Определение № 176 от 18.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2374/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Я. от [населено място], И. Г. О. от [населено място] и К. Г. Я. от [населено място], чрез адв. Л. Ц. срещу решение №136/18.12.2013 год. по гр. д. 309/2013 год. на Бургаския апелативен съд, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение, постановено по гр.д. № 173/2012 год. на Бургаския окръжен съд, е постановено ново решение, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част, е постановено ново решение, с което Г. Н. Я., И. Г. О. и К. Г. Я. са осъдени да заплатят на Л. А. Г. от [населено място], В. Л. Г. от [населено място], Д. Л. Г. от [населено място], и А. Л. Г. съобразно притежаваните от тях наследствени дялове след смъртта на своята съпруга и майка М. И. Я. – 4/6 ид. части за Г. Я. и по 1/6 ид. част за И. О. и К. Я. от сумите: 43 000 лв., представляваща платена продажна цена по договор за покупко - продажба на недвижим имот, апартамент, находящ се в [населено място], ведно със законна лихва от 04.01.2012 год. до окончателното изплащане на сумата; 331,90 лв. заплатени от ищците разноски за нотариална такса и такса вписване по договора за покупко- продажба на процесния апартамент; 22 250 лв., представляваща заплатени от ищците главница, лихви и разноски, за които ищците по делото са осъдени по предявен на осн.чл. 59 ЗЗД иск по гр.д. №8328/2009 год. на БРС, ведно със законната лихва върху обезщетението от 11 180,30 лв., считано от 04.01.2012 год. до окончателното и изплащане.; 12 336 лв. стойността на извършените от ищците подобрения в процесния имот като необходими и полезни разноски, ведно със законната лихва от 04.01.2012 год. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 12 995 лв. от 13.11.1998 год. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Ответниците по касация Л. А. Г. от [населено място], В. Л. Г. от [населено място], Д. Л. Г. от [населено място], и А. Л. Г. оспорват наличието на изискуемите от закона предпоставки за допустимост на касационното обжалване в писмено изложение по делото. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по силата на влязло в сила решение купувачите- ищци по делото, са отстранени от владението на имота в полза на истинския собственик и от този момент договорът за продажба на процесния имот, сключен между Г. Н. Я. и съпругата му М. И. Я. б. ж..на [населено място] и ищците Л. Г. и М. Г. –б.ж. на [населено място], е прекратен. Прието е, че с прекратяване на договора за продавача отпада правното основание да задържи получената от него покупна цена, поради което е длъжен да върне на купувача, независимо от това дали е бил добросъвестен или не цялата платена цена, заедно със всички разноски, заплатени от купувача по договора. С оглед на това и на осн.чл. 189, ал.1 ГПК е приел, че претенцията за връщане на заплатената от ищците продажна цена в размер на 43 000 лв. и разноските по договора в размер на 331,90 е основателна и я е уважил. Приел е също така, че ищците са били добросъвестни при покупката на имота, което им дава право да претендират обезщетение за всички вреди, които са в пряка и непосредствена връзка от неизпълненото задължение на продавача да прехвърли собствеността на купувача, в резултат на което са уважени и останалите заявени от ищците претенции. Посочил е, че с оглед разпоредбата на чл. 188 ЗЗД добросъвестен е този купувач, който по време на покупката не е знаел, че купува от несобственик или, че трети лица имат права върху купуваното от него. За да формира извод за добросъвестност на купувачите – ищци, с решението е прието, че с оглед съществуващата към момента на процесния имот система за публичност, която е персонална, вписването на искови молби се е извършвало не по имотни партиди, а по имената на отчуждителя / продавача на процесния имот/. Доколкото към деня на сделката по партидата на продавача Г. Я. не е имало вписване на ипотека, възбрана или искови молби, сочещи на данни, че имота е съдебно оспорен, ищците са били добросъвестни – същите не са знаели, че продавачът Г. Я. не е собственик на имота, както и не са знаели за права върху имота заявени от трето лице. Според въззивният съд във връзка с добросъвестността на купувачите не без значение и обстоятелството, че към момента на продажбата третото лице не е имало легитимиращ собствеността му акт, което сочи, че към датата на продажбата третото лице не е имало признати права, които да са противопоставими на правото на собственост на купувача. Прието е също така, че предявените искове не са погасени по давност. Според въззивният съд давностният срок за предявените искове е започнал да тече от фактическото отстраняване на ищците от имота - 17.02.2007 год., а не от датата на влизане в сила на решението, с което по реда на чл. 19,ал.3 ЗЗД е обявен за окончателен сключеният между третото лице С. Н. и [фирма] предварителен договор за покупко- продажба на процесния апартамент. Прието е, че към момента на влизане на това решение в сила – 10.05.2004 год. ищците не са имали качеството на кредитори за вземанията по предявените искове, а погасителната давност е санкция за бездействието на кредитора. Такова качество според съда същите са придобили с фактическото им отстраняване от имота. Направено е разграничение като по отношение на иска за присъждане на необходимите и полезни разноски за вещта давността е започнала да тече от момента на смущаване на владението, което в случая съвпада с фактическото им отстраняване от имота; досежно вземането произтичащо от заплатеното от тях обезщетение за лишаване от ползване на третото лица по чл. 59 ЗЗД съдът приема, че давността започва да тече едва с влизане в сила на решението, с което този иск срещу ищците е бил уважен -30.11.2011 год. При тези съображения на въззивната инстанция основните въпроси, които са обусловили изхода на делото са тези, свързани с изводите за добросъвестността на ищците по делото и погасителната давност. С представеното изложение на основанията за допустимост на касационно обжалване касаторът е формулирал следните материалноправни въпроси: 1а. Вписването на исковата молба по предявен иск по чл. 19,ал.3 ЗЗД срещу праводателя на праводателя на неговия праводател, противопоставимо ли е на преобретателя на недвижим имот, по който иск е постановено решение, с което преобретателя е съдебно отстранен ? 2а. Налице ли е субективна добросъвестност за преобретателя на недвижим имот, с оглед извършена проверка за наличие на права на трети лица само по партидата на единия от своите праводатели.? 3а. С оглед наличието на конкуренция между вписани актове по отношение на един и същи имот от правно значение ли е обстоятелството дали преобретателят по договора за покупко- продажба е знаел за съществуването на исковата молба, вписана преди неговия акт? Касаторът счита, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №292/05.11.2013 год. по гр.д. №1291/2012 год. на ВКС, ГК, ІV състав, решение № 448/30.11.2011 год. по гр.д. №100/2011 г. на ВКС, Р № 1692/14.12.2000 год. по гр.д. №661/2000 на ВКС, ІV г.о., което обосновава критерия по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Счита, че критерият по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК е изпълнен досежно следните материалноправни въпроси: 1в. Следва ли преобретателят на недвижим имот да положи дължимата грижа за узнаване на всички вписвания по книги и входящи регистри за вписване относно собствеността съобразно съществуващата персонална система на публичност като направи справки във всички персонални партиди, имащи отношение към разпореждането с конкретния недвижим имот, за който се извършва проверката 2в. Налице ли е презумпция за знание на данните от публичните регистри по отношение на конкретен недвижим имот в случай, че към момента на изповядване на сделката с недвижим имот е налице вписване по чл. 11 от Правилника за вписванията. Досежно погасителната давност касаторът формулира следните материалноправни въпроси: 1с. Кой е началният момент, в който възниква основание за предявяване на претенция по чл. 189,ал.1 ЗЗД, датата на която купувачите ищци са фактически отстранени от имота или от момента на влизане в сила на съдебното решение по предявения иск от третото лице по реда на чл. 19,ал.3 ЗЗД срещу праводателя на праводателя на праводателя на преобретателя. 2с .Налице ли е сила на присъдено нещо на решение по чл. 19,ал.3 ЗЗД по отношение на последващия преобретател, който е придобил собствеността след вписване на исковата молба по реда на чл. 19,ал.3 от ЗЗД и не е участвал в производството, по което е постановено решението. Счита, че по тези въпроси е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1, т.1 ГПК, доколкото с обжалваното решение същите са разрешени в противоречие с посочените в изложението решения на ВКС, постановени при условията на чл. 290 ГПК. Касаторът счита, че основанието по чл. 280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК е изпълнено по отношение на два процесуалноправните въпроса относно това задължен ли е въззивният съд да обсъди всички изложени от страните възражения, съответно да изложи мотиви и да изясни фактическата обстановка по делото и за факти, за които няма събрани доказателства от първата инстанция като разпореди събирането им и укаже на страните доказателствената тежест. Върховният касационен съд, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Видно от възпроизведените решаващи мотиви на въззивната инстанция формулираният от касатора въпрос за конкуренцията между вписани актове / №3а/ не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение в контекста на това дали ищците са били добросъвестни при покупката на процесния имот и в резултат на това не е обуславящ изхода на спора. Следователно същият няма характер на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК и не следва да се обсъжда. Същото се отнася и до въпроса дали силата на пресъдено нещо на решението по чл. 19,ал.3 ГПК се разпростира върху ищците по делото след като не са участвали по делото /№2с/. Не съставляват правни въпроси, а на практика оплаквания за допуснати процесуални нарушения формулираните от касатора процесуално-правни въпроси още повече, че същите инкорпорират твърдения за процесуални нарушения, които не са установени по делото.Въззивният съд е изложил подробни мотиви като дава отговор на относимите към спорния предмет възражения на ответника. Същевременно не става ясно кои факти по делото са останали неизяснени, още повече че пред въззивната инстанция не са правени доказателствени искания. Предвид казаното и тези въпроси не следва да се обсъждат в контекста на посочените допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване. Останалите правни въпроси имат отношение към решаващите изводи на въззивният съд и по отношение на тях следва да се извърши проверка относно изпълнението на посочените допълнителни критерии за допустимост на касационното обжалване, доколкото последните са обосновани: Основанието по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК не е изпълнено по отношение на въпрос № 1а и 2а. Във посочените от касатора и представени с касационната жалба съдебни решения №292/05.11.2013 год. по гр.д. №1291/2012 год. на ВКС, ГК, ІV състав, решение № 448/30.11.2011 год. по гр.д. №100/2011 г. на ВКС, е прието, че вписването на исковата молба има оповестително защитно действие, което не е било отречено с въззивното решение. Напротив съдът е приел, че вписването по партидите на други правни субекти / извън непосредствения праводател- продавач по процесната сделка / има такова действие, но от него не може да се правят изводи във връзка с добросъвестността на купувачите / в случая на ищците/. В тази насока решението е в съответствие с Р №1138/ -04.01.2007 год. на ВКС по т.д. №718/2006, ТК, ІІ ТО като съдът е изложил и допълнителни съображения с оглед конкретиката на фактическата обстановка по казуса, обосноваващи извод за добросъвестност на ищците като купувачи по сделката. Следователно по тези въпроси критерият по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК не е изпълнен. Въпросите, които касаторът задава във връзка с критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК / под № 1в и 2в /на практика съдържателно се припокриват с въпросите под № 1а и 2а. С оглед на това не се налага тяхното допълнително разглеждане. Освен това касаторът не е обосновал по никакъв начин визираното от него основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Същото би било налице, когато произнасянето на съда по формулирания въпрос, е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти, както и когато по въпроса липсва съдебна практика или когато такава съществува, но тя е неправилна и следва да бъде променена./ ТР №1/19.02.2010 на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год./ В настоящият случая касаторът не е изложил никакви доводи в посочените насоки. По въпроса свързан с началния момент на погасителната давност / №1с/ критериите по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК не са изпълнени. Всички решения, на които касатора се позовава, третират въпроса относно това от кой момент /при съдебна евикция/ може да се предяви иска за разваляне на договора от страна на евицирания преобретател. В тази връзка са разглеждани хипотезите на евентуална и фактическа евикция. В настоящия казус обаче става въпрос относно началния момент на погасителната давност по отношение на последващите искове, които могат да бъдат предявявани след разваляне на договора. В случая съдът е приел, че договорът е бил развален именно с фактическото отстраняване от имота от което следва извода, че правото да води исковете по чл. 189ал.1 във вр. чл. 88,ал.2 ЗЗД е възникнало след това и погасителната давност не е изтекла. По изложените съображения не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване. С молба от 23.05.2014 год. К. Г. Я. като касатор е поискала на осн. чл. 282 ГПК спиране на изпълнението на въззивното решение. В определения от съда срок обаче не е изпълнено указанието на съда за внасяне на сумата от 100 523,67 лв. като обезпечение на изпълнението. С оглед на това не са налице предпоставките за спиране на изпълнението. Такова не се налага и предвид изхода от настоящото производство. Касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника Л. А. Г. направените в производството разноски в размер на 1500 лв. възнаграждение за един адвокат. . Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.