Определение № 1569 от 22.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2787/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ - [населено място], чрез процесуален пълномощник, против решение № 105 от 16.08.2024 г. по в. т. д. № 67/2024 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 139/19.12.2023 г. по т. д. № 389/2022 г. на Русенски окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора против „Ел Ен Джи Системи“ ЕООД - [населено място] и „Булмаркет ДМ“ ЕООД - [населено място] иск за заплащане на сумата от 416 712.01 лв., представляваща стойността на претърпяната от Агенцията загуба вследствие влошаване качеството на продукта, съхраняван в резервоар № R 302 (котелно гориво), в периода м. май 2019 г. – м. септември 2022 г. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати конкретни нарушения при постановяване на въззивното решение, обуславящи според касатора неговата необоснованост и материална незаконосъобразност. Моли се същото да бъде отменено като неправилно и да се постанови ново решение, с което исковата претенция да бъде уважена. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В съответствие с част от изложените оплаквания в жалбата се твърди, че изводът на въззивния съд, че неполагането на дължимата грижа не може да бъде квалифицирано като неправомерно поведение по чл. 45 ЗЗД е формиран в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решенията по: гр. д. № 899/2010 г. на ІV г. о., гр. д. № 1068/2018 г. на ІV г. о., гр. д. № 3839/2018 г. на ІІІ г. о. Поддържа се и че този извод е очевидно неправилен, доколкото е противоположен на смисъла на чл. 45 ЗЗД и останалите норми, уреждащи непозволеното увреждане. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил съвместен писмен отговор от „Ел Ен Джи Системи“ ЕООД и „Булмаркет ДМ“ ЕООД, чрез процесуалния им пълномощник, с подробно изразено становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване, посочени от касатора, както и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, съобразявайки доводите на страните и материалите по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока за обжалване по чл. 283 ГПК, против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, но спрямо него не се установява приложното поле на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да постанови обжалвания акт, съставът на въззивния съд е приел, че безспорно е налице претърпяна от ищеца имуществена вреда в размер на пазарната стойност на продукта - котелно гориво, находящо се в съответния резервоар, поради невъзможността то да бъде реализирано, тъй като е с влошени показатели и представлява нефтен отпадък. Независимо от горното съдът е приел, че искът е неоснователен, тъй като по делото не е доказан един от елементите от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД, а именно - противоправно поведение на служители на ответниците (собственик и наемател на базата, където се е намирал резервоарът), в резултат на което като пряка и непосредствена последица да е настъпил вредоносният резултат. Според съда ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че чрез свои действия или бездействия служители на ответните дружества са допуснали проникване на вода в резервоара в такава степен, че да промени съществено качеството на съхраняваните в него 354.011 т. гориво. При нито една от проверките и при вземането на проби не е констатирано, че светлинният люк на резервоара е бил отворен, че целостта му е била нарушена или компрометирана по някакъв начин. През целия процесен период на всички входни и изходни тръбопроводи на резервоара, както и на горния люк, е имало поставени митнически пломби, които са отстранявани от митническите органи за вземане на проби и след това са поставяни нови. По делото не е установено и не се твърди върху резервоара да е извършвано посегателство, в резултат на което по някакъв начин да е нарушена целостта му и така да е проникнала вода в него. С оглед на това, да се приеме, че влошаването на качеството на горивото е в резултат на проникване на вода през светлинния люк, за който няма данни да е бил отворен или компрометиран, или през друга част на резервоара, който през целия период е бил с поставени митнически пломби, би означавало изводите на съда да почиват на предположения и вероятности. Допълнително съдът е изложил съображения, че между ищеца и ответника „Ел Ен Джи Системи“ ЕООД не са съществували облигационни отношения по договор за влог, поради което последният не е имал задължението по чл. 250, ал. 1 ЗЗД да пази горивото, съхранявано в резервоара. Подписаното между страните споразумение от 22.07.2021 г. има характеристиките на договор за наем: ищецът като ползвател/наемател се е съгласил да заплаща възнаграждение на собственика/наемодател за ползване на резервоарите, в които се съхранява горивото. Всъщност отношенията по този договор са неотносими към предмета на делото, защото исковата сума се търси на деликтно, а не на договорно основание. В този смисъл, неполагането на дължимата грижа има значение при реализирането на договорната отговорност за вреди по чл. 82 ЗЗД, но не може да бъде квалифицирано като неправомерно поведение по см. на чл. 45 ЗЗД, за което може да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя по чл. 49 ЗЗД. Вторият ответник „Булмаркет ДМ“ ЕООД не е бил наемател на процесния резервоар и също не е имал задължения по отношение на вложеното в него гориво. Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, по следните съображения: Касаторът не е формулирал изрично правен въпрос, който да удовлетворява общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за селектиране на касационната жалба. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., касационният съд няма правомощия сам да извлича и да формулира правен въпрос от съдържанието на жалбата или изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, в което в случая са изложени единствено оплаквания за незаконосъобразност на един от изводите на въззивния съд. Освен това посоченият извод е без решаващо значение за изхода на спора, доколкото съдът на първо място е приел, че по делото няма никакви данни да е извършено или допуснато каквото и да било въздействие върху резервоара или неговия люк, посредством което да се стигне до проникване на вода и до влошаване качеството на горивото до степен на негодност, респективно не е установено подобно въздействие да е упражнено или допуснато от служители на ответните дружества. Липсата на поставен правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващата правна воля на съда за изхода по конкретното дело, е достатъчно основание за недопускане на исканото обжалване съгласно задължителните указания на цитираното по-горе тълкувателно решение. По делото не е налице и самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Въззивното решение не може да се квалифицира като очевидно неправилно по наведените от касатора съображения. Оспореният извод във връзка с неполагане на дължимата грижа е изваден от контекста на цялостните мотиви на съда, освен това не е налице и твърдяното прилагане на закона в неговия обратен смисъл, доколкото въззивният съд е приел, че по делото не е установено поведение на ответниците – действие или бездействие, като част от фактическия състав на непозволеното увреждане, посредством което да е причинена вредата, а противоправният характер на това поведение е следващ елемент от състава на чл. 45 ЗЗД, респ. чл. 49 ЗЗД. От съдържанието на обжалвания съдебен акт не е видно да е извършено както посоченото превратно приложение на материалния закон, така и грубо нарушение на правилата на формалната логика, поради което няма основание касационната жалба да се допусне до разглеждане по същество. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение