Определение № 525 от 19.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 3862/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 3141/29.04.13г., постановено по гр.д.№ 10101/12г. от Софийския градски съд, с което потвърдено решение от 10.04.12г. по гр.д.№ 45713/11г. на Софийския районен съд за отхвърляне на иска на касатора против [фирма], [населено място] за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 12000 лв. по развален договор за консултантски услуги от 07.02.08г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за консултантски услуги за изработване срещу възнаграждение на бизнес план по проект „Изграждане и оборудване на автосервиз в [населено място]” за кандидатстване за финансово подпомагане по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. Според договора възложителят е следвало да предостави на изпълнителя списък на документацията, която е необходима за разработване на бизнес плана и да го запознае с изискванията на ДФ „Земеделие”, касаещи проекта. Съдействие от страна на възложителя не е оказано, както и изявлението на възложителя за разваляне на договора поради неизпълнение не е достигнало до изпълнителя. Позоваването на разваляне на договора по реда на чл.87, ал.2 ЗЗД поради невъзможност и безполезност на изпълнението е счетено от въззивния съд за неоснователно. По делото е установено, че заявления за подпомагане по Наредба № 29/11.08.08г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” е било възможно да се подадат и след изтичане на определените срокове и след предявяването на иска, поради което не е отпаднало основанието за получаване на аванса по договора. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Касаторът поставя въпросите: „Отпаднал ли е правният интерес на кредитора от изпълнението на договора?”, „Налице ли е забава на кредитора?” и „Налице ли е уведомление до длъжника за прекратяване на договора?”. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението на касатора поставените въпроси са формулирани с оглед на приетите за установени от въззивния съд конкретни факти и обстоятелства по делото, които са обусловили правните му изводи. Преценката за отпадане на правния интерес на кредитора от изпълнението, за наличието на забава и за уведомяване на длъжника за прекратяване на действието на договора се извършва от съда на база на събраните по делото доказателства. Поставените въпроси не изискват тълкуване на правна норма, а възприемане на твърденията на касатора по фактите по спора. В касационната жалба и в изложението са наведени оплаквания по чл.281, т.3 ГПК, основно за необоснованост на въззивното решение с оглед на неправилното обсъждане на доказателствата по делото и формираните въз основа на тях изводи. Евентуалната неправилност на обжалваното решение не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК и не е основание за допускане на касационно обжалване, след като не е обвързана с твърдение за прилагане и тълкуване на конкретна правна норма в противоречие с практиката на ВКС. По тези съображения касационно обжалване не се допуска. Ответникът по касационната жалба претендира заплащане на разноски, но не е представил списък по чл.80 ГПК, както и доказателства такива да са направени, поради което не се присъждат. Мотивиран от горното Върховният касационен съд