Определение № 160 от 15.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1368/2023 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат Т. Р., като пълномощник на А. С. Н., срещу въззивно решение № 1510 от 08.12.2022 г., постановено по гр. д. № 2017/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът в касационното производство Г. Д. Г., чрез процесуалния си представител, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение, в частта, с която искът срещу касатора е отхвърлен за сумата над 200 лева до 5 000 лева, като вместо него е постановено ново по същество, с което А. С. Н. е осъдена да заплати на Г. Д. Г. още 4 800 лева – допълнително обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от злоупотреба с право от страна на ответницата при подаване на сигнали и жалби срещу ищеца в периода 26.01.2016 г. до 25.01.2021 г., на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 26.01.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която исковете са отхвърлени за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е поставен следния материалноправен въпрос, по отношение на който се твърди наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се сочи, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС: „дали когато гражданинът подава сигнали, мнения, възражения, които го засягат лично, не налице е злоупотреба с право, а когато не го засягат лично е налице такава злоупотреба“. Сочи се противоречие с решение № 53/04.04.2018 г. по гр. д. № 1913/2017 г. на ВКС, трето г. о. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Първоинстанционното производство е образувано по предявени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, резултат от злоупотреба с право от страна на ответницата при подаване на сигнали и жалби срещу ищеца. В исковата молба са изложени твърдения, че страните са бивши съпрузи. След прекратяването на брака им, в периода 26.01.2016 г. – 25.01.2021 г. ответницата подавала жалби срещу ищеца до различни институции (прокуратура, НАП, МВР и др.), общо 14 на брой. Тези действия били предприети единствено, за да му се навреди. По делото е установено, че на 26.01.2016 г. А. Н. е подала жалба до 06 РУ-СДВР за това, че Г. Г. не е спазил съдебно решение по гр. д. № 3165/2015 г. На 09.04.2016 г. СРС е постановил решение по гр. д. 3165/2015 г., с което е прекратил брака между страните. Съдът е предоставил родителските права на майката и е определил режим на лични контакти на бащата с децата от 09:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване. На 03.09.2016 г., събота, А. Н. е подала второ заявление/сигнал в 06 РУ-СДВР. В него тя е заявила, че Г. е взел децата в 9:00 часа, но не ги е върнал до 19:00 часа в същия ден, както е било постановено в решението на СРС за допускане на развода. На 13.09.2016 г. последният е дал сведение за случилото се, като е посочил, че според съдебното решение децата следва да преспиват при него. В същия ден му е връчен протокол за предупреждение по чл. 65, ал. 1-2 ЗМВР, след което преписката е била прекратена. На 15.11.2016 г. ответницата е подала трети сигнал срещу ищеца до Областна дирекция „Земеделие“ – София област. В него тя е заявила, че в имота си в село гара Елин Пелин Г. е отглеждал кошери с пчели, произвеждал и продавал мед без сертификат за това и без да е плащал данъци. При проверката не са открити пчелни кошери. На 05.12.2016 г. А. Н. е подала четвърти сигнал до НАП, че в имота е бил съхранявал алкохол без бандерол с цел продажба. На 17.01.2017 г. служители на Агенция „Митници“ са извършили проверка и са установили, че в имота на Г. не е имало акцизни стоки. Пред въззивната инстанция е представен протокол за проверка от 29.08.2017 г., извършена в периода от 26.01.2017 г. до 29.08.2017 г., при която нарушения не са открити. На 30.01.2018 г. е подаден сигнал до НАП срещу майката на ищеца за това, че на 01.06.2016 г. тя му е дарила 4 000 британски лири, като е поискана проверка от органите на НАП за техния произход. На 02.02.2018 г. Н. е подала пети сигнал срещу Г. до НАП и е поискала да се провери имало ли е несъответствие между доходите и реалното му имущество. От представения пред въззивната инстанция протокол за проверка от 12.11.2018 г., извършена в периода от 23.03.2018 г. до 12.11.2018 г. се установява, че не са открити данъчни нарушения. На 25.07.2018 г. е подадена жалба до началника на 06 РУ-СДВР с оплакване, че на 21.07.2018 г. ищецът е отишъл до дома й заедно с двама полицаи, както и че е искал да вземе децата. На Г. е бил връчен протокол за предупреждение да не влиза в конфликти с ответницата, да разрешава спорните въпроси с нея по законния ред и да спазва режима на лични контакти с децата. На 12.12.2018 г. е подаден нов сигнал до НАП, в който е заявено, че Г. и жената, с която живее на съпружески начала, са получавали доходи от отдаване под наем на апартамент и ателие, които не са декларирали. На 08.06.2020 г. Софийски районен съд е постановил присъда по н. ч. х. д. № 4 582/2019 г., с която е признал Г. Г. за виновен за това, че на 16.09.2019 г. е обидил и наклеветил А. Н. в телевизионното предаване „Съдебен спор“ по Нова ТВ. На 24.08.2020 г. ответницата е подала сигнал до Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР, с който я е уведомила, че ищецът бил признат за виновен за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 147, ал. 1 НК. По този сигнал е било образувано дисциплинарно производство срещу него, като поради неустановяването на дисциплинарни нарушения, същото е било прекратено. На 07.04.2021 г. Софийски градски съд е постановил присъда, с която е отменил присъдата на Софийски районен съд и е признал подсъдимия за невиновен за това, че на 16.09.2019 г. е обидил и наклеветил А. Н. в телевизионното предаване „Съдебен спор“ по Нова ТВ, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 147, ал. 1 НК. В обжалваното въззивно решение съдът е приел по отношение противоправността на поведението на ответницата - касатор, че упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно. Това, обаче, не изключва възможността за злоупотреба с право. Именно злоупотребата с право е противоправна, като е обосновано нейното съществуване в настоящата хипотеза. Първоинстанционният съд е приел, че противоправно е поведението на ответницата само във връзка със сигнала й за неправомерно отглеждане на пчели. По отношение на сигналите, подавани от ответницата до полицията и прокуратурата, за това, че ищецът не изпълнява съдебното решение за развод в частта му, с която са определени правилата за свиждане с децата, въззивният съд е счел, че не се установява ответницата да е действала недобросъвестно. Въззивният съд е изложил съображения, че сигналите относно дейността на ищеца по отглеждане на пчели, извършване на строителна дейност, продажба на алкохол, наличието на постановена срещу него невлязла в сила присъда, исканията за проверки на доходите и имуществото му, адресирани до НАП, Министерство на земеделието, Агенция Митници и МВР, касаят въпроси, които по никакъв начин не засягат ответницата, поради което и не може да се приеме, че подавайки ги, тя е целяла да защити някакви свои права и интереси. Същите не са подавани и в защита на обществения интерес, доколкото не се твърди, нито установява по делото ответницата да е подавала жалби и срещу други лица, нарушаващи по някакъв начин закона, в защита на този интерес. При определяне размера на присъденото обезщетение е отчетено, че в продължение на пет години ответницата периодично е злоупотребявала с правото си на сигнали и жалби, като в резултат на това ищецът е претърпял страдания и дискомфорт. Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не се разкрива противоречие с решение № 53/04.04.2018 г. по гр. д. № 1913/2017 г. на ВКС, трето г. о. В същото е прието, че носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно. Това, обаче, не изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е противоправна; тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Подаването на жалба до съответния компетентен орган съставлява упражняване на законоустановена възможност - гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни. Жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право (т.е. противоправно поведение) е налице, когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че те са неверни, и подава жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес. В настоящата хипотеза е извършена подробна и задълбочена преценка дали е налице недобросъвестно упражняване на законно признатото право за подаване на жалби и сигнали, като въз основа на събраните доказателства е прието, че такова съществува. В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. В полза на ответника по жалба следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 1 000 лв. /за адвокатско възнаграждение/. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,