Определение № 649 от 27.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1513/2024 г.

Производството е по касационна жалба от „Българска национална телевизия“ и „ДИ ИНДЪСТРИ“ЕООД против решение № 1758/25.03.2024 г. по в.гр.д. № 1915/2023 г. на СГС и подадена от същите лица касационна жалба срещу решение № 4970/27.08.2024 г. по в.гр.д. № 1915/2023 г. на СГС. Обжалваното решение № 1758/25.03.2024 г. по в.гр.д. № 1915/2023 г. на СГС е поправено на осн. чл.247 ГПК с решение № 4970/27.08.2024 г. по в.гр.д. № 1915/2023 г. на СГС и определение от 05.02.2025 г. по в.гр.д. № 1915/2023 г. на СГС. С него е 1/отменено решение № 13784/01.12.2022 год., постановено по гр.д. № 45886/2021 г. по описа на СРС, 157 състав в частта, с която са уважени частично предявените искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД от „ДИ ИНДЪСТРИ“ЕООД, като е осъдена Я. К. Т. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата от 4454,10 лв. представляваща платено възнаграждение по едностранно прекратен от ответника договор за създаване на филм "Аз и моите жени", сключен на 02.12.2020 г., ведно със законната лихва от 04.08.2021 г. до изплащането на вземането; и иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД от "Българска национална телевизия"за сумата от 315 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договор за създаване на филм "Аз и моите жени", сключен на 02.12.2020 г., като вместо него е постановено отхвърляне на исковете на „ДИ ИНДЪСТРИ“ЕООД срещу Я. К. Т. за заплащане на сумата от 4454,10 лв. и на „Българска национална телевизия“ срещу Я. К. Т. за заплащане на сумата от 315 лв.; 2/ е потвърдено решение № 13784/01.12.2022 год., постановено по гр.д. № 45886/2021 г. по описа на СРС, 157 състав в частта, с която са отхвърлени предявеният от „ДИ ИНДЪСТРИ“ЕООД срещу Я. К. Т. иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД за горницата над 4454, 10 лв. до пълния предявен размер от 6029,10 лв. и предявеният от „Българска национална телевизия" иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за горницата над 315 лв. до пълния предявен размер от 602, 91 лв. В писмения отговор ответникът по касацията Я. К. Т. оспорва основателността на касационните жалби. Настоящият състав на ВКС счита подадените касационни жалби срещу основното въззивно решение и решението на СГС по чл.247, чл.248 и чл.250 ГПК за недопустими. Съобразно исковата молба ищците „ДИ ИНДЪСТРИ“ЕООД и "Българска национална телевизия" извеждат съдебно предявените субективни права с оглед твърденията, че между страните – първият ищец, като продуцент, а вторият – като изпълнителен продуцент, и ответника – Я. Т., като режисьор, е бил сключен на 02.12.2020 г. договор, по силата на който ответникът се е задължил да създаде филм, съгласно изискванията и поръчката на продуцента, срещу възнаграждение в размер на 21000 лв., платимо на пет вноски, съобразно уговорени в чл. 4. 2 от договора етапи на изпълнение. Доводите са, че в изпълнение на задължението си по договора изпълнителният продуцент е заплатил на ответника сумата от 6029, 10 лв. След извършеното плащане, по време на проведена на 13.05.2021 г. организационна среща във връзка с обсъждане на проблеми със снимачния ден, ответникът е заявил, че прекратява участието си в проекта, поради което ищците го уведомили, че считат договора за прекратен. Предвид това, че договорът е едностранно прекратен от страна на ответника първият ищец е претендирал по връщане на платеното възнаграждение в размер на 6029,10 лв., тъй като извършеното е негодно за използване за последващо създаване на филма. По отношение на предявения иск от „БНТ“ доводите са, че с клаузата на чл. 27 от договора страните се уговорили, че в случай, че режисьорът не изпълни задълженията си и продуцентът не може да реализира изцяло или отчасти създаването на филма, режисьорът дължи на продуцента „БНТ“ неустойка в размер на уговореното в чл. 4, ал. 1 възнаграждение, която според чл. 26 от договора е била уговорена в размер на 10% от платеното възнаграждение за съответния етап при неизпълнение на задължение на режисьора по договора. Поради което ответникът дължи неустойка в размер на 602,91 лв., представляваща 10 % от полученото авансово плащане, поради неизпълнение на задълженията си по договора, свързано с неоснователното му прекратяване. С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК (ред. ДВ бр.86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Преценката дали едно дело е гражданско или търговско се извършва в зависимост от страните и предмета на делото, като във всички случаи делата, които имат за предмет търговски спор от кръга на изброените в чл.365 ГПК, са търговски. В случая с касационната жалба е обжалвано решение на въззивен съд, с което е разрешен спор за дължимост на заплатено авторско възнаграждение при отпадане на основанието за това плащане и за дължимост на неустойка за вреди, поради неизпълнение на задание - създаване на филм, възложено с договор по чл.63 ЗАПСП. Създаването на филм е резултат от творческата дейност на автора и е обект на авторско право по смисъла на чл.3 ЗАПСП. С разпоредбата на чл.1, ал.1, т.12 ТЗ сделките с обект интелектуална собственост, към която се числят и обектите на авторско право, са дефинирани като търговски сделки. Изложеното обосновава извод, че след като с предявените по делото искове се търси дължима престация по сделка с обект интелектуална собственост и престация, като последица от прекратяване на сделка с обект интелектуална собственост, делото е търговско и допустимостта на подадената срещу решението касационна жалба подлежи на преценка съобразно критериите на чл.280, ал.3, т.1 ГПК за достъп до касационно обжалване по търговски дела. Още повече, че юридическите лица- продуценти са търговци и на осн. чл.286, ал.1 ТЗ сключените от тях сделки са търговски. Цената на предявените искове - 6029,10 лв. и 602,91 лв., е под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела, с оглед на което се налага извод за необжалваемост на въззивното решение и решението по чл.248, чл.247 и чл.250 ГПК и за недопустимост на касационните жалби срещу тях. В полза на ответника по касацията на осн. чл.78, ал.4 ГПК се дължат разноски за настоящата инстанция в размер на 1200 лв., действително извършени и доказани с писмени доказателства. Водим от горното, състав на Първо т.о. на ВКС