Определение № 113 от 20.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1026/2020 г.

ВКСIV гражданско отделение20.05.2020 г.докладчик Бойка Стоилова

Диспозитив

СПИРА производството по ч.гр.д. № 1026/2020г., образувано по частната касационна жалба на А. В. Ю. от [населено място] срещу въззивното определение на Пловдивския апелативен съд от 21.І.2020г. по в.ч.гр.д. № 20/2020г. до постановяването на тълкувателно решение по тълк.д. № 2/2018г. на ОСГТК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.278 във вр. с чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на адвокат Д.К. като процесуален представител на А. В. Ю. от [населено място] срещу въззивното определение на Пловдивския апелативен съд /ПАС/ от 21.І.2020г. по гр.д. № 20/2020г. Ответникът по жалбата „ОББ“ АД София не е подал отговор по реда на чл.276 ал.1 ГПК. Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването. За да се произнесе, ВКС съобрази следното: С атакуваното определение ПАС е потвърдил разпореждането на ОС Пазарджик от 09.ХІІ.2019г. по в.гр.д. № 384/2019г., с което е върната касационната жалба на Ю. срещу постановеното по делото на 11.Х.2019г. въззивно решение, с което е потвърдено решението на РС Велинград от 22.ІV.2019г. по гр.д. № 613/2017г., с което е признато за установено, че Ю. дължи като поръчител /солидарно с кредитополучателя Г. В.С./ на „ОББ“ АД 6871.09лв. главница - сбор от непогасени вноски по договор за потребителски кредит, 1181.99лв. договорна лихва и 1937.32лв. обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1199/2016г. на РС Велинград. За да постанови определението, въззивният съд е приел, че спорът по делото е търговски, тъй като искът има за предмет право, отнасящо се до изпълнението/неизпълнението на търговска сделка – договор за банков кредит - абсолютна търговска сделка, обезпечен с договор за поръчителство. С оглед на това и на разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 ГПК е направен извод, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол. ВКС намира, че производството по частната касационна жалба следва да бъде спряно до постановяването от ОСГТК на тълкувателно решение по тълк.д. № 2/2018г., тъй като произнасянето по поставения по него въпрос „Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция”, ще бъде от значение за резултата по настоящото дело. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

Цитирани разпоредби

4