Определение № 1146 от 30.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4644/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от АП- Пловдив, срещу решение №132 от 15.07.2015г по гр.дело № 311/2015г. на Пловдивски апелативен съд,с което е потвърдено първоинстанционното решение от 03.04.2015г на Пловдивски ОС в обжалваната от Прокуратурата част, по присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 7 000 лева на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва единствено, че от доказателствата не е следвало въззивният съд да направи извод за твърдяните неимуществени вреди като резултат само от повдигнатото обвинение в деяние по НК,не е съобразено ,че въпреки времетраенето на наказателното производство извън разумния срок, не са настъпили вреди повече от обичайните ,нарушен е принципа на чл. 52 ЗЗД, налице е противоречие с указанията по т.7 и т.8 от ТР №3/22.04.2005г по т.д №3/2004г ОСГК Конкретен правен въпрос не е формулиран.Касационните оплаквания в жалбата са, че вредите не са били доказани като последица от обвинението и е нарушен чл. 52 ЗЗД. Отговор не е постъпил. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване Конкретна формулировка на въпрос в изложението липсва, т.е не отговорено на общото изискване на чл. 280 ал.1 ГПК. Липсва също така обосновка на довода за противоречие на обжалваното въззивно решение с указанията по т.7 и т.8 от ТР №3/22.04.2005г по т.д №3/2004г ОСГК. Решаващите съображения на въззивния съд не са относими към указанията по т. 8 от Тълкувателно решение №3/22.04.2005г ОСГК, тъй като по делото не е била налице хипотеза на частично, или изцяло погасяване на наказателното преследване поради изтекла абсолютна давност.В случая наказателното производство е било прекратено от Прокуратурата поради недоказаност на престъплението по 201 НК и поради липса на състав за деянието по чл. 209 ал.1 НК. Изводите на съда за наличие на основание по чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ са изцяло съобразени с указанията по т.7 от ТР №3/22.04.2005г. ОСГК. Бланкетно и без връзка със съдържанието на обжалваното решение е изтъкваното от страна на Прокуратурата противоречие със задължителното указание да се формира извод за наличие или липса на причинна връзка между незаконните действия и вредите.Въззивният съд е изследвал и обсъдил обстоятелствата по делото, включително по отношение на причинната връзка.Не всички приетендирани от ищеца вреди са преценени като произтекли от повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство. Макар че липсата на формулиран правен въпрос е достатъчна, за да обоснове недопускане на решението до касационно обжалване ,за пълнота следва да се изтъкне ,че обвинението срещу ищеца в тежко умишлено престъпление и неспазването на разумен срок в наказателното производство до прекратяването му от Прокуратурата, е причинило вредните последици за ищеца в степен ,която е била предмет както на проведено доказване, така и на конкретна преценка.Тази преценка е извършена от решаващия съд съответно на указанията ,дадени в ППВС № 4/1968г.Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Тази преценка е обективирана в обжалвания акт, Пловдивски апелативен съд е посочил кои конкретно обстоятелства мотивират определения размер на присъденото обезщетение от 7000лева.Доводът на Прокуратурата за противоречие на решението с указания в задължителната за съдилищата практика не е конкретизиран, нито свързан с фактически и правни изводи на въззивния съд по обжалваното решение. Не са обосновка на основание по чл. 280 ал.1ГПК бланкетните оплаквания за неправилни изводи на съда относно наличието на причинна връзка, или несправедливо завишен размер на присъденото обезщетение. Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ отд