Определение № 1808 от 17.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 785/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по съвместна частна касационна жалба на ищците Е. Й. Л.-Ф. и В. Й. Л., чрез адв.Н. Д. и адв.Г. Р., срещу определение № 197 от 22.01.2026г. по възз.ч.гр.д. № 3414/2025г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено определение № 593/10.11.2025г. по т.д.№ 281/2024г. на Окръжен съд - София за спиране на производството по делото до приключване на ДП № 27/2024г. на ОДМВР- София, пр.пр. № 1441/2024г. на ОП - София.

В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Изразява се несъгласие с извода, че е налице хипотеза на чл.229, ал.1, т.5 ГПК. По подробно изложените съображения се иска отмяна на определението и - връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са въведени основанията за допускане на обжалване едновременно по т.1 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли съдът да спре гражданското производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК при установена по делото информация за образувано досъдебно производство, респ. липса на наказателно производство в съдебна фаза, при наличие на тъждество между деянието, предмет на разследването, и твърдения деликт, предмет на доказване в исковия процес?;

2. Следва ли съдът да спре гражданското производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК при установена по делото информация за образувано досъдебно производство, по което делинквентът е привлечен в качеството на обвиняем, при наличие на тъждество между деянието, предмет на разследването, и твърдения деликт, предмет на доказване в исковия процес?

3. Кога е налице основание за спиране на гражданското производство до приключване на наказателното производство?

По първия въпрос се поддържа, че обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в определение № 274/13.06.2011г. по ч.гр.д.№ 270/2011г., I г.о., определение № 378/28.05.2010г. по ч.т.д.№ 383/2010г., II т.о., определение № 44/26.01.2010г. по ч.гр.д.№ 15/2010г., II г.о., и определение № 604/22.10.2012г. по ч.т.д.№ 592/2012г., I т.о., а по отношение на втория и третия въпроси – освен на горепосочената съдебна практика, така и на определение № 537/31.12.2018г. по ч.гр.д.№ 2776/2018г., III г.о., определение № 323/20.05.2013г. по ч.гр.д.№ 2950/2013г., III г.о., и определение № 87/13.905.2022г. по ч.гр.д.№ 834/2022г., I г.о.

Не е постъпил отговор от насрещната страна, ответника ЗК „Уника“ АД.

Съставът на I т.о., след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано на 06.12.2024г. по предявените преки искове, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на майката на ищците, починала на 14.05.2024г. при ПТП, причинено, според въведените в исковата молба твърдения, от застрахования водач по ЗЗ „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - М. Л. Л., който, в нарушение на ЗДП, е управлявал лекия автомобил при несъобразяване с пътните условия и с другите участници в движението. Спирането на първоинстанционното производство по делото с определение от 18.07.2025г., на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, не е постановено служебно, а - по направеното изрично в отговора на исковата молба искане с твърдения за образувано по случая досъдебно производство, данни за което се съдържат и в приложения към исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Първата инстанция е отложила произнасянето по искането за спиране и е изискала от ОП - София информация за етапа, на който се намира досъдебното производство. Тъй като е получен отговор от ОП – София/л.129/, че предстои изготвяне на допълнителна СМЕ и, с оглед заключението му – на привличане на обвиняем и пдредявяване на материалите по разследването, с разпореждане на съдията-докладчик от 04.08.2025г. е изискана нова справка за ДП. Видно от полученото писмо от ОП - София/ л.150/, по образуваното ДП е привлечено лицето М. Л. Л. за престъпление по чл.343, ал.3, б. „б“, вр. ал.12, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК. При тези данни по делото в първоинстанционното определение за спиране е прието, че е налице тъждество на делинквента, деянието и неговата противоправност, предмет на доказване по делото, и извършеното престъпно действие от лицето, срещу което е образувано наказателното производство в досъдебната му фаза. Изложени са съображения, че, ако в съдебната фаза на наказателното производство застрахваният водач по ЗЗ „ГО“ при ответното дружество М. Л., бъде признат за виновен в извършване на престъплението по чл.343, ал.3, б. „б“, вр. ал.12, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, гражданският съд, прилагайки разпоредбата на чл.300 ГПК, не може да приеме, че той не е извършил деликта, съставляващ престъпление.

Сезиран със съвместна частна жалба на ищците, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че за разрешаването на поставения за разрешаване гражданскоправен спор се налага съобразяване на крайния изход на воденото наказателно производство срещу застрахования водач, в неговата досъдебна фаза, тъй като е налице пълно тъждество между престъпното действие на лицето, срещу което е образувано наказателното производство, и личността на делинквента и противоправното вредоносно деяние, предмет на доказване в гражданското производство

Настоящият състав, намира, че не са осъществени предпоставките за допускане на касационното обжалване.

Съгласно нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК, която е приложима на основание чл. 274, ал. 3 ГПК и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Както е изяснено в т.1 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въпросът от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение ( чл. 281, т. 3 ГПК ).

Поставените въпроси касаят приложението на чл.229, ал.1 т.5 ГПК в производството, образувано по пряк иск, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, и са значими по см. на чл.280, ал.1 ГПК за изхода на поставения за разрешаване пред въззивния съд процесуалноправен спор.

По приложението на чл.229, ал.1 т.5 ГПК е формирана съдебна практика на касационната инстанция, обективирана в решение № 116/15.05.2013г. по гр. д. № 745/2012г. на ВКС, IV г.о., приемаща, че, когато фактическият състав, обуславящ отговорността за вреди, включва вредата да е настъпила в резултат на престъпление, установено по надлежния ред, искането за спиране на гражданското дело до установяване на престъплението е основателно, тъй като изходът на гражданския спор е в зависимост от изхода по наказателното дело; Съдът винаги спира производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК и без наличие на образувано наказателно дело и независимо дали е образувано досъдебно наказателно производство, когато по делото се разкрият престъпни обстоятелства, когато изходът на гражданският спор зависи от установяването им по надлежния ред - когато фактическият състав на отговорността за вреди, включва извършено от делинквента престъпление. В определения № 566/19.09.2013г. по гр. д. № 5301/2013г. на ВКС и № 782/29.11.2013г. по гр. д. № 7165/2013г. на ВКС, IV г. о., се приема, че спирането по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК е в случаите, когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства и същите не могат да бъдат установени по гражданскоправен път, а фактът на образуване на досъдебно производство, сам по себе си, не е основание да се постанови такова спиране. В т.см. е и разрешението, дадено с определение № 733/11.11.2013г. по гр. д. № 6790/2013г. на ВКС, IV г. о. Според определение № 290/01.09.2020г. по ч.т.д. № 1303/2020г., I т. о., спиране на производството по гражданско дело може да се допусне само при тъждество на делинквента, деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и извършеното престъпно действие от лицето, срещу което е образувано наказателното производство, като пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличие и на образувано наказателно производство в досъдебната фаза, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични на тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установено самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК, като в този случай производството трябва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

Обжалваното определение е постановено в пълно съответствие с посочената практика на ВКС, поради което не е осъществено въведеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Спирането на производството по предявените пред гражданския съд преки искове е постановено, поради разкрити по делото престъпни обстоятелства, при извършената от съда преценка, която не се оспорва, че тези обстоятелства покриват фактическия състав на престъпление по чл. 343, ал.3, б. „б“, вр. с ал.1, вр. с чл.342, ал.1, предл.3 НК и са идентични на тези, които са предмет на разследване в образуваното и висящо наказателно производство, намиращо се в досъдебна фаза, по което като обвиняем е привлечено конкретно лице - застрахованият водач.

Формираната по поставените въпроси съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК изключва въведеното основание за допускане на обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

С оглед изложеното, касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: