Определение № 7 от 05.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2367/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД срещу решение №279 от 21.05.2025 г. по в.т.д.№82/2025 г. на САС в частта му, с която след частична отмяна на решение №737 от 22.05.2024 г. по т.д.№156/2024 г. на СГС, е определена начална дата на несъстоятелността на „Мелница Арчар“ ООД – 23.01.2023 г. В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно. Посочва се, че от събраните по делото доказателства се установява, че към 31.12.2022 г. дружеството е било способно да погаси всички свои краткосрочни задължение с краткотрайните си активи, което изключва възможността към 23.01.2023 г. да е изпаднало в неплатежоспособност, като най-ранната дата, към която може да се приеме влошено финансово състояниеq е 31.12.2023 г. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС - селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1. За определяне на началната дата на неплатежоспособност достатъчно ли е да бъде установено спиране на плащането към даден кредитор към същата дата или е необходимо да се установи и липсата на ликвидни краткотрайни активи, достатъчни за покриване на краткосрочните/текущите задължения към всички кредитори към същата дата. 2. Датата на спиране на плащанията към отделен кредитор релевантна ли е за определяне на началната дата на неплатежоспособност, ако към същата дата не е установена обективна невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания. Твърди се, че решението в обжалваната част е и очевидно неправилно. „Мелница Арчар“ ООД и „А. П.“ ЕООД не заявяват становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна (присъединен по реда на чл.629, ал.4 ТЗ кредитор в производството по чл.625 ТЗ, образувано по подадена от „А. П.“ ЕООД срещу „Мелница Арчар“ ООД искова молба), в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови решението в обжалваната част въззивният съд, след като е обсъдил подробно финансовото състояние на „Мелница Арчар“ ООД, установено от приетите основно и допълнително заключение по назначените от първоинстанционния съд СИЕ, е приел, че за отчетните периоди от 2019 г. до 2022 г. не е налице съществена разлика в състава, структурата и в балансовите стойности. Посочил е, че отразената през 31.12.2023 г. значителна промяна в размера на вземанията, по точно в размера на други вземания, чиято стойност се увеличава 18 пъти спрямо предходните периоди (от 366 000 лв. на 7 281 000 лв.), без на вещото лице да са посочени от дружеството опис на активи и пасиви с данни за вземания и задължения по кредитори, падежи и аналитични записи, води до извода, че при отчитане на показателите за 2023 г., при липса на доказаност на съществуването на тези вземания, същите не следва да участват при определяне на показателите, като същото се отнася и до задълженията към „А. П.“ ЕООД - 5280 х.лв., които обаче са включени в списъка на неприетите вземания и не е проведен иск по чл.694 ТЗ. Установил е, че неразпределената печалба е достигнала нулеви стойности към 31.12.2022 г. и към 31.12.2023 г., като стойността на текущата печалба е била в относително нисък размер към 31.12.2019 г. и към 31.12.2020 г., а към 31.12.2021 г., към 31.12.2022 г. и към 31.12.2023 г. дружеството влошава годишните си финансови резултати, като отчита отрицателни величини със стойности съответно -299 х.лв., -228 х.лв. и -856 х.лв. При анализ на тези данни, както и с оглед безспорно установеното по делото, че на 23.01.2023 г. длъжникът е получил поканата, с която кредити към „Юробанк България“ АД в размер над 3000 х.лв. са обявени за предсрочно изискуеми, е достигнал до извод, че от този момент „Мелница Арчар“ ООД не е в състояние да изпълни изискуемите се парични задължения към кредиторите - краткотрайните активи към 31.12.2022 г. са в размер на 3705 х.лв., а краткосрочни задължения, без предсрочно изискуемите от 23.01.2023 г. задължения към касатора, са в размер на 2813 х.лв. (в който смисъл е заключението на вещото лице - стр.336, в което се посочва, че „Мелница Арчар“ ООД не е в състояние да изпълни изискуемите се парични задължения към кредиторите, считано от 23.01.2023 г., когато „Юробанк България“ АД е обявила за предсрочно изискуеми кредитите). С оглед изложеното е намерил, че 23.01.2023 г., датата която банката е посочила в молбата си, следва да се приеме за начална дата на неплатежоспособността, тъй като считано от този момент, краткосрочните задължения надвишават размера на краткотрайните активи, а коефициентът на обща ликвидност се явява основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Настоящият състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Константна е практиката на ВКС, че от значение за началната дата на неплатежоспособност е обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, като началната дата на неплатежоспособност се определя чрез преценка на цялостното икономическо състояние на предприятието - длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност/задлъжнялост, чрез които се установява началния момент на обективната трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни/текущи задължения с краткотрайните активи. Влошаването на икономическото състояние на търговеца, имащо траен характер, може да настъпи и постепенно, и рязко - ако в един и същ момент се падежират значима част от дългосрочните до този момент задължения на длъжника (вкл. когато са само към един кредитор), които се трансформират в краткосрочни, ако това води до обективна невъзможност предприятието да поеме своите краткосрочни задължения с наличните краткотрайни активи, която се установява чрез визираните по-горе икономически показатели. При финансово-икономическия анализ основен показател за състоянието на неплатежоспособност по правило е коефициентът на обща ликвидност, при условие, че е налице действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Коефициентите на финансова автономност/задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат наличие на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за евентуално настъпване на това състояние в бъдеще. Определянето на началната дата става въз основа на посочените икономически показатели, при спазване на принципа на непрекъснатост на състоянието, като към тази дата следва да е налице и неизпълнение на някои от изчерпателно изброените в чл.608, ал.1 ТЗ вземания. При постановяване на решението си въззивният съд изцяло се е съобразил с посочената практика на ВКС, като е установил, че към 23.01.2023 г. (когато задължения за над 3000 х.лв. са станали предсрочно изискуеми и то в много кратък период след 31.12.2022 г, към която дата краткотрайните активи са били в размер на 3705 х.лв., а краткосрочни задължения, без предсрочно изискуемите от 23.01.2023 г. задължения към касатора, са били в размер на 2813 х.лв.), коефициентът за обща ликвидност е под 1.00 (около 0.65), като това състояние е трайно. В този смисъл по поставените въпроси не се установя наличие на поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,