Определение № 663 от 21.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4401/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.

Обжалвано е решение № 20/05.01.2015 год. по в.гр.дело № 2345/2014 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, пети граждански състав, с което е потвърдено решение № 1566/11.04.2014 год. по гр.дело № 1993/2012 год. на Пловдивския районен съд, Гражданска колегия, десети състав, с което е признато за установено по отношение на Д. Н. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] К. Г. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],о [улица] двамата представлявани от адв.Ю. Р. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4, офис 404, че [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] управител Д. И. Д. чрез адв.И. Д. със съдебен адрес: [населено място],о [улица], ет.3 е притежател на ограниченото вещно право на строеж върху поземлен имот с идентификатор № 73242.62.6 и поземлен имот с идентификатор № 73242.62.7 по действащия К. и двата находящи се в [населено място], [община], местността „Г.” без административен адрес – първият с площ от 1 821 кв.м. – земеделска територия с начин на трайно ползване-автогараж/бивша овощна градина/, съставляващо УПИ 062006, вторият с площ от 5 140 кв.м.-земеделска територия-начин на трайно ползване-автогараж/бивша овощна градина/, съставляващо УПИ 062007 за построяването на промишлена сграда-цех за производство и търговия с метални конструкции и изделия, състояща се от едноетажно тяло с производствено предназначение /в западната част на сградата/ и двуетажно тяло /в източната част на сградата/ със застроена площ на целия обект от 3610.11 кв.м. и Р. – 4 132.24 кв.м., проектирана съобразно виза за проучване № 211 и 212/28.02.2008 год. и одобрен технически проект на 02.10.2008 год. въз основа на възмезден договор, оформен в нотариален акт № 95/04.12.2008 год. на нотариус Н. Б., с рег.№ 461 от НК за срок от 10 години – до 04.12.2018 год.

Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите Д. Н. К. и К. Г. С., представлявани от адвокат Ю. Р. Р., които го обжалват в срока по чл.283 от ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпросите:

1. „Продължава ли да действа договор за наем след учредяване на право на строеж и ако действа, то действието в пълен обем ли е или се простира само по отношение на площта, незаета от евентуално строителство?”;

2. „В случай, че е положителен отговорът на така поставения по-горе въпрос, то следва ли да се приеме, че при прекратяване на договор за наем чрез развалянето му поради неизпълнение, може да се погаси учредената за определен срок и под прекратително условие суперфиция, след като взаимната воля на страните предвижда това?”

От ответника по касация [фирма] (с предишно наименование [фирма]), представляван от адвокат И. П. Д., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК и данните по делото, приема следното:

За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че съгласно мотивите към него е правилно – чл.271, ал.1 и чл.272 от ГПК.

За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК.

Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.

За да убедят касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса:

Налице ли е основание за наемно правоотношение с предмет недвижим имот, върху който наемодателят е учредил на наемателя право на строеж и какво е значението на свободна от застрояване площ?

По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение