Определение № 1700 от 01.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4918/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Н. Д., против въззивно решение № 5690/16.09.2025 г., постановено по в.гр.д. № 7858/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 6377/09.04.2024 г. по гр. д. № 55609/2023 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Ц. Н. Д. срещу Министерство на околната среда и водите иск по чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 21.08.2019 г. - 03.11.2020 г., причинени от незаконосъобразни действия на служители на ответника при и по повод възложената им работа по участие в комисията по провеждане на конкурс за длъжността „директор“ на РИОСВ - [населено място]. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и за необоснованост. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. „Провеждането на конкурс по КТ за заемане на ръководна длъжност предполага ли деликтно поведение от страна на участниците в конкурсната комисия?“. По въпроса се сочи наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; 2. „Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите на акта си всички правнорелевантни факти, възражения и доводи на страните и нарушава ли съдът принципите па равнопоставеност, състезателност и диспозитивност, ако не основе решението си на правнорелевантни факти, които са установени?“. По въпроса се сочи наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, с твърдения, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС: т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСТК на ВКС. Твърди се също, че въззивното решение противоречи на: Постановление № 9 от 28.12.1966 г. на Пленума на ВС; решение № 131/01.11.1967 г. на ОСГК на ВКС; решение № 104/15.05.2014 г.. по гр. д. № 5422/2013 г. на ВКС, III г.о.; решение № 141/08.01.2021 г. по гр. д. № 3052/2019 г. на ВКС, IV г.о., без да е формулиран конкретен материално правен въпрос разрешаването на който е обусловило правните изводи на съда в противоречия с горепосочената практика на ВКС. Изложени са също твърдения за допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаещи отказ на съда да уважи направени от страната доказателствени искания, без във връзка с тези твърдения да е формулиран конкретен процесуалноправен въпрос. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата Министерство на околната среда и водите /МОСВ/ в писмен отговор, е изразил становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима. От фактическа страна, въззивният съд, препращайки и към мотивите на първоинстанционното решение, е приел за безспорно по делото, че ищцата от 2006 г. е изпълнявала различни длъжности в РИОСВ - [населено място], като на 27.09.2018 г. между МОСВ и Д. бил сключен трудов договор, с който последната приела да изпълнява длъжността директор на РИОСВ - [населено място], считано от 01.10.2018 г., до заемане на длъжността въз основа на конкурс. Липсвал спор по делото, че със Заповед № РД-399/20.05.2019г., министъра на ОСВ, е бил обявен конкурс за заемане на длъжността „директор“ на РИОСВ – [населено място], с посочени минимални изисквания – висше образование, минимална степен – магистър – икономика, право или технически науки; професионален опит – минимум 3 години на ръководна длъжност и/или 7 години опит в областта на анализи, управление, мониторинг и контрол. Бил определен начина на провеждане на конкурса, а именно: подбор по документи, представяне на концепция на тема „Прилагане на политика за опазване на околната среда на регионално ниво – управление и контрол“, както и интервю. Посочени били и основните задачи на директора на РИОСВ – Шумен, необходимите документи за кандидатстване, място и срок за подаването им, място за обявяване на списъци и съобщения във връзка с конкурса, мястото на провеждането му. Обявлението било публикувано и в „www.jobs.bg“. На свое заседание, проведено на 09.07.2019 г., назначената конкурсна комисия, след като разгледала възражението на подалата заявление за участие в конкурса С. Х. И., ведно с приложените документи и удостоверения установила, че същата отговаря на минималните и специфични изисквания за заемане на длъжността директор на РИОСВ – [населено място]. На първо място в конкурса била класирана С. Х. И., с която бил сключен и трудов договор за длъжността директор. Ищцата също участвала в този конкурс, но не е била класирана на първо място, в резултат на което трудовото й правоотношение било прекратено без предизвестие. Посочено е, че ищцовата претенция е да бъде реализирана отговорността на ответника за извършени незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от МОСВ, при или по повод изпълнението на възложената им работа, които участвали в комисията по провеждането на конкурс за „директор“ на РИОСВ – [населено място], обявен със Заповед № РД-399/20.05.2019 г. на министъра на околната среда и водите, които провели конкурса не по обявения начин. За да отхвърли предявения иск въззивният съд е приел, че в производство не са събрани доказателства за наличие на конкретни противоправни действия от страна на членове на конкурсната комисия при провеждането на конкурса по реда на чл. 89-97 КТ, които да са насочени срещу ищцата именно с цел нейното увреждане. Провеждането на конкурс не предполагало деликтно поведение. Преценката за професионалната подготовка и другите качества на кандидатите, необходими за заемането на длъжността, била въпрос от компетентността единствено на конкурсната комисия, като извън обхвата на възможната съдебна проверка за спазване на законовите изисквания при провеждане на конкурса /например при предявен иск за оспорване законността на уволнението, оспорване на актове на комисията по административен ред и др./, преценката на комисията за крайното оценяване и класиране на кандидатите била въпрос на целесъобразност. Посочено е, че при липса на данни за целенасочено увреждащо действие, няма как такава преценка да се квалифицира като незаконосъобразно поведение, което да причини вреди на ищцата. Ищцата не доказала и субективно отношение за увреждане от страна на служители на ответника, както и причинна връзка между твърдяното увреждане и настъпилите вреди. Прието е също, че голяма част от негативни емоции на ищцата се дължат на отрицателна промяна в отношението към нея като професионалист на нейни колеги и на приятели, както и на негативни анонимни коментари в статии за случая в интернет пространството, които действия не са в пряка и непосредствена връзка с действия на провелите конкурса служители на РИОСВ - [населено място]. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, без да е посочен конкретен правен въпрос от значение за изхода по делото или на основания, различни от формулираните в касационната жалба. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В приложение на принципа за диспозитивното начало задължение на касатора, а не на настоящата инстанция, е да изведе правния проблем и да го постави за отговор. Касационната инстанция може само да уточни и преформулира правния въпрос, но не и служебно да го формулира. В случая, както се посочи по - горе в мотивите, от страна на касатора не са формулирани правни въпроси по част от твърденията й в касационната жалба и изложението. По поставените въпроси от друга страна, не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По първия въпрос формулиран в изложението, касационно обжалване не следва да се допуска. Въпросът е формулиран общотеоретично и отговорът му е очевиден- провеждането на конкурс по КТ за ръководна длъжност само по себе си не предполага деликтно поведение от страна на конкурсната комисия. Като способ за възникване на трудово правоотношение, конкурсът е законово регламентиран в разпоредбите на чл. 89 - 97 КТ. Законът предвижда следването на процедура, гарантираща назначаването на най-способния кандидат за длъжност, определена за конкурсна в закон, в акт на Министерския съвет, на министър или ръководител на друго ведомство или от работодателя. Конкурсът се обявява от работодателя по подходящ начин; допускането на кандидатите до конкурс и неговото провеждане се извършва от комисия, назначена от работодателя, чийто числен и квалификационен състав е с оглед характера на конкурсната длъжност; комисията класира успешно издържалите конкурса кандидати, а трудово правоотношение възниква с лицето, което е класирано на първо място. Деликтна отговорност е възможна само при доказано противоправно, виновно и увреждащо поведение, излизащо извън рамките на нормалното упражняване на служебните правомощия. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по повдигнатия втори въпрос, който макар да обуславя обжалваното решение, не е разрешен в противоречие, а в съответствие с установената от ВКС практика, в т.ч. и тази посочена в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, според която въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал, като е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане на доводите на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото. Съдът трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил относимите доказателства и установените от тях правнорелевантни факти. Съдът, освен чрез препращане към мотивите на първата инстанция, е изложил и самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи относно липсата на предпоставките на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД. Следователно по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касация. Обстоятелството, че ищцата не е съгласна с анализа и оценката на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод на въззивния съд, съставляват доводи за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които, не са предмет на проверка във фазата по селекция на касационната жалба. При този изход на делото в полза на ответника по жалбата се дължи юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 100 лв. Така определеното възнаграждение следва да се присъди в равностойност му в евро - в размер на 51,13 евро По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о.