Определение № 301 от 16.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1611/2013 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на всяка от страните портив решение № 116 / 26.11.2012 год. по гр.д.№ 304 / 2012 год. на Бургаски апелативен съд, както следва: Касаторът - ищец - М. Ф. атакува постановеното решение, в частта в която със същото е отменено решение № 189 / 23.07.2012 год. по гр.д.№ 1461 / 2011 год. на Бургаски окръжен съд, в частта в която ответникът [фирма] е осъден да заплати неустойка за забава, в размер на 9 997,60 евро, като вместо това е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.92 ЗЗД. Касаторът - ответник [фирма] оспорва въззивното решение в частта, в която със същото е потвърдено първоинстанционното решение, за осъждането му да върне на ищеца, на основание чл. 55 ал.1 пр. трето ЗЗД, предвид разваляне на сключения предварителен договор за продажба на недвижим имот от 30.10. 2007 год., поради виновното си забавено изпълнение, заплатените от него суми - капаро, І и ІІ вноски по продажната цена. Всяка от страните оспорва касационната жалба на противната. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В обосноваване основание за допускане на касационното обжалване, касаторът – ищец се позовава на противоречива съдебна практика по въпроса за допустимо присъждане на неустойка за забава, уговорена в договор, приет за развален поради виновно неизпълнение на страната, дължаща неустойката: решение № 17 / 09.03.2010 год. по т.д.№ 414 / 2009 год. на ВКС, І т.о. и решение № 206 / 05.05.2010 год. по т.д.№ 18 / 2009 год. на ВКС, ІІ т.о.. По констатираното противоречие между същите решения, с разпореждане от 30.09.2013 год. на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 7 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС, по идентичен правен въпрос: Дължи ли се неустойка за забава по чл. 92 ал.1 ЗЗД, когато договорът е развален, поради виновно неизпълнение на длъжника ?. Същият покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК – включен е в предмета на спора и е обосновал решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне иска с правно основание чл. 92 ал.1 ЗЗД. На основание чл.292 ГПК вр. с ТР № 2 / 2011 год. по т.д.№ 2 / 2010 год. на ОСГТК, настоящото производство следва да бъде спряно до постановяване на решение по т.д. № 7 / 2013 год. на ОСГТК, едва след което и с оглед наличието или не на противоречие на въззивния акт с възприетото от ОСГТК разрешение на въпроса, съставът ще следва да се произнесе по допускане на касационното обжалване, при условия на едновременност, с оглед връзката между предмета на касационните жалби на всяка от страните. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение