Определение № 431 от 03.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3599/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Г. А., [населено място], срещу определение №1156 от 08.04.2013 год. по ч. гр.д. №3157/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата му за изменение на решение №253 от 13.02.2013 г. по гр. дело №3157/2012 г. на Пловдивския окръжен съд в частта за разноските. В обжалваното определение е прието, че решението, чието изменение в частта за разноските се претендира, е необжалваемо, поради което срокът за подаване на искането по чл.248 ГПК е изтекъл на 13.03.2013 г. Молбата е подадена на 26.03.2013 г. и е недопустима като просрочена. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Неправилно въззивният съд е приел, че решение №253 от 13.02.2013 г. по гр. дело №3157/2012 г. на Пловдивския окръжен съд е необжалваемо. Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела. В обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл с посочена от ищеца цена на иска от 9 000 лв., поради което постановеното решение подлежи на касационно обжалване. Според чл. 280, ал. 2 ГПК релевантен критерий за допустимостта на касационното обжалване е цената иска, разгледан от въззивния съд, а съгласно чл. чл.70, ал. 1, изр. 2 ГПК въпросът за цената на иска не може да се повдига нито от страните, нито от съда след приключването на първото заседание по делото в първата инстанция. Ето защо молбата на И. Г. А. по чл.248 ГПК не е просрочена. Изложеното налага отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на Пловдивския окръжен съд за разглеждане молбата за изменение на решение №253 от 13.02.2013 г. по гр. дело №3157/2012 г. на Пловдивския окръжен съд в частта за разноските. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.