Определение № 197 от 17.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3988/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Х., подадена чрез пълномощника - адвокат Я. Д. от САК, срещу въззивно решение от 12.02.2020 година, постановено по възз. гр. д. № 2487/2019 година, 10 състав на Пловдивски окръжен съд В ЧАСТТА, с която след частична отмяна на решение № 805/28.02.2019г. на Пловдивския районен съд ІІІ-ти гр. с., постановено по гр. д. № 3844/2018г., е отхвърлен като неоснователен искът с правно основание чл.49 ЗЗД, във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД, предявен от Д. Д. Х. против УМБАЛ „ПЪЛМЕД” ООД- [населено място], за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на непозволено увреждане – извършена от д-р К. С., при и повод изпълнение на възложената от ответника оперативна намеса на 08.06.2016 г. „триадно възстановяване на коляното” в нарушение на принципите за достатъчност и качество на медицинската помощ, в размер от 7000 лв. (седем хиляди лева), ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.06.2016г., до окончателното изплащане на сумата. Въззивното решение в останалата му част, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 805/28.02.2019г. на Пловдивския районен съд ІІІ-ти гр. с., постановено по гр. д. № 3844/2018г. в частта, с която се осъжда УМБАЛ „ПЪЛМЕД” ООД да заплати на Д. Д. Х. по иск с правно основание чл.49 ЗЗД, във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД сумата от 1000 лв. (хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди поради неспазване на правото на информирано съгласие на пациента, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.06.2016 г., до окончателното изплащане на задължението; и в частта, с която са отхвърлени като неоснователни претенциите за присъждане на сумата от 2570,60 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди (претърпени загуби) и на сумата от 274,46 лв. - обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, не е предмет на касационната жалба и е влязло в сила. Влязло в сила е и първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени претенциите на ищцата както следва: – за обезщетението за неимуществени вреди за разликата от присъдената сума от 7000 лв. до пълния претендиран размер от 10000 лв.; за обезщетението за имуществените вреди (претърпени загуби) за разликата над 2570,60 лв. до пълния претендиран размер от 3070,60 лв.; за обезщетението за имуществените вреди (пропуснати ползи) за разликата над 274,46 лв. до пълния претендиран размер от 964,95 лв. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска. Към жалбата е приложено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Ответната страна УМБАЛ „ПЪЛМЕД” ООД в представен писмен отговор чрез адв. И. К. от АК – П., взема становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1200лв. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд с оглед цената на иска към момента на завеждане на исковата молба, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Предявени са искове по чл.49 ЗЗД. Ищцата е поддържала, че претърпените неимуществени и имуществени вреди са пряка последица от причинено й травматично увреждане, следствие извършване на операция на 08.06.2016г. - „триадно възстановяване на коляното”, от д-р С. от състава на ответната болница, в нарушение на принципите за достатъчност и качество на медицинската помощ и правото на информирано съгласие. Въззивният съд е приел, че отговорността на работодателя по чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД е отговорност за действия и бездействия на извършителя на работата, при или по повод на която са причинени вредите; че от събраните по делото доказателства и най-вече от представените и приети като доказателство медицински експертизи и резултати от образни изследвания на ищцата не се установява факт, от който да се направи извод, че има нарушение или неспазване на задължителните медицински практики от оператора; че е установено, че ищцата е претърпяла оперативна интервенция на 08.06.2016 г., изразяваща се в триадно възстановяване на коляното; че след операцията е започнала да чувства силен дискомфорт в областта на коляното и вместо да се подобрява, състоянието и оплакванията и се увеличават в сравнение с времето преди операцията - коляното се подуло, при контролните прегледи медиците установили вода в него, поставили обезболяваща инжекция, а след като състоянието не се подобрило, ищцата решила да потърси лекарска помощ в [населено място], където разбрала, че при операцията на 08.06.2016 г. не е осъществена описаната в операционния лист манипулация; че направила нов Я., след което на 31.10.2016 г. претърпяла втора операция, при която е поставен специален имплант. Счел е за установено и това, че ищцата е претърпяла продължителни болки и страдания, ежедневен дискомфорт, невъзможност да полага труд и затруднения в ежедневието. Въззивният съд е посочил, че за установяване здравословното състояние и характера на проведеното лечение по делото са приети заключения на две съдебно-медицински експертизи с вещи лица доктор М. и доктор К., както и, че спорът между страните се концентрира върху въпроса доказано ли е по несъмнен начин, че преди първата операция е установено частично прекъсване на предната кръстна връзка на колянната става или това прекъсване е било пълно. Отчел е, че и двамата експерти са категорични, че при изследване чрез Я. не може със 100 % да се установи посоченото обстоятелство; че единствено сигурният начин, според д-р М., е извършването на артроскопия, което е направено при пациентката и е констатирано, че предната кръстна връзка е частично прекъсната; че вещото лице д-р М. установява, че според добрата медицинска практика при частично разкъсване се извършва шеф на частичната увреда, като при непълно скъсване на кръстната връзка има процент на несрастване, който варира между 20 % и 30 %; че при пълно прекъсване несрастването е 100 % и затова не се извършва шеф, а се възстановява чрез пластика /заместване/, каквото е извършено при втората операция; че според разясненията, дадени от доктор М. в съдебно заседание, проведено на 27.09.18г. става ясно, че шиенето на парциалното (частично) скъсване е опит да се даде шанс на частично прекъснатата връзка да зарасне, защото пълното скъсване, което налага да се извърши нова хирургична интервенция – пластика, води до ранно ошипяване, а това е дегенаративен процес. Въз основа на това е обосновал извод, че извършването на шеф върху частично разкъсаната кръстна връзка е изцяло съобразено с добрите медицински практики, но несполучливостта на тази операция е в резултат на приетия за нормален от медицината процент на несрастване, като за този лош резултат има значение и направената през 2006г. операция на същото място. Приел е, че този извод се подкрепя и от обстоятелството, че не са ангажирани доказателства, че зашиването на кръстната връзка е извършено некачествено. Обосновал е и извод, че при операцията, извършена на 08.06.2016г., са спазени изискванията на правилата на добрата медицинска практика, поради което тази оперативна интервенция не може да се приеме за неправилно и неправомерно действие в резултат на непрофесионално поведение, а последващата операция през октомври 2016г. не е извършена като резултат от неправилно проведено оперативно лечение в УМБАЛ „Пълмед“ ООД – П.. При така приетото за установено съдът е счел за неоснователни доводите на ищцата, че извършената в УМБАЛ „Пълмед“ ООД операция е изпълнена некачествено. За основателни е приел доводите й, че в ответната болница не е получила пълна информация за предстоящото лечение, не е била информирана за всички рискове, което ако е било сторено, същата е могла и да не се съгласи на извършването на тази оперативна интервенция. От представеното по делото информирано съгласие за медицински процедури и хирургични дейности от 07.06.2016г. съдът е приел, че не може да се установи, че пациентката е уведомена в пълнота за всички рискове, които са свързани с извършената операция. Отчел е, че в точка 5 е посочено, че не могат да бъдат дадени пълни гаранции за резултата от лечението, но е посочил, че този текст изобщо не изяснява характера, смисъла и последиците за конкретната операция когато тя се окаже неуспешна; че в това информирано съгласие не са посочени най-важните последици от неуспешната операция по разбираем за пациента начин като процент на неуспешност на операцията, разумните алтернативи, степента на болки и евентуалната наложителност от последваща операция, както и нейния характер, а също така и риска за здравето при отказ от лечение; че не е посочено как се отразява върху оздравителния процес претърпяната операция през месец април 2006г.; че на тези въпроси следва да бъде даден отговор съобразно изискванията уредени в нормата на чл. 88 от Закона за здравето.; че нарушението на тази норма е констатирано и при съставеното наказателно постановление № 27-486-1 от 09.05.2017 г. по повод обсъжданото информирано съгласие.Обосновал е по тези съображения извод, че неинформираността на ищцата за посочените по – горе обстоятелства, е повлияло на правото й да се възползва от възможността да избере конкретния начин на лечение, както и да откаже да бъда лекувана, а също така и да определи момента, в който да бъде започне лечението. Приел е, че това обстоятелство има връзка с претърпените от нея болки и страдания, понеже тя е била лишена от възможността да избере начина на лечение, въз основа на пълни разяснения за характера на заболяването, както и, че върху този извод не влияе подписаната от нея предоперативна епикриза, където е посочено, че оперативният риск е висок. По изложените съображения съдът е приел искът за доказан по основание. Относно неговия размер е посочил, че следва да се има предвид единствено разминаванията в очакванията на пациентката за благоприятен следоперативен период и несполучливия изход на операцията; че това обстоятелство, преценено с оглед обществения критерий за справедливост, уреден в нормата на чл. 52 от ЗЗД, обосноват определянето на обезщетение за неимуществените вреди от неспазване правото на информирано съгласие на пациента в размер на 1000лв., ведно със законната лихва от 08.06.2016г. до окончателното изплащане на сумата. Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. В случая касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.Съображенията за това са следните: В изложението си касаторът поставя въпроса „за задължението на съда да обсъди всички доказателства във взаимна връзка, експертните заключения във връзка с останалите доказателства, както и следване правилата на логиката при преценката на вероятността“. Счита, че този процесуалноправен въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с разрешенията, дадени с решение № 381 от 2012г. по гр. дело № 756/2010 г„ I Г.О., решение № 291/2011 г. по гр. дело № 376/2010 г., I Г.О., решение № 264 по гр. дело № 6457/2013 г, III Г.О, ГК, на ВКС. За да обоснове наличието на противоречие поддържа, че въззивният съд е достигнал до неправилни и необосновани изводи следствие на това, че не е обсъдил в съвкупност и с прецизност всички събрани по делото доказателства, избирателно е кредитирал част от тях и превратно ги е тълкувал, изцяло е игнорирал данните, съдържащи се в Наказателно постановление № 27- 486/09.05.2017 и АУАН № А 27-486-1/09.05.2017 г. Изразява становището си какви факти се установяват от събраните доказателства, както и, че от анализа на всички доказателства, в това число и от резултатите от проведените Я. и от заключенията на вещите лица се установява наличието на всички предпоставки за уважаване на заявените претенции. Така поставеният от касатора процесуалноправен въпрос не съставлява общо основание по смисъла на чл.280 ГПК. По естеството си това са оплаквания за необоснованост на решението, за неправилност на същото поради допуснати процесуални нарушения при анализа на доказателствата. Тези оплаквания касаторът привързва към свои фактически констатации, които съдът не е приел да следват от данните по делото. Доводите за необоснованост и неправилност на решението, за допуснати от съда процесуални нарушения не са правни въпроси по смисъла на чл.280 ГПК, а са касационни оплаквания по чл.281 ГПК и по тях съдът не дължи произнасяне в стадия на селектиране на жалбата. Последните не могат да обосноват извод за наличие на обща предпоставка за достъп до касация. При отсъствие на общата предпоставка не се дължи произнасяне по въпроса за наличието на специфичната такава, поддържана от касатора. Въпреки това и доколкото се засягат процесуалните действия на съда, следва да се посочи, че не се констатира противоречие между правните разрешения на съда досежно обсъждането на всички доказателства поотделно и във взаимна връзка и при зачитане на опитните правила и правилата на формалната логика с разрешенията по същия въпрос, дадени с трайната практика на ВКС, в това число и с приложените от касатора решения. Въззивният съд е анализирал доказателствата, доводите на страните и възраженията им по същество на правния спор не само поотделно, но и в съвкупност, и е формирал собствени фактически и правни изводи, като е мотивирал същите в обстоятелствената част на акта си. Преценката доколко анализът на доказателствата и становищата на страните е пълен и прецизен, както се твърди от касатора, както и дали формираните фактически и правни изводи са обосновани и правилни, е извън обхвата на производството по чл. 288 ГПК. Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, но същият дължи сторените такива от насрещната страна. Видно от представения договор за правна помощ,списък на разноските и фактура за извършено плащане, ответникът по касационната жалба е заплатил адвокатско възнаграждение в размер 1200лв. Предвид изложеното и с оглед изхода на делото, касаторът следва да се осъди да заплати на ответната страна деловодни разноски в размер 1200лв. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,