Определение № 177 от 31.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2216/2016 г.

Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба вх. № 1032219 от 25.07.2014 г., подадена от К. И. А. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение от 27.06.2008 г. на Софийски районен съд, ГО, 26 с-в, постановено гр.д. № 20511/2006 г., на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В молбата са развити оплаквания за неправилност на влязлото в сила съдебно решение, с което са отхвърлени предявените при условията на субективно съединяване от С. Д. Д., М. Д. А., Р. П. П., К. И. А., В. А. П., Л. А. П., И. М. С., Й. М. Д., Л. М. М., И. К. С., М. К. С. и О. К. С., всички от [населено място] против П. Д. П. от [населено място], установителни искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ за собственост на недвижим имот с площ 1250 кв.м, находящ се в [населено място], кв. В., представляващ ПИ № 80, включен в УПИ Х-79, 80, 81 от кв. 8 по плана на [населено място], м.”В. – юг”, при граници” от север- ПИ № 79, от юг. ПИ № 81, от запад- улица и от изток- улица. П. решение е оставено в сила с въззивно решение № 2895 от 26.04.2012 г. по гр.д. № 3387/2008 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав и с определение по реда на чл. 288 ГПК № 104 от 23.04.2013 г. по гр.д. № 886/2012 г. на ВКС, І г.о. касационната жалба на един от ищците К. И. А. на основание чл. 280, ал. 2 ГПК е оставена без разглеждане, което определение е оставено в сила с определение № 578 от 24.09.2013 г. по ч.гр.д. № 5045/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. Следователно, постановеното въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените установителни искове за собственост, с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ е влязло в сила на 24.09.2013 г. Молителят се позовава на нови доказателства, свързани с идентичността на процесния имот със закупената нива от наследодателя на ищците, с които се е снабдил след влизане в сила на съдебното решение, с твърдението, че същите са от значение за изхода на делото и не са били известни на съда и вещото лице, изготвило при липсата им невярно заключение, които представя, а именно – удостоверение изх. № 94-00-1002 от 16.04.2014 г. на [фирма]/”Г.-С./ и комбинирана скица за пълна или частична идентичност от 16.04.2014 г. на [фирма]. Ответниците по молбата за отмяна не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК. По подадената молба за отмяна от К. И. А. и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, настоящият състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Молбата за отмяна е подадена при действието на процесуалния ред, установен от правилата на чл. 303 и сл. ГПК, но се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: Съгласно нормативната уредба – чл. 303 – 309 ГПК, отменителното производство е уредено като двуфазно като разглеждането на молбата за отмяна по същество, се предшества от постановяване на нарочно определение по допустимостта й. При липсата на изрични законоустановени условия за допустимост на самото отменително производство, каквито законодателят е въвел за касационното обжалване с разпоредбата на чл. 280 ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира, че проверката на допустимостта на молбата за отмяна, следва да се ограничи в рамката на надлежното упражняване на правото да се иска отмяна на съдебен акт/решение ползващо се със силата на присъдено нещо/, подлежащ на отмяна по посочения процесуален ред, и съответно спазване на установените в чл. 305 ГПК процесуално преклузивни срокове за предявяване на молбата за отмяна, както и от наличие на точно и коректно формулирани основания за отмяна по см. на чл. 303, ал. 1 ГПК. При данните по заявената молба за отмяна, настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира, че молителят не разполага с право на отмяна, което да упражни по отношение на въззивно решение № 2895 от 26.04.2012 г. по гр.д. № 3387/2008 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав и потвърденото с него решение от 27.06.2008 г. на Софийски районен съд, ГО, 26 с-в, постановено гр.д. № 20511/2006 г. В. решение на СГС е постановено при действие на правилата за разглеждане на делата от втората инстанция по реда и на основание чл. 258 и сл. ГПК. Като извънреден способ, чрез който се цели засягане стабилитета на влязлото в сила съдебно решение, възможността за надлежното упражняване процесуалното правото на иницииране на производството за отмяна, при различните основания по чл. 303 ГПК е ограничено със срок във времето. Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.1, т.1 ГПК молбата за отмяна на влязло в сила решение следва да се подаде в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Уреденият от законодателят срок за упражняване на правото на отмяна е от категорията на процесуално преклузивните срокове и с неговото изтичане, процесуалното право на заинтересованата страна да се иска отмяна на конкретно посоченото основание – в случая на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, се преклудира. От данните по делото следва категоричен извод, че правото на молителя К. И. А. да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение е преклудирало към дата 16.07.2014 г., тъй като новите писмени доказателства - удостоверение изх. № 94-00-1002 от 16.04.2014 г. на [фирма] и комбинирана скица за пълна или частична идентичност от 16.04.2014 г. на [фирма] са издадени и получени от молителя на 16.04.2014 г./в този аспект липсват твърдения и данни, че той ги е получил на друга по-късна дата, чието установяване е в негова тежест/, а молбата за отмяна е подадена на 25.07.2014 г. – след установения от закона тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Ето защо, настоящата молба за отмяна на влязлото в сила решение се явява процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичане на предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК тримесечен срок и следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед на изложеното и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,