Определение № 1664 от 18.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 851/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на „СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ“ООД ЕИК[ЕИК] срещу определение №2992/01.12.2023 г. по ч.гр.д. №2745/2023 на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 117/02.06.2023 г. на ОС-Перник по т.д. № 21/2023 за прекратяване на производството пред последния и изпращане на делото за разглеждане от СГС по правилата за местна подсъдност-чл.107 ал.2 ГПК и тези по чл.7 пар.1,б.“А“ от Регламент № 1215 на ЕП и на СЕ. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд. Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1, т.3 ГПК. От страна на ответника Ленеридж холдингс лимитед със седалище в Република Кипър е постъпил писмен отговор на ЧКЖ със становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалвания пред ВКС акт, с който се потвърждава определение за прекратяване на производството пред ОС Перник и изпращане на делото за разглеждане от СГС, съставът на САС е изложил следните съображения: Пред първоинстанционния съд е бил предявен отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 439 ГПК от “СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ “ООД, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] срещу „ЛИНЕРИДЖ ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД“, регистрирано като компания в Република Кипър, да се признае за установено, че “СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ “ООД не дължи на ответника „ЛИНЕРИДЖ ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД, в качеството му правоприемник на „ГРИЙН ЕНЕРДЖИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК], по силата на Договор за цесия от 05.05.2022г. и като взискател по изпълнително дело по описа на ЧСИ, с район на действие ОС-Перник, сума в размер на 400 000 ЕВРО, представляваща вземане за част от допълнителна парична вноска, съгласно решение на Общото събрание на съдружниците, от 12.01.2012г. за което вземане е издаден изпълнителен лист от 14.09.2020г. от Софийски апелативен съд (САС) по т.д. 5339/2018 г. В ИМ се излага, че вземането на взискателя е погасено поради извършено прихващане от „СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ“ ООД с насрещно вземане в размер на 400 000 евро, представляващо неустойка по развален Договор за съвместна дейност от 12.01.2012г., придобито чрез Договор за цесия на вземане от 10.05.2022 г., с цедент „ЕНЕРГИЙНИ КОЛЕКТОРИ“ ООД, с ЕИК[ЕИК]. Процесното вземане, предмет на отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК, се твърди в ИМ, че е придобито от страна на ответника „ЛИНЕРИДЖ ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД, по силата на Договор за цесия от 05.05.2022г. от цедента „ГРИЙН ЕНЕРДЖИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД-София, и представлява част от стойността на дължима от „СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ“ ООД допълнителна парична вноска, съгласно решение на Общото събрание на съдружниците, от 12.01.2012г. на дружеството-цедент и за това вземане е издаден изпълнителен лист от 14.09.2020г. от Софийски апелативен съд (САС) по т.д. 5339/2018 в полза на ответника-взискател по изпълнително дело по описа на ЧСИ, с район на действие ОС-Перник. Съгласно чл. 7 от Регламент 1215/2012 на ЕП и СЕ ,пар.1 буква “а” е уредена компетентност на съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение, като това може да бъде мястото, където съгласно договора за услуга тя е била предоставена или е следвало да бъде предоставена, съгласно буква “б”. При съмнение буква “в” препраща към по общото правило на буква “а”. Това насочва към мястото, където е местожителството на кредитора към датата на изпълнението. Кредиторът на спорното вземане, предмет на отрицателния установителен иск,при възникването му е бил със седалище на територията на РБългария, в [населено място], поради което и спорът е местно подсъден ва СГС. Съдилищата не са възприели, че релевантен за спора въпрос е този за местоизпълняемостта на насрещно вземане, на което ищецът по отрицателния установителен иск се позовава, че е възниквало в неговия патримониум, като придобито чрез цесия от цедента „ЕНЕРГИЙНИ КОЛЕКТОРИ“ ООД, и ПРИХВАЩАНЕТО, което е наведено като правопогасявящ факт по отношение на насрещното вземане -предмет на процесния отрицателен установителен иск, с оглед на което и са се произнесли по спора. Като основание за допускане до касация се сочи чл.280 ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. В случая, от страна на частния касатор се навеждат оплаквания за необоснованост на изводите на въззивния съд, че за определяне на компетентния съд по спора се явява факт без значение местоизпълняемостта на насрещно вземане, на което ищецът по отрицателния установителен иск се позовава, като възниквало в неговия патримониум чрез цесия от цедента „ЕНЕРГИЙНИ КОЛЕКТОРИ“ ООД-Перни, и ПРИХВАЩАНЕТО с него, което е наведено като правопогасявящ факт по отношение на насрещното вземане -предмет на процесния отрицателен установителен иск. Тези оплаквания са по правилността на обжалвания акт и не следва да се разглеждат в настоящото производство, в което ВКС извършва дискреция по критериите, уредени в чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение