Определение № 729 от 10.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2620/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България против решение № 870/07.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 16801/2017 г. от ІІ-в състав на СГС. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ е основателен за сумата от 3 000 лева и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първата инстанция. Съдът е приел, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания - това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск - продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие. От друга страна, фактори за определяне на обезщетението са продължителността на забавянето на производството, има или влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на ищеца и др. Прието е, че първоинстанционния съд е отчел всички тези предпоставки за определяне размера на претендираното обезщетение, като не са ангажирани и доказателства, които да обосновават извод за наличието на вреди над обичайния размер. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочения в тази насока и относим правен въпрос е, дължи ли въззивният съд произнасяне и излагане на мотиви по наведените във въззивната жалба възражения. Видно от данните по делото, с отговора на исковата молба, ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на ищеца по отношение на настъпилите вреди, доколкото с поведението си в хода на наказателното производство е станала причина за изменение на взетата мярка да отклонение в най-тежката – задържане под стража. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по това възражение, като същото възражение, като оплакване пред въззивния съд, е направено и с въззивната жалба. С обжалваното решение, СГС не се е произнесъл по направеното оплакване, като в тази насока е процедирал в противоречие с трайната практика на ВКС, в т.ч. и цитираните от касатора решения на ВКС, съгласно която въззивният съд дължи произнасяне и излагане на мотиви по наведените във въззивната жалба възражения. На това основание – чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационното обжалване следва да се допусне. Водим от горното, съставът на ВКС