Определение № 24 от 24.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 80/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Х. Д. - от [населено място] срещу Решение № 1736 от 29.10.2011 г. по гр.д. № 2411/ 2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено Решение № 1783 от 29.04.2013 г. по гр.д. № 85/ 2013 г. на Пловдивски районен съд, с което искът по чл. 124 ГПК на Д. Х. Д. - от [населено място] срещу [община] - [населено място] е уважен и е постановено друго, с което е отхвърлен искът на ищеца за признаване за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата 6083.50 лв. - концесионно възнаграждение по Договор от 28.05.1999 г. за концесия на водоем в м.”Бучилото” с площ от 157.523 дка водна площ, със законната лихва от 04.10.2002 г., сумата 2066 лв. - обезщетение за забавено плащане и 363.40 лв. - разноски, които суми Х. М. Д. - наследодател на ищеца, б.ж. на [населено място], починал на 21.02.2012 г., е осъден да плати на ответника по гр.д.№ 4497/2002 г. на ПРС, за което е издаден изпълнителен лист от 13.04.2006 г., с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят и третото лице - помагач С. Х. В. - от [населено място] сочат решените правни въпроси, по които поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба [община] - [населено място], обл. П. по съображения, изложени в писмен Отговор, възразява, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното: С обжалваното решение е отменено първоинстанционно решение, с което са уважени искове за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи 6083.50 лв. - концесионно възнаграждение по Договор за концесия на водоем, сключен от наследодателя на ищеца, 2066 лв. - обезщетение за забавено плащане и 363.40 лв. - разноски по гр.д.№ 4497/2002 г. на ПРС, за които с влязло в сила решение е бил осъден наследодателя на ищеца, които искове въззивният съд е отхвърлил. Така постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, тъй като е постановено по жалба срещу първоинстанционно решение по искове, всеки с цена до 10 000 лв. Спорът е търговски - иска се установяване недължимост на суми, породени от сключен от наследодателя на ищеца концесионен договор - търговски спор по см. на чл. 365 ал. 1 т. 2 ГПК и предявените искове са под определения минимален размер за касационно обжалване - 10 000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение