Определение № 60456 от 04.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 724/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. П. П., чрез процесуалния му представител адв.И. М. от АК-Бургас срещу решение № 1293 от 16.11.2020 г по гр.дело № 2269/20 г на Окръжен съд-Бургас, Трети граждански състав, с което е потвърдено решение № 122/15.7.2020 г по гр.дело № 50/20 г на Районен съд-Карнобат.С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявения от касатора срещу Община Сунгурларе иск по чл.222 ал.3 КТ за сумата 10 559, 84 лв В касационната жалба се подържа, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба Община Сунгурларе не взема становище по същата. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното: Предявеният иск е с правно основание чл.222 ал.3 КТ. С обжалваното въззивно решение е прието следното: В периода 16.11.2007 г-27.10.2011 г ищецът е изпълнявал длъжността „заместник кмет“ на Община Сунгурларе.Считано от 1.11.2011 г до 2.11.2015 г е избран за общински съветник в Общинския съвет на същата.От 9.11.2015 г до 6.11.2019 г П. е изпълнявал функциите на кмет на ответната община.Съгласно разпоредбата на чл.222 ал.3 КТ при прекратяването на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж-на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца и това обезщетение се изплаща само веднъж.Предпоставките за придобиването на това право са: прекратяване на трудовото правоотношение, без значение на какво основание, както и към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и да е работил при същия работодател през последните 10 години.В разглеждания случай на касатора е определено обезщетение в размер на 2 брутни работни заплати, тъй като е прието, че не са налице предпоставките на чл.222 ал.3 КТ.Трудовият стаж на П. в ответната Община е прекъснат през времето, през което е изпълнявал функциите на общински съветник.Съгласно нормата на чл.34 ал.3 ЗМСМА за времето на изпълнение на задълженията му, общинският съветник ползва неплатен служебен отпуск, който се признава за трудов стаж, но той не сключва трудов договор с общината.Общинските съветници не са служители на общината.Те се избират от жителите и участват в органите на местното самоуправление, а ползването на служебен отпуск означава именно, че съветникът не е в трудово правоотношение с общината. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Формулиран е следният въпрос, уточнен от настоящата инстанция съобразно правомощията дадени с ТР № 1/2009 г от 19.2.2010 г по т.№ 1/2009 г на ОСГТК на ВКС, а именно „ относно характера на правоотношението, възникващо при избор на общински съветник“. Поставеният въпрос е обусловил изцяло изводите на въззивния съд и по него няма постановена съдебна практика.Поради това и на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение