Определение № 391 от 13.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6425/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 4798 /28.06.2013 година на С. Г. Б. и С. М. Б., и двамата от [населено място], заявена чрез адв. С. Б.- АК П. срещу въззивно Решение Nо 248 от 23.05.2013 година по гр. възз. д. Nо 291/2013 на ОС-Пазарджик. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция Nо 98 от 18.02.2012 година постановено по гр.д. Nо 390/ 2012 год. на РС- Пазарджик по чл. 344 ал.1 ГПК, в частта ,с която е отхвърлен иска за съдебна делба на поземлен имот с идентификатор 55155.504. 542 по действащата КККР на [населено място] с площ от 414 кв. м.. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че поземления имот с идентификатор 55155.504. 542 по действащата КККР на [населено място] с площ от 414 кв. м., образуван по силата на Заповед Nо КД-14-13-21/ 25.01.2012 година за одобрено изменение на КК, като са обединени в един имот, ПИ с идентификатор 55155.504. 120 с площ ОТ 162 кв.м. и ПИ с идентификатор 55155.504. 121 по действащата КК на [населено място] с площ от 251 кв. м.., съставлява обща част по отношение на изградените в режим на хоризонтална и вертикална етажна собственост, а доколкото правата в тази обща част за различни, то тяхното установяване е предмет на друго – административно производство. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е постановено при допуснати нарушения на материалния закон, тъй като делбата на самостоятелен обект следва да се допусне с съответни части от терена, основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Искането да се допускане касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК се поддържа с довод, че основният по делото въпроса: допустима ли е делба на ПИ, който при завеждане на иска е бил разделен на два съсобствени имота, в единия от които има сграда- индивидуална собственост само на един от съделителите, а в другия попада сградата в режим на етажна собственост, когато в хода на производството тези два имота са обединени в един ?, е разрешен в противоречие с Решение Nо 227 от 16.05.2011 год. по гр.д. Nо 316/2010 год. на ВКС-I г.о. и Решение Nо 504 от 24.09.1996 год. по гр.д. Nо 376/96 ВС-I г.о.,с които е приета теза, че ако при образуването на нов парцел от два стари парцела, построените сгради попадат само в единия, то делбата му е допустима”. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса когато се допуска до делба обекти от сграда в режим на етажна собственост, допуска ли се до делба и частта от терена, съответстваща на този обект, като защитата се позовава и на разясненията по т. 1 на ПП ВС 2-82, Решение Nо 309 от 18.11.2011 год. по гр.д. Nо 215/2011 год. на ВКС-II г.о. В срока по чл. 287 ГПК не е постъпил отговор от ответниците по касация Р. Г. и К. Г.. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия в правомощията по чл. 280 ал.1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и предвид на характера на спора- за съдебна делба в първа фаза, същата е процесуално допустима. След преценка на наведените основания за допускане на касационното обжалване, настоящият състав намира, че не са налице условията на закона за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Съгласно разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, за успешна селекция и допускане на касационната жалба до разглеждане в открито съдебно заседание, законодателят е поставил няколко изисквания: 1./ конкретно и точно формулиран правен материално-правен или процесуално - правен въпрос / чл. 280 ал.1 ГПК/, разрешен по делото, част от предмета на спора и обусловил крайния правен извод на съда и посочване дали именно този въпрос е 2./ разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика/ т.1./, или се разрешава противоречиво от съдилищата/ т.2./, установено с прилагане на влезли в сила решения на съдилищата дали различно разрешение на един и същ правен проблем или се касае до приложена правна норма / т.3./, за приложението на която няма съдебна практика, или има такава, която следва да бъде преодоляна предвид на променени условия с което произнасяне на ВКС би се внесла яснота за еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на конкретния правния институт, респ. правна норма. Изведеният по делото правен проблем за допустимостта на съдебна делба на ПИ, който при завеждане на иска е бил разделен на два съсобствени имота, в единия от които има сграда- индивидуална собственост само на един от съделителите, а в другия попада сградата в режим на етажна собственост, когато в хода на производството тези два имота са обединени в един, не може да се приеме, че е произнесен в смисъла на разрешен, в противоречие с Решение Nо 227 от 16.05.2011 год. по гр.д. Nо 316/2010 год. на ВКС-I г.о. и Решение Nо 504 от 24.09.1996 год. по гр.д. Nо 376/96 ВС-I г.о., с които е приета теза, че ако при образуването на нов парцел от два стари парцела, построените сгради попадат само в единия, то делбата му е допустима, тъй като се касае не до тълкуване на закона, а до тълкуване на факти. При данните по настоящото делото е съобразено, че т.н. „два съсобствени имота” в регулационен аспект още при закупуване на имота от общия наследодател са съставлявали един имот с пл. Nо 2769 с площ от 430 кв.м. и построена двуетажна сграда. Извършените разпоредителни сделки от общите праводатели - А. и. М.-поч.1988 г. и Т. М. –поч. 1996 г., през 1985 година в полза на внуците също са извършени при съществуването по г.т. на регулационен режим на имот пл.Nо 2769. От фактическа страна, този имот никога не е бил разделян на два имота, с различни пл. Nо, тъй като дадените номера са свързани с номерация по кадастъра / заснемане извършено след 1992 година на база на сключения писмен Договор за реално ползване на съсобствен недвижим имот, но като териториална единица имотът е останал единен парцел, в последствие обединил отразените в новата КК на града имоти съответно ПИ с идентификатор 55155.504. 120 с площ от 162 кв.м. и ПИ с идентификатор 55155.504. 121 по действащата КК на [населено място] с площ от 251 кв. м.. Поставеният като обуславящ изхода на спора въпрос когато се допуска до делба обекти от сграда в режим на етажна собственост, допуска ли се до делба и частта от терена, съответстваща на този обект, също не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението, с което не се допуска делба на поземления имот, в който има изградени обекти в режим на вертикална и хоризонтална етажна собственост и част от тези обекти са индивидуална собственост на съсобствениците в терена, тъй като не може да се констатира противоречие с цитираните съдебни решения. Когато един обект/ сграда/ съставлява етажна собственост, законодателят сочи като принадлежност към всеки индивидуален обект на правото на собственост/ жилище, ателие/ съответните идеални части от общите части на сградата и терена респ. правото на строеж върху конкретния терен – чл. 38 ЗС.За определяне на тези части е установен специален ред- чл. 40 ЗС. Когато е допусната делба на обект в режим на етажна собственост, то принадлежността винаги следва обекта, но може като стойностен израз да бъде определена, ако до този момент това не е сторено, то следва да се определи в самостоятелното производство, след като се ликвидира спорната съсобственост на някой от обектите в етажната собственост т.е. хипотезата на настоящия случай. Отново се касае до поставен фактически а не правен проблем и разликата с цитираните съдебни решение е във подведените под правната норма факти, а не самото тълкуване на закона. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия