Определение № 481 от 09.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 2441/2017 г.

Производството е по чл.282 ал.2 ГПК. Подадена е молба от ЗД [фирма], за спиране изпълнението - предвид касационното му обжалване - на решение № 1864/28.07.2017 г. по гр.д.№ 5016/2016 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5448/29.06.2016 г. по гр.д.№ 12468/2015 год. на Софийски градски съд, като молителят е осъден да заплати на Б. Е. Б., на основание чл.226 ал.1 КЗ / отм./, сумата от 23 000 лева,ведно със законна лихва върху същата, считано от 27.11.2012 год. – обезщетение за неимуществени вреди в причинна връзка с пътно транспортно произшествие, настъпило по вина на водача на застрахован при ответника,по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„, лек автомобил. Дължимата, съгласно чл.282 ал.2 т.1 ГПК във връзка с т.1 от ТР № 6/2015 год. по тълк.дело № 6/2014 год. на ОСГТК на ВКС,парична гаранция, съизмерима с присъдената суми, е в размер на 23 000 лева.Същата е внесена по сметката за обезпечения на ВКС – обстоятелство изрично удостоверено от счетоводител на ВКС към 06.10.2017 година. При така установените обстоятелства настоящият състав приема, че искането за спиране е основателно. Налице е невлязло в сила осъдително въззивно решение,подлежащо на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.2 ГПК.Касационната жалба е подадена / вх. № 14 906 от 01.09.2017 год. при САС / в преклузивния срок по чл.283 ГПК, считано от датата на уведомяване страната за въззивното решение – на 04.08.2017 година. Касационната жалба е редовна от външна страна, съгласно изискванията на чл.284 ГПК. Внесено е съответно по размер,съгласно чл.282 ал.2 т.1 ГПК, обезпечение. Предвид изложените съображения и на основание чл.282 ал.2 ГПК, Върховен касационен съд,Търговска колегия, първо търговско отделение