претенцията над посочения размер намерил за неоснователна. Касаторът Р. А. П. обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради противоречие на решението с формираната практика на ВКС, представляваща и задължителна такава – ТР №3/2004г. на ОСГК на ВКС и т.ІІ от ППВС №4/23.12.1968г. по следните въпроси: 1/ Необходимо ли е при постановяване на решение сезираният съд да съобрази всички факти и обстоятелства по делото, за да постанови справедливо и аргументирано решение?; 2/ Следва ли въззивният съд при произнасянето си да съобрази индивидуално обусловените особености на населеното място, в което живее страната по делото, за да постанови справедливо и законосъобразно решение? и 3/ Как се определя размерът на обезщетението за неизумещствени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на органите на КПКОНПИ? Всички поставени въпроси са свързани с начина, по който се определя размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.2а от ЗОДОВ и кои са обстоятелствата и критериите, които съдът следва да вземе предвид при определянето му. По тях е налице формирана и установена трайна практика на ВКС, включително и задължителна такава – т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК, ППВС № 4/23.12.1968 г. и постановените въз основа на тях съдебни актове, част от които решения по г.д.№4316/2019г. на ІІІ г.о. и по г.д.№1642/2016г. на ІІІ г.о. Според дадените в същите разяснения, определяне на размера на обезщетението по чл. 2а от ЗОДОВ, следва да се съобразят релевантните за всяко увреждане конкретни, обективно съществуващи обстоятелства и при наличие на причинна връзка незаконосъобразните актове, действия и бездействия на органи и длъжностни лица по ЗПКОНПИ. Тези обстоятелства са свързани с вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, а именно: предмет, продължителност и интензитет на проведеното производство, разгласяването му в медиите, как същото се е отразило на начина на живот на проверяваното лице, с оглед на личността му – има ли влошаване на здравословното му състояние (физическо и психическо), в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на лицето, цялостното отражение на предприетите процесуални действия срещу него върху живота му – възраст, обществено и социално положение, семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и др. Следва да бъдат отчетени и всички специфични обстоятелства, произтичащи от характера и особеностите на самото производство по ЗОПДИППД (отм.), ЗОПДНПИ/отм./, ЗПКОНПИ, в хода на което проверяваните лица носят тежестта да установят всички обстоятелства, от които черпят права. За да се приложи правилно обществения критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е необходимо съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички обстоятелства с правно значение за размера на претенцията, като отчете отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и обоснове в мотивите резултата от направената преценка. В конкретния случай въззивният съд е разрешил поставените от страната въпроси в съответствие с константната практика на ВКС. В решението съдът е обсъдил всички относими към конкретния случай и към критериите по чл.52 от ЗЗД конкретни обстоятелства в тяхната взаимна връзка. Установил е причинно следствената връзка с воденото спрямо ищцата производство, отражението му в живота ѝ /както с оглед личността ѝ, така и в социално отношение/, отчел е спецификите на производството, включително с оглед продължителността му и интензитета на наложените обезпечителни мерки. Съдът е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими, а именно: възрастта на пострадалата при налагане на обезпечителните мерки спрямо нея; продължителността на същите; характера на обезпечителното производство, постановените в същото актове и разгласяването му; характера на наложените обезпечителни мерки засегнали цялото имущество на ищцата, довело до траен стрес, тревога и страх от загуба на цялото ѝ имущество продължил до отмяната им; наложеното ограничение за разпореждане със същото в определен период от време; характера и интензитета на причиненото увреждане – претърпените емоционални, психически страдания и дискомфорт, които са в рамките на обичайните; факта, че за целия период на производството ищцата е чувствала притеснение, страх, психическо напрежение, затваряне в себе си. При определяне размера на обезщетението съдът отчел и липсата на влошаване на здравословното състояние на ищцата; трайни промени в начина ѝ на живот; засягане на имиджа ѝ пред една от банките в града, както и негативни последици в професионалната ѝ сфера. С оглед на изложеното, съдът намира, че определеният от въззивната инстанция размер на присъденото обезщетение е основан на цялостната преценка на всички правно-релевантни обстоятелства, приети за установени по делото, при приложение на критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. чл. 2а от ЗОДОВ, в съответствие с формираната съдебна практика. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателката основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.3 от ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 8, във вр. с ал. 3 и чл. 81 от ГПК и направеното искане, Р. А. П. следва да бъде осъдена да заплати на КПКОНПИ разноски за юрисконсултско възнаграждение за защитата ѝ пред касационната инстанция – в минималния размер по чл. 23, т. 4 от НЗПП от 80 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,