Определение № 235 от 27.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 191/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на П. Л. У., представляван от адв. Б., срещу определение № 270 от 05.08.2020г. на Пловдивски апелативен съд, с което e потвърдено определение № 37 от 15.01.2020г. по т.д. № 318/2018г. на ОС – Пазарджик. С потвърденото първоинстанционно определение е прекратено производството по предявения от частния касационен жалбоподател иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решения на ОС на „Автотранс-1” ООД – [населено място], взети на 16.11.2018г.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като въззивният съд не е взел предвид, че изпълнителното дело, по което е реализирана процедурата по чл.517, ал.3 ГПК, е прекратено и е отменен наложеният запор върху дела му в ответното дружество. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, като сочи следните правни въпроси:

1. При вдигнат /заличен/ по искане на взискателя запор, който е бил наложен по реда на чл.517, ал.3 ГПК, заличаването на запора има ли обратно действие на предпоставките по чл.517, ал.3 ГПК, в който случай поради заличаването /вдигането/ на запора и липсата на всички предпоставки за приложението на чл.517, ал.3 ГПК не е налице прекратяване на членството на съдружник, по отношение на чиито дялове е бил наложен и впоследствие заличен /вдигнат/ запор по искане на взискателя? Частният жалбоподател сочи, че по въпроса липсва практика, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а от друга страна, даденото от въззивния съд разрешение на въпроса, е очевидно неправилно.

2. При наложен запор по реда на чл.517, ал.3 ГПК върху дружествен дял на длъжник в изпълнително дело и съдружник в ООД и впоследствие по искане на взискателя вдигнат /заличен/ запор върху дружествения дял на длъжника – съдружник в ООД, налице ли е обратно действие на заличаването на този запор и отпадане с обратно действие на предпоставките по чл.517, ал.3 ГПК, включително и ретроактивно отпадане прекратяване членството на длъжника-съдружник в ООД? Частният жалбоподател излага съображения за обратно действие на вдигането на запора, поради което счита, че не може да се приемат за надлежно извършена към момента процедурата по чл.517, ал.3 ГПК и за породени последици от нея, като в тази връзка се позовава на практиката на ВКС – решение № 101 от 25.06.2012г. по т.д. № 877/2011г. на ВКС, II т.о.

3. Ако връчването на изявлението за прекратяване участието в дружеството на съдружник – длъжник е станало преди, а не след вписването на запора по чл.517, ал.1 ГПК върху дружествените дялове /неправилно посочено договори/, то има ли правно действие връчването на това заявление, т.е. това води ли до прекратяване на членственото правоотношение на съдружника – длъжник или не? Частният жалбоподател твърди, че в случая запорът е вписан в ТР след връчване на изявлението за прекратяване на участието му като съдружник в дружеството, поради което счита това връчване за ирелевантно. В тази връзка твърди противоречие на определението с решение № 101 от 25.06.2012г. по т.д. № 877/2011г. на ВКС, II т.о., както и очевидна неправилност.

Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав.

Ответникът „Автотранс – 1” ООД, представляван от назначения особен представител адв. В. Л., оспорва частната касационна жалба, като излага съображения за нейната неоснователност и моли да бъде оставена без уважение.

Третото лице-помагач Д. Г. М. оспорва частната касационна жалба. Сочи, че по третия въпрос липсва произнасяне от въззивния съд, тъй като частният жалбоподател не е оспорвал действията на ЧСИ и не е правил възражения във връзка с последователността на изпълнение на предпоставките на чл.517 ГПК. Моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното определение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.

Въззивният съд, за да потвърди определението на първоинстанционния съд, е приел, че изявлението на взискателя по чл.517, ал.3 ГПК за прекратяване участието на длъжника в дружеството „Автотранс -1” ООД е получено от управителя П. У. на 6.11.2017 г. и частният жалбоподател не е оспорил автентичността на положения от него подпис като получател, въпреки дадената му възможност. Поради това е споделил извода на първоинстанционния съд, че прекратяване на членственото правоотношение е настъпило на 6.11.2017 г., т.е.на датата на получаване на изявлението на взискателя по чл.517,ал.3 предл.1 ГПК. Посочил е, че изявлението на взискателя ще доведе до прекратяване на членственото правоотношение на длъжника, ако взискателят има редовен изпълнителен титул и въз основа не него е предприел действия по принудително изпълнение, които условия е намерил, че са налице.

Въззивният съд е приел, че е необходимо и вземането, предмет на титула, да не е било удовлетворено преди изявлението на взискателя по чл.517, ал.3 предл. първо ГПК, а ако вземането бъде удовлетворено след изявлението на взискателя, то искът по чл.517,ал.3 ГПК – за прекратяване на дружеството ще бъде отхвърлен като неоснователен. Посочил е обаче, че това няма да доведе до отпадане на последиците от прекратяването на членственото правоотношение на съдружника–длъжник, като се е позовал на Решение№ 236 от 18.01.2017 г на ВКС, постановено по т.д. №2309/2015 г., Първо т.о., ТК. С оглед на това въззивният съд е намерил за правилен извода на първоинстанционния съд, че ако искът по чл.517, ал.3 ГПК бъде отхвърлен с влязло в сила съдебно решение, то това не може да доведе до възстановяване на качеството на ищеца като съдружник към датата на провеждане на Общото събрание на съдружниците, т.е към 16.11.2018 г., тъй като към тази дата членственото правоотношение на ищеца е било прекратено.

По отношение на вдигането на запора върху дружествения дял, направено служебно от ЧСИ поради прекратяване на изпълнителното дело, е намерил, че разпоредбата на чл.433, ал.4 ГПК няма отношение към запора на дружествения дял.

По тези съображения въззивният съд е споделил крайния извод за недопустимост на предявения иск по чл.74 ТЗ.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Формулираните от частния жалбоподател първи два въпроса се отнасят до действието на вдигането на наложения запор на дружествените му дялове в контекста на преценката дали отпадат с обратно действие предпоставките по чл.517, ал.3 ГПК. Въззивният съд, макар да не е изложил изрични съображения в тази връзка, е споделил извода на първоинстанционния съд, който в мотивите си е приел, че настъпилите на основание чл.517 ГПК в правната сфера на съдружника последици не могат да бъдат заличени с обратна сила поради последвалото прекратяване на изпълнителното производство и вдигането на запора върху дяловете. От изложеното следва, че въззивният съд не е отрекъл обратното действие на вдигането на запора, поради което по поставените въпроси в тази им част липсва основание за допускане на касационен контрол. По отношение на въпроса за последиците на последващото вдигане на запора на дружествения дял спрямо настъпилото прекратяване по реда на чл.517 ГПК на членственото правоотношение на длъжника не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По приложението на чл.517 ГПК е формирана постоянна практика – решение № 236 от 18.01.2017г. по т.д. № 2309/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., според която „елементите на фактическия състав, с осъществяването на които настъпва прекратяване на участието на съдружника, следва да се изведат от законовата норма при съобразяване на вложената в същата цел. Изявлението на взискателя по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК ще има за последица прекратяване на участието на длъжника като съдружник, ако взискателят е разполагащ с изпълнителен титул кредитор, който е предприел действия по принудително изпълнение (наложен запор върху дяловете в образувано изпълнително производство), но и ако вземането, предмет на изпълнителния титул, не е удовлетворено към момента на връчване на изявлението на взискателя на дружеството. Ако вземането е удовлетворено преди изявлението на взискателя по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК (доброволно преди или след образуване на изпълнителното производство или в изпълнителния процес), то същото няма да има за последица прекратяване на участието на длъжника в дружеството, както и взискателят няма да разполага с правото да предяви иск за прекратяване на дружеството. Ако вземането е удовлетворено след изявлението на взискателя по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК, то предявеният иск за прекратяване на дружеството ще подлежи на отхвърляне от съда, но няма да отпаднат последиците от прекратяването на участието на съдружника.” Следователно посочените предпоставки по чл.517 ГПК следва да са налице към момента на връчване на изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството, а настъпилите след това обстоятелства, относими към тези предпоставки, не могат да доведат до отпадане на последиците на настъпилото прекратяване на членството на съдружника, както е прието и в мотивите на посоченото решение № 236 от 18.01.2017г. по т.д. № 2309/2015г. на ВКС, ТК, I т.о. С оглед наличието на постоянна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване и от която въззивният съд не се е отклонил, липсват основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол.

Третият въпрос не е обусловил решаващите изводи въззивния съд, тъй като по него липсва произнасяне в обжалваното определение – въззивният съд, при преценката за настъпване на последиците от връчването на изявлението за прекратяване участието в дружеството на съдружника – длъжник, не е обсъждал дали това връчване е станало преди или след вписването на запора по чл.517, ал.1 ГПК върху дружествените дялове. Поради това поставеният въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност на въззивното определение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, обжалваното въззивно определение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение