Определение № 598 от 02.07.2020 г. на ВКС по д. № 1261/2020 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на К. Г. срещу въззивното решение на Бургаски апелативен съд по гр.д. №276/19 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от С. У. срещу касаторката отрицателен установителен иск по чл.439, ал.2 ГПК – прието е за установено, че ищецът не дължи на ответницата по посоченото изпълнително дело вземания в размер на 58 031 лв., представляващи месечно обезщетение от по 2 579,17 лв., за периода 22.11.2015 – 7.10.2017 г. Изпълнителният лист е издаден въз основа на определение за привременни мерки по чл.344, ал.2 ГПК, съдържащо се в решението за допускане на делбата от 14.01.13 г. по гр.д. №582/08 г. на РС Несебър/НРС/.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС са разрешени следните въпроси от предмета на спора, които са от значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /уточнени и смислово групирани, за да се избегнат повторенията – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК/: 1. Какво следва да се разбира под „окончателно извършване на делбата” по см. на чл.344, ал.2 ГПК при положение, че производството е специално и включва в себе си произнасяне както по въпроси, свързани с допускане до делба и възлагане на недвижими и движими вещи, така и по искания по сметки и окончателно уравняване на дяловете на съделителите?

2. Към кой момент следва да се приеме, че е налице „окончателно извършване на делбата” по см. на чл.344, ал.2 ГПК – към момента на цялостно и окончателно ликвидиране на съсобствеността на всички вещи, произнасяне по исканията по сметки и уравняване на дяловете на съделителите с влязъл в сила съдебен акт или към момента, в който е налице произнасяне по отношение на имотите, за които са постановени привременните мерки по чл.344, ал.2 ГПК, при висящност на спора за другите недвижими и движими вещи и по претенциите по сметки между съделителите?

3.Може ли да се приеме, че постановяването на съдебното решение в производството, по което е налице изпълнителното основание, представлява факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в същото производство по см. на чл.439, ал.2 ГПК, при положение, че самото решение установява със СПН правното положение към момента на приключване на съдебното дирене пред съответната инстанция?

Във връзка с последния въпрос касаторката се позовава и на недопустимост на въззивното решение – осн. по чл.280, ал.2 ГПК, поради недопустимост на иска по чл.439, ал.2 ГПК. Според касаторката не е изпълнено изискването исковата претенция да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Позовава се и на мотивите на постановеното по молба на тълкуване на първоначалното определение за привременни мерки определение на НРС от 11.01.18 г. по гр.д. №582/08 г.

По допускане на обжалването ВКС намира следното:

По наведените от касаторката доводи за вероятна недопустимост на въззивното решение, поради недопустимост на иска по чл.439, ал.2 ГПК: Въззивният съд е отхвърлил възражението на ответницата/ сега касатор/ за недопустимост на иска по чл.439, ал.2 ГПК. Приел, че предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението за влязло в сила съд. решение от 21.11.15 г. във втората фаза на делбата, с което е извършена делбата на имотите, за които са постановени мерките по чл.344, ал.2 ГПК. Това обстоятелство е настъпило след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – привременните мерки са постановени с цитираното по -горе решение от 14.01.13 г. по гр.д. №582/08 г. на НРС в първата фаза на делбата.

В практиката на ВКС – р. по гр.д. №2427/79 г. на първо г.о. на ВС, е посочено, че всяко от решенията, постановени в двете фази на делбата се ползва със сила на пресъдено нещо по предмета на разрешения спор и между участвалите в делото страни – т.е. всяко решение е отделен акт със специфични последици. Решението по извършване на делбата има и конститутивно действие, защото с него се ликвидира съсобствеността –опр. по ч.гр.д. №36/09 г. на второ г.о. на ВКС. В р.№101 от 1.12.1972 г. по гр.д. №95/72 г./запазило силата си при аналогичност на правната уредба/, е прието, че предпоставките на иска по чл. 255 ГПК са изпълнителната сила на решението и промените, които са изменили или погасили материалното право, установено с решението по изпълнителния лист. Осъденият има правен интерес по закон да оспори изпълнението с иска по чл. 255 ГПК до изтичане на давността за изпълнение. Тази практика е съобразена от въззивния съд.

С постановеното по молбата за тълкуване опр. на НРС от 11.01.18 г. по гр.д. №582/08 г. на НРС изразът „ до приключване на делото с вл. в сила съдебен акт” е разтълкуван в смисъл „до окончателното извършване на делбата”, както постановява и законът – чл.344, ал.2 ГПК. Даденото в мотивите на определението тълкуване на този законов израз няма обвързваща сила за съда по настоящия спор.

Затова, с оглед на данните по делото, закона и практиката по прилагането му доводите на касаторката за вероятна недопустимост на решението, като основание за допускане на обжалването му по чл.280, ал.2 ГПК, са неоснователни.

По въпросите, свързани с тълкуването на чл.344, ал.2 ГПК относно крайния момент на дължимост на присъдените по този ред суми: Въззивният съд е приел, че определените месечни суми, платими от ищеца на ответницата за лишаването й от ползване на съобствените делбени имоти, се дължат до 21.11.15 г., когато е влязло в сила решението за извършване на делбата чрез възлагане на недвижимите имоти, предмет на привременните мерки, в изключителна собственост на всеки от съделителите. Обжалването на решението за извършване на делбата в частта за други вещи и по исканията за сметки не може да обоснове продължаване на действието на привременните мерки при окончателно прекратената с вл. в сила решение съсобственост върху имотите, за които са постановени мерките.

Тези изводи не противоречат на практиката на ВКС – в цитираното от касатора р. по гр.д. №2067/16 г. на второ г.о. е прието, че съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК, съдът може да постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването, като по този начин се извършва привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. В този случай така определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, уреждат отношенията им по повод ползването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползването.

Сумите, които следва да бъдат заплащани между съделителите, уреждат отношенията им по повод ползуването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползуването. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред и само до приключване на делбеното производство./ опр. по ч.гр.д. №2258/13 г. на четвърто г.о. на ВКС/.

В опр. по ч.гр.д. №4389/18 г. на първо г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК е даден отговор на там приетия за значим за точното прилагане на закона и развитието на правото въпрос за крайния момент, до който се дължи обезщетение срещу ползването на делбените имоти, постановено на осн. чл.344, ал.2 ГПК. Въпросът се свежда до това кой е моментът на окончателното извършване на делбата, предвиден в разпоредбите на чл.282, ал.2 ГПК, отм. и чл.344, ал.2 ГПК. Прието е, че моментът на окончателното извършване на делбата, визиран в разпоредбите на чл.282, ал.2 ГПК отм. и чл.344, ал.2 ГПК, които са с идентично съдържание, е моментът, в който влиза в сила решението за извършване на делбата.

Същото е прието от въззивния съд и в случая, поради което не са налице основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Значимите за спора и за точното прилагане на закона въпроси, поставени от касатора, са разрешени от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС, в която тези въпроси са застъпени и разработени.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.