Определение № 2901 от 09.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 928/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. К. Д., чрез адв.Н. Н., срещу въззивно решение № 1594/09.11.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 1843/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд. С обжалваното решение е отменено решение № 32/17.02.2020 г. по гр. д. № 806/2019 г. на Районен съд - Девня и вместо това е отхвърлен предявеният от касатора против „Енерго-Про-Продажби“ АД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 9 226,34 лв. – стойност на допълнително начислена електрическа енергия за периода 03.04.2017 г. – 02.04.2018 г. по фактура № [ЕГН]/14.05.2019 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по въпроса: длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства. Сочи, че този въпрос е решен в противоречие с решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на ВКС, II т. о. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответната страна по жалбата – „Енерго-Про-Продажби“ АД, представлявано от адв. Н. Б., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване, а по същество - за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: При повторното въззивно разглеждане на делото, решаващият съд е приел за установено, че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение с предмет - продажба на електрическа енергия за обекта на ищеца. На 02.04.2018 г. е извършена техническа проверка на средството за техническо измерване (СТИ), монтиран в обекта на потребителя, като е съставен констативен протокол № 1900926/02.04.2018 г., подписан от служителите на оператора, извършили проверката, член на домакинството на абоната и един свидетел. Електромерът е снет и изпратен за проверка в БИМ. При проверката е установено (КП № 762/03.05.2019 г.), че невизуализираният регистър Т4 съдържа показания за потребена и неотчетена ел.енергия в размер на 52 031 кВтч. Според заключението на метрологичната експертиза, при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера; СТИ при проверка на точността не отчита грешка над максимално допустимата, съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. При тези данни, с процесната фактура е начислено за плащане неотчетеното количество ел. енергия в размер на 52 031 кВТч на стойност 9 226,34 лв. (с ДДС) за периода 03.04.2017 г. - 02.04.2018 г. Приетата в първата инстанция съдебно-техническа експертиза е дала заключение, че посоченото количество ел. енергия не е в резултат на корекция на сметка, а представлява реален отчет от прочита на регистър 1.8.4, който не се визуализира на дисплея. Натрупването в този регистър е резултат от външно неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ. В същата насока е и заключението на комплексната СТЕ на вещите лица – електроинженер и софтуерен специалист, приета при повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция. Посочено е, че СТИ е монтирано на 30.09.2014 г. ново в обекта на абоната, след преминала метрологична проверка през нов, невключван в мрежата електромер, с оглед на което останалите невизуализирани тарифи Т3, Т4 и Т0 са с нулеви отчети. Показанията в скрития регистър 1.8.4. (Т4) се дължат на неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното СТИ през оптичния вход. Чрез препрограмиране е променен графикът за отчитане и натрупване на потребената енергия по тарифите. Процесното количество ел. енергия в регистър Т4 теоретично е технически възможно да се достави и потреби за период от една година, но фактически установената начална дата на отчета в регистър Т4 е 02.10.2014 г. ( три дни след монтажа на СТИ), което според вещите лица означава, че допълнително отчетеното потребление е за целия период от 02.10.2014 г. до 02.04.2018 г. ( т.е. – за 3 г. и 6 месеца). В зависимост от действалите цени на КЕВР за съответните периоди, дължимата стойност на ел. енергията за 1-годишния период по издадената фактура възлиза на сумата 2 121,60 лв. (без ДДС) и на сумата 5 828,80 лв. (без ДДС), респ. на 6 994,16 лв. (с ДДС) за периода 02.10.2014 г. – 02.04.2018 г. При тези данни, въззивният съд е приел, че за изследвания период отношенията между доставчика и потребителя на ел. енергия не се регламентират от норми на ПИКЕЕ (ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.), доколкото към момента на проверката чл. 55 ПИКЕЕ не е действал, поради което за ответното дружество не е съществувала нормативно предвидена възможност за извършване на корекция на сметката на потребителя въз основа на установените в ПИКЕЕ основания. Съдът е приел, че при отсъствие на специална нормативна уредба за случаите на установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което с него е измерена цялата доставена ел. енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, договорната отговорност на купувача за заплащането й следва да се ангажира по реда на чл. 183 ЗЗД. Обстоятелството, че натрупването в скрития регистър е започнало след монтажа на СТИ, още през 2014 г., респ. преди 1-годишния срок на проверката и посочен във фактурата, е ирелевантно, тъй като в случая стойността на потребената ел.енергия се дължи по общите правила на договора за продажба (при липса на действащи ПИКЕЕ към 02.04.2018 г.). С оглед на това е направен извод, че по силата на сключения договор за продажба на електроенергия, на основание чл. 200, ал. 1, вр. чл. 183 ЗЗД, ищецът дължи стойността на цялото количество неотчетена електроенергия, която според съда възлиза на претендираната по фактурата сума от 9 226,34 лева с ДДС. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение в хипотезата на явна необоснованост на логическите изводи на съда досежно приетия за установен размер на задължението за плащане на допълнително начисленото количество ел.енергия по представената фактура. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение