Определение № 3171 от 24.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 754/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. П. С. срещу решение №262203 от 01.07.2022г по в.гр.дело № 1097/2021г. на Софийски градски съд ,с което по иска,предявен пряко срещу застрахователя ЗК„Уника” АД за обезщетяване на неимуществените вреди от пътно-транспортно произшествие,при което на 21.12.2017г ищцата е пострадала като пътник в автомобил и след приспадане на вече платеното от застрахователя обезщетение в размер на 3000лева, за отхвърлянето на иска до пълния претендиран размер от 15 000лв е потвърдено първоинстанционното решение. Въззивното решение е обжалвано от ищцата и в частта, с която след частична отмяна на решение от 02.04.2020г по гр.д. № 32388/2018г на СРС е отхвърлен иска по чл.432,ал.1 КЗ на касаторката срещу застрахователя за разликата над присъдените 2 000лв до размера на присъдените от първоинстанционния съд 5000 лева застрахователно обезщетение. Въззивният съд, след като на свой ред обсъдил вида и степента на установените по делото травматични увреждания при ищцата, свързаните с тях болки, страдания, неблагоприятни последици и ограничения ,отчел е периода на проведеното болнично и извънболнично лечение и възстановителния процес ,възрастта и общото здравословно състояние,е намерил за завишено определеното от първоинстанционния съд обезщетение от 8 000лева ,като е определил по справедливост обезщетение в размер на 5000 лева, като присъдения размер е резултат от приспадане на вече изплатеното обезщетение от застрахователя. Собственият извод на въззивния съд за характера и степента на вредите се основават на неоспорено заключение на медицинска експертиза и разпит на свидетели,като във въззивното производство не са събирани нови доказателства.Причинените увреждания съчетават подкожен хематом на челото и задушните области ,охлузвания и изгаряния на шията /до втора степен/, кръвонасядания в очната област.Болките са били интензивни първите 10 дни ,отзвучали за около 30 дни,проведено е консервативно лечение .Ищцата към момента на произшествието е на двадесетгодишна възраст, възстановила се е напълно от инцидента ,няма трайни увреждания, излекувана е без остатъчни явления. Възстановителния период е бил кратък, протекъл е благоприятно, което е мотивирало въззивния съд да занижи присъденото на първа инстанция обезщетение по размер. Оплакването в касационната жалба е за незаконосъобразно и несправедливо занижен размер на обезщетението ,резултат от несъобразяване на високия лимит за застрахователните обезщетения ,вкл. за всяко пострадало лице. Икономическата конюнктура е основата на ежегодното им нарастване, което не е взето предвид от съда като ориентир за размера на обезщетението. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи като правен въпрос присъждането на адекватно обезщетение по критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД ,при съобразяване на икономическата конюнктура в страната ,която е в основата на непрекъснатото осъвременяване на застрахователните лимити ,докато определеният в решението стойностен еквивалент не съобразява значението им за остойностяване на вредата и така е в отклонение от даденото в ППВС №4/1968г тълкуване. Правният въпрос обуславя приложението на чл. 52 ЗЗД ,като съображенията на защитата сочат като поддържано осонованието на чл. 280, ал.1 т.1,предл първо ГПК ,поради противоречие с ППВС №4 от 1968г. Тълкувателна дейност за конкретния случай ,а не тълкуване на нормата на чл. 52 ЗЗД според защитата обосновава и приложното поле на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Отговор не е постъпил След преценка Върховен касационен съд,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Въззивната инстанция ,като съд по съществото на спора следва да приложи собствено критерия за справедливост в чл.52 ЗЗД като мотивира размера на обезщетението за неимуществени вреди с установените по делото релевантни обстоятелства,отчетени решаващо в указаната с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд и установената практика на ВКС по прилагането на чл. 52 ЗЗД насока. Ревизирането на изводите на първоинстанционния съд - включително в частта им по правилното прилагане нормата на чл.52 ЗЗД и определяне на обезщетението по размер, са косвен резултат от тази дейност(ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС,ТР №1/23013г ОСГТК на ВКС).Въззивният съд е длъжен да обсъди в мотивите си конкретните обстоятелства от значение за определянето на обезщетението по размер. Въззивното решение не е в противоречие с горните изисквания и съдържа мотивите, на които почива изводът за намаляване на обезщетението и за отхвърляне на иска до пълния предявен размер, като резултат на конкретна преценка ( съгласно реш. № 163/2016г по т.д № 3456/2015г на 1-во т.о на ВКС). В обжалваното решение въззивният съд е обсъдил релевантните обстоятелства,изтъкнати при установената степен на увреждане на здравето като конкретен мотив за определяне на обезщетението по справедливост,в конкретен размер съобразявайки възрастта на пострадалата нейното възстановяване.При отчитане на съвкупността от обстоятелства въззивният съд е изтъкнал общественото разбиране за справедливост, което,с оглед паричния характер на обезщетението, налага съобразяване с икономическия фактор, отчитайки ,но като индиция вкл. нормативно въведените застрахователни лимити, минималната работна заплата за страната,респ. и други обективни показатели. Обжалваното въззивно решение не опредметява противоречие с установената практика на ВКС по общо поставения правен въпрос в изложението.Твърде общ, в случая и несъстоятелен е доводът за противоречие с ППВС №4/23.12.1968г поради това, че въззивният съд не съобразява икономическата конюнктура в страната,след като намалява по размер обезщетение, дължимо и претендирано от застраховател.Справедливостта,като критерий за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди, включва винаги конкретни факти,относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие ,а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики.,изяснени в практиката на ВКС при обезщетяване на неимуществени вреди в резултат на травматични увреждания на здравето и свързаните с тях болки и страдания,без да е от значение кой дължи обезщетението (т.ІІ от ППВС №4/1968г, Решение № 38 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 323/2012 г., III г. о., ГК, реш. № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г. О, Реш. № 211 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 719/2009 г., IV г. о., ГК и др,включително цитираната от въззивния съд установена практика на ВКС в решения №16/2012г по т.д №461/2011г, реш. № 129/2012г по т.д № 346/2011г, реш. № 60137/2021г по т.д № 1920/2020г ,реш. №103/2020г по т.д №2546/2019 на Второ т.о на ВКС също указваща отчитането на икономическата обстановка в страната при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по размер. Въззивното решение е съобразено с установената практика на ВКС по въпроса за прилагане критерия за справедливост с отчитане на икономическите показатели ,включително формираната с решение № 83 по т.д.№ 795 / 2008 год. на ІІ т.о. и № 66 по т.д.№ 619 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС реш.№ 95 по т.д. № 916/ 2011 год. на І т.о., реш.№ 155 по т.д.№ 711/2011 год. на І т.о., реш.№ 1 по т.д.№ 299 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС и др. съдебна практика при отчитането на социално-икономическите условия и стандарт на живот в страната с оглед момента на произшествието.Без значение за прилагането на чл. 52 ЗЗД е това какъв вид отговорност се ангажира при иска за обезщетение:гаранционно - обезпечителна или пряка от делинквента.Значението на застрахователните лимити е разяснено с решение по т.д № 916/2011г та Първо т.о на ВКС, лимитите нямат пряко и обуславящо значение за изводите на съда по прилагането на чл.52 ЗЗД. Разясненията в реш. № 83/2009 год. по т.д.№ 795/2008 год. и реш.№ 1 от 26.03.2012 год. по т.д.№ 299/2011 год. ,Второ т.о на ВКС касателно отчитането на икономически условия при определяне обезщетението по размер не следва да се разбират в смисъл,че размерът на лимитите представлява своеобразен ориентировъчен критерий за справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД.Установеното в практиката на ВКС разбиране, възприето и от настоящия състав на ВКС е, че определените от съда обезщетения следва да бъдат съобразен с действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл.52 ЗЗД,а не с лимита на отговорността на застрахователя. Изтъкнатото от защитата основанието на чл. 280,ал.1 т.1 ГПК не е налице.Липсва изобщо обосновка за допускане на касационно обжалване по критерия в чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, касаторът не сочи и правния въпрос,към който привъзва изтъкнатото основание. Воден от горното, Върховен касационен съд, ІІІ г.о.