Определение № 143 от 31.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 401/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „АКЦЕНТ ИНВЕСТ“ ООД, [населено място] срещу определение № 15 от 27.01.2022 г. по т. д. № 11/2022 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото лице касационна жалба срещу решение № 1365 от 30.07.2021 г. по в. гр. д. № 1485/2021 г. на Окръжен съд Варна. С въззивния акт, след отмяна на постановеното от Районен съд Варна решение № 261049 от 24.03.2021 г. по гр. д. № 3744/2020 г., е отхвърлен предявеният от „АКЦЕНТ ИНВЕСТ“ ООД против Л. М. М. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4 104 евро с ДДС, представляваща неизплатено комисионно възнаграждение по договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от 28.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 19.03.2020 г., до окончателното изплащане на задължението. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Изразено е несъгласие с извода на ВКС, че делото е търговско, поради което, с оглед цената на предявения иск (под 20 000 лв.), постановеното по него въззивно решение не подлежи на касационен контрол съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Според частния жалбоподател, въззивното решение е постановено по гражданско дело по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въпреки че спорът има за предмет правоотношения, произтичащи от търговска сделка, по която една от страните е физическо лице, което не е търговец. Счита подадената касационна жалба за допустима, тъй като паричната оценка на предмета на делото е над 5 000 лв. Твърди, че съставът на ВКС не е взел предвид приложението на чл. 113 ГПК в редакцията му след ДВ, бр.100/20.12.2019г., предвиждаща, че делата на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес, която разпоредба е приложима и към конкретния случай, доколкото настоящото производство е започнало след като изменението на чл. 113 ГПК ДВ бр. 100/ 20.12.2019 г. е влязло в сила. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е и основателна. За да остави без разглеждане подадената от „АКЦЕНТ ИНВЕСТ“ ООД касационна жалба, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение e приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като е постановено по търговско дело с цена на иска под минималния праг от 20 000 лв., предвиден в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Търговският характер на делото е аргументиран с това, че предмет на спора е правоотношение, възникнало по повод търговска сделка – договор за посредническа услуга при закупуване на недвижим имот. Определението е неправилно. С приетото от ОСГТК на ВКС Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. е формирана задължителна съдебна практика по въпроса „Гражданско или търговско е дело с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие и какъв е прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото“. Независимо, че тълкувателното дело е образувано по въпрос, касаещ хипотезата на договор за изработка, възприетото в тълкувателно решение е приложимо при спор с предмет правоотношения по всеки един договор, в който една от страните има качеството на потребител. Следователно, намира приложение и при правоотношения, породени от договор за посредничество. Според цитирания тълкувателен акт, обективният критерий, по който се разграничават видовете дела, разглеждани по реда на ГПК, е материалното правоотношение, предмет на делото и според него „като търговско следва да се определи делото, по което за материалните правоотношения са приложими разпоредбите на Търговския закон и/или на специалните закони, отнасящи се до уредени или регламентирани в Част трета от Търговския закон сделки, независимо от родовата подсъдност.“ Становището на предходния съдебен състав на ВКС е съобразено с понятието търговско дело според възприетото от ОСГТК разграничаване на гражданските и търговски дела. В случая въззивният съд е бил сезиран с правен спор, имащ за предмет правоотношения, породени от договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот, сключен между „АКЦЕНТ ИНВЕСТ“ ООД и Л. М. М.. Съгласно чл. 286, ал. 2 ТЗ, търговски са сделките, посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ, като търговското посредничество е изрично посочено в чл. 1, ал. 1, т. 4 ТЗ. Следователно настоящия договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот е абсолютна търговска сделка и за правоотношенията, породени от него са приложими разпоредбите на чл.49 и сл. от Търговския закон и Част трета на Търговския закон, което обуславя търговския характер на въззивното дело. Независимо от това, определението следва да се прецени като неправилно, тъй като съдебният състав не е съобразил разпоредбата на чл. 113, изр. 2 ГПК, в редакцията ѝ след ЗИД на ГПК – ДВ бр.100/2019 г., според която делата на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. В случая страна по процесния договор за посредничество е физическо лице, имащо качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. В своята практика, обективирана в решение № 115/03.12.2020 г. по т.д. № 559/2020 г. на II т.о. и решение № 60050/07.06.2021 г. по т.д. № 860/2020 г. на II т.о., ВКС еднозначно приема, че тези типови, бланкетни договори за посредничество при покупка на недвижим имот, сключени между физическо лице и търговец, попадат в обхвата на защита на нормите на ЗЗП и физическото лице притежава качеството „потребител“ съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Предвид обстоятелството, че в конкретния случай физическото лице ползва услуга, която не е установено да е предназначена за извършване от него на търговска или професионална дейност, то разпоредбата на чл. 113 изр. 2 ГПК следва да намери приложение. В мотивите на тълкувателното решение на ОСГТК изрично е посочено, че когато въззивните решения са постановени след влизане в сила на изменението на чл. 113 ГПК ДВ бр. 100/ 20.12.2019 г., за тях е приложим предвиденият в чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК праг за касационно обжалване от 5 000 лв. Такава е и настоящата хипотеза. Поради обстоятелството, че изменението на тази норма е влязло в сила на 24.12.2019 г., т. е. преди датата на постановяване на въззивното решение - 30.07.2021 г., същата следва да бъде съобразена при преценката по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Доколкото цената на предявения иск, предмет на въззивното дело, е над прага от 5 000 лв., изводът на предходния състав, че липсва законова възможност за по-нататъшен инстанционен контрол на въззивното решение е неправилен. Поради изложените съображения определението, с което жалбата е оставена без разглеждане, следва да бъде отменено, като делото се върне на състава за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение