Определение № 231 от 20.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1200/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Я. С. Ж. против въззивно решение № 328 от 22.06.2011 г. по гр. дело № 476/2011 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 433 от 08.08.2011 г. по гр. дело № 4895/2010 г. на Русенски районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателката по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното й уволнение извършено със заповед № 24 от 23.04.2010 г. на изпълнителния директор на [фирма], за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител оперативен” и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 КТ. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката излага съображения, които покриват изискванията на чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението. Липсва изведен правен въпрос от значение за изхода на делото и мотивирано основание за допускане на касационно обжалване съобразно приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване, поради липса на изведен правен въпрос от значение за спора, съдържащо оплаквания за неправилност на решението. Изложени са съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба допустима, подадена е в срок и е редовна. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа правен въпрос обусловил решаващите изводи на съда за отхвърляне исковете на жалбоподателката, като общо основание за допускане на касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК поставя като общо основание за селектиране на касационната жалба изискването изложението да съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който да е в включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, неговите решаващи изводи отразени в решението му. Изложението съдържа обсъждане на доказателства и оспорване изводите на съда за виновно поведение на ищцата с твърдение, че вмененото бездействие на ищцата не било в причинно - следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат - констатирана липса с неустановен произход от касата на дружеството в размер на 214 000 лв. Посочените твърдения засят съществото на спора и приетото с обжалваното решение, че ищцата в качеството си на оперативен счетоводител, съобразно задълженията си по длъжностна характеристика е следвало да извършва ежедневен контрол върху дейността на касиера и да следи за точните записвания в първичните финансово-счетоводни документи, като контролира разликите в записите на касовата книга и касовите документи и при нередности да информира главния счетоводител и работодателя си. Вместо това, ищцата е оформяла и подписвала ежедневните извлечения от касовата книга като редовни, въпреки липсата на касовооправдателни документи, с което в един продължителен период от време е извършвала нарушения на трудовата дисциплина и на преките си трудови задължения като е допринесла за настъпилата имуществена вреда на дружеството в значителен размер, поведение преценено от съда като тежко нарушение на трудовата дисциплина, оправдаващо наложеното тежко наказание - уволнение. Предвид липсата на изведен правен въпрос от значение за изхода на делото, касационната жалба не може да бъде селектирана съобразно изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, което изключва приложното поле за допускане на касационно обжалване. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.