Определение № 523 от 05.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 694/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по обща касационна жалба на М. Х. Д. и К. Х. Д., представлявани от адв. Л. С., срещу постановеното в производство по първа фаза на делбата решение № 217 от 28.10.2024 г. по въззивно гр. д. № 305/2024 г. на Смолянския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 20 от 19.04.2024 г. по гр.д. № 53/2023 г. на Районен съд - Чепеларе, с което е отхвърлен предявеният от М. Х. Д. и К. Х. Д. против П. М. Ч. и А. М. Ч. иск за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ от 98,10 кв. м., с предназначение- жилище, апартамент, ведно с припадащите му се 406/3654 ид. части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ 3 295 кв.м. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд е възприел безкритично тезата на районния съд за наличие на придобивна давност, но не е обсъдил доводите и аргументите на ищците, че не са били налице предпоставките за придобиване на делбения имот по давност. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че постановеното решение противоречи на голяма част от практиката на касационната инстанция във връзка с приложението на института на придобивната давност – основание за допускането му до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Цитират се множество решения по чл. 290 ГПК, обособени в две групи, като се заявява, че дори в самите тях въпросът за придобивната давност се разрешава противоречиво, което според касаторите налага тълкуване на закона при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. От ответниците А. и П. М. Ч. е подаден писмен отговор чрез адв. И. С., в който се излагат подробни съображения за липсата на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съответно за неоснователност на поддържаните оплаквания за неговата неправилност. Претендират се разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по иск на касаторите за делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ от 98,10 кв. м. и дворно място, представляващо 406/3654 ид. части от УПИ *** в кв. 26 по ЗРП на [населено място], който имот е придобит през време на брака в режим на СИО от Х. К. Д. и М. А. Д.. Ищците М. Х. Д. и К. Х. Д. са наследници на Х. Д., починал на 10.07.2005 г., а ответниците П. М. Ч. и А. М. Ч. са наследници на М. Д., починала на 15.11.2004 г. Въззивният съд е приел, че между страните не са спорни обстоятелствата относно възникването на съсобствеността и делбените им квоти от наследството на техните родители, а е спорно дали претендираните от ищците /сега касатори/ идеални части от правото на собственост върху гореописаните имоти са придобити от ответника А. Ч. на основание давностно владение, осъществявано в периода след смъртта на наследодателите. За да разреши този въпрос, въззивната инстанция е съобразила, че наследодателите М. и Х. Д. са придобили спорните имоти по време на брака им в режим на СИО. След смъртта на М. Д. на 15.11.2004 г. и на Х. Д. на 09.07.2005 г. процесните имоти продължават да се ползват еднолично от ответника А. Ч.. Този извод на въззивния съд е обоснован с показанията на изслушаните свидетели, които живеят в съседство и имат преки впечатления, а както и със събраните по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК признания на ищцата К. Д., че не притежава ключ нито от входната врата на къщата, нито от жилищния етаж, като два месеца след смъртта на баща й поискала от А. ключ, но той отказал да й даде. Съдът е приел, че тези доказателства установяват категорично осъществяването на фактическа власт с намерението за своене върху наследствените части на ищците от страна на ответника А. Ч., чието владение е било постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено. Приел е, че именно с действията си по недопускане на ищцата Д. до имота и с отказа да й предостави ключ от него, ответникът е демонстрирал явно и недвусмислено намерението си да го държи като свой. За това свидетелства и издаденият нотариален акт за собственост през 2023 г., с който се констатират последиците на осъщественото в периода след 2005 г. владение върху процесните имоти. При обсъждане възраженията на ищците за прекъсване на срока на придобивната давност въззивният съдебен състав е посочил, че давността се прекъсва само с изрично посочените в чл. 116 ЗЗД вр. чл. 84 ЗС действия, сред които не попадат отправянето на нотариална покана и извънсъдебното отправяне на собственически претенции. С тези съображения е мотивиран решаващият краен извод, че ответникът А. Ч. е придобил процесните имоти на основание чл. 79, ал. 1 ЗС с изтичането на 10-годишния давностен срок, считано от смъртта на Х. Д. през 2005 г., тъй като се установява от събраните доказателства същият да е владял явно и необезпокоявано имота с намерението за своене. Така изведените правни изводи от въззивния съд не разкриват поддържаното противоречие с практиката на ВКС относно приложението на института на придобивната давност. Необоснован е и доводът на касаторите за наличието на необходимост от тълкуване на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът относно приложението на придобивната давност в отношенията между наследници е окончателно разрешен със задължителната практика на касационната инстанция, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК. Съгласно приетото в него, независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. В този смисъл са и решенията на ВКС, на които се позовават жалбоподателите/ решение № 566 от 21.06.2010 г. по гр.д. № 1053/2009 г. на І г.о.; решение № 110 от 20.03.2012 г. по гр.д. № 870/2011 г. на ІІ г.о.; и др./.Тези постановки са доразвити в казуалната практика на касационната инстанция, в която последователно се приема, че преценката за наличие на намерение за своене и манифестирането му по отношение на съсобствениците следва да се извърши с оглед на конкретните действия, в които то се е изразило във всеки отделен случай /решение № 8 от 23.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 138/2011 г., I г. о.; решение № 55 от 08.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3255/2014 г., II г. о.; решение № 266 от 29.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1058/2010 г., I г. о./. В съответствие с цитираната практика въззивният съд е приел, че с отказа си да предостави на ищците ключ от процесния имот ответникът А. Ч. е обективирал намерението си да свои имота за себе си, отричайки правата на останалите съсобственици. Последователно е становището на съставите на касационната инстанция и по отношение на основанията за прекъсване на придобивната давност, а именно, че същите са изрично и изчерпателно посочени в закона /чл. 116 ЗЗД/ и не могат да бъдат тълкувани разширително – решение № 212 от 13.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 70/2010 г., I г. о., решение № 401 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 895/2010 г., I г. о., решение № 170 от 11.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 961/2011 г., I г. о. Давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение, или на искане за започване на помирително производство и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Други действия, вън от ограничително посочените /например различни покани - устни, писмени, нотариални; фактически смущения на владението, извършвани от собственика, които не са се изразили в отнемане на владението за повече от шест месеца - чл. 81 ЗС/, не могат да прекъснат теченето на започналата придобивна давност /решение № 130 от 18.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1017/2019 г., II г. о., решение № 83 от 09.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3878/2019 г., I г. о./. Приема се, че подобни извънсъдебни спорове и кавги не се отразяват и на характера на установеното владение, тъй като изискванията същото да е спокойно и явно касаят начина на неговото придобиване и наличието на демонстриране спрямо другите съсобственици на промяната в намерението имотът да се държи като свой. След като останалите съсобственици са били наясно със завладяването на правата им, същите е следвало да ги защитят чрез предприемане на действия, водещи до прекъсване на владението или отстраняване на владелеца от фактическата власт / така решение № 1049 от 07.07.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5016/2007 г., V г. o., решение № 262 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 944/2011 г. на ВКС, I г. о./. Изводът на въззивния съд, че отправянето през 2008 г. на нотариална покана от жалбоподателите до ответниците по иска няма за последица прекъсване на започналата да тече придобивна давност в полза на ответника А. Ч., е съобразен с тази практика. В обобщение, изводите на въззивната инстанция за основателност на предявеното възражение за придобиване на имотите по давност се явяват в съответствие с горецитираната съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване или уеднаквяване по смисъла на т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК. Ето защо касационно обжалване не следва да се допуска както на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, така и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. С оглед този изход на делото жалбоподателите М. Х. Д. и К. Х. Д. следва да бъдат осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал.3 ГПК на А. М. Ч. и П. М. Ч. сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 613.55 евро /1200 лв./, доказани с представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 11.02.2025 г. Водим от гореизложеното съдът