Определение № 336 от 24.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 812/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби от И. С. В. чрез пълномощника й адвокат Ю. Д., на Д.К.Н. чрез адвокат М. Н., преупълномощена от особения представител адвокат И. Р. и на М. А. А. и С. А. А. чрез пълномощника им адвокат С. М. против решение № 1877 от 12.11.2018 г., поправено и допълнено с решение № 137 от 6.02.2019 г. и поправено с решение № 399 от 19.03.2019 г. и отказано да бъде допълнено с решение № 622 от 21.05.2019 г., постановени по гр.д. № 1190 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Варна.

С решение № 1877 от 12. 11.2018 г., поправено с решение № 137 от 6.02.2019 г и решение № 399 от 29.03.2019 г., Окръжен съд-Варна е отменил решение № 2674 от 30.06.2017 г. по гр.д. № 6681/2014 г. на Районен съд-Варна, 31-ви състав в частта, с която е допусната съдебна делба на магазин в [населено място], ул.“*“ № 5 със застроена площ 27.25 кв.м. със съответните идеални части от общите части на сградата, както и 100.44 кв.м. ид.ч., равни на 25.11 % ид.ч. от поземлен имот № 3 в кв.383 на 10-ти микрорайон на [населено място] между М. А. А., С. А. А., И. С. В., Д. К. Н., Ж. Н. С.-Б., С. Н. С., Л. К. Д., Д. А. П. и Н. С. А., като е отхвърлен предявения от М. А. А. и С. А. А. срещу И. С. В. иск за намаляване на дарение, обективирано в нотариален акт № 177, том II, рег. 8770, н.д. № 377 от 1.12.2011 г. и възстановяване на запазената й част от наследството на А. А., поч.13.03.2013 г. и вместо него е постановено друго, с което дарственото разпореждане е намалено до сумата 11849.60 лв. и е възстановена запазената част на всеки от наследниците М. А. А. и С. А. А. запазената им част от наследството в размер на 3975.20 лв., допуснато е извършването на съдебна делба на магазина между съделителите и при права в съсобствеността: М. А. А. – 13875.20/118800 ид.ч., С. А. А. - 13875.20/118800 ид.ч., И. С. В. – 31649.60/118800 ид.ч., Ж. Н. С.-Б. - 29700/118800 ид.ч. и С. Н. С. - 29700/118800 ид.ч., като са изключени от делбата Л. К. Д., Д. А. П., Д. К. Н. и Н. С. А..

Със същото въззивно решение първоинстанционното решение и допълнителното решение за изменението му, е отменено в частта за разноските и И. С. В. е осъдена да заплати държавна такса по иска по чл.30 ЗН в размер на 477.02 лв., М. А. А. – държавна такса в производството за двете инстанции по иска с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД в размер на 329.29 лв. и С. А. А. - държавна такса в производството за двете инстанции по иска с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД в размер на 329.29 лв.

Със същото решение първоинстанционното решение е потвърдено в останалата му част за отхвърляне на предявения от М. А. А. и С. А. А. против И. С. В. иск за прогласяване нищожност поради липса на съгласие на дарението по нотариален акт № 177, том II, рег. 8770, н.д. № 377 от 1.12.2011 г. на А. Х. А. в полза на И. С. В..

С решение № 137 от 6.02.2019 г. Окръжен съд-Варна е допълнил решение № 1877 от 12. 11.2018 г. в частта за разноските, като е осъдил М. А. А. и С. А. А. да заплатят по сметка на Окръжен съд-Варна сумата 600 лв. за възнаграждението на адвокат М. П., назначена за особен представител на Д. Н. за производството пред въззивната инстанция.

С решение № 622 от 21.05.2019 г. Окръжен съд-Варна е оставил без уважение искането на М. А. А. и С. А. А. за изменение и допълване на решение № 1877 от 12.11.2018 г. и решение № 137 от 6.02.2019 г. с описание на делбения имот съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри и поправка и на мотивите на решение 1877 от 12.11.2018 г., тъй като след поправка на диспозитива е налице противоречие между мотиви и диспозитив.

И. С. В. атакува решение 1877 от 12.11.2018 г. и решение за поправката му № 137 от 6.02.2019 г. в частта, с която съдът се е произнесъл по исковете по чл.30 ЗН и е определил правата в съсобствеността на допуснатия до делба магазин. М. А. А. и С. А. А. са подали писмен отговор, с който оспорват жалбите на И. С. В..

Д. К. Н. атакува въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска за делба спрямо нея. И. С. В. и М. А. А. и С. А. А. са подали писмен отговор, с който оспорват жалбата на Д. Н.

М. А. А. и С. А. А. атакуват решение 1877 от 12.11.2018 г. в частта, с която съдът при липса на въззивна жалба се е произнесъл по иска с правно основание чл.26 ЗЗД и решение № № 622 от 21.05.2019 г

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящия касационен съдебен състав прецени следното:

При постановяване на решение № 1877 от 12.11.2018 г. Окръжен съд-Варна е констатирал, че М. А. А. и С. А. А. обжалват произнасянето на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове по чл.30 ЗН и допълнителното решение, тъй като не става ясно по какви мотиви съдът е определил размерът на дължимата държавна такса, а Ж. Н. С. и С. Н. С., както и И. С. В. – в частта, с която като съделители са включени Л. К. Д., Д. А. П., Д. К. Н. и Н. С. А. и съответно са определени правата в съсобствеността.

Приел е за установено, че нотариален акт № 65, том Х, дело № 3887/1993 г. за възстановяване право на собственост по силата на ЗВСНМРСА, установява, че на 5.05.1993 г. на наследници на Н. А. П. /а именно С. Н. А./, наследници на И. Н. А. и наследници на С. Н. А. е признато придобито право на собственост върху процесния имот.

С нотариален акт № 36, том III, рег. № 5943, н.д. № 436/28.06.2005 г. за собственици на имота въз основа на давностно владение са признати Н. К. С. – 3/6 ид.ч., А. Х. А. – 1/6 ид.ч., И. С. В. – 1/6 ид.ч. и А. С. А. – 1/6 ид.ч.

С договор за дарение по нотариален акт № 176, том II, рег. № 8769, н.д. № 376/1.12.2011 г. Н. К. С. е дарил правата си от 3/6 ид.ч. на дъщерите си Ж. Н. С.-Б. и С. Н. С..

С нотариален акт № 177, том II, рег. 8770, н.д. № 377 от 1.12.2011 г. А. Х. А. е дарила правата си от 1/6 ид.ч. на дъщеря си И. С. В., която към този момент вече е била съсобственик с права 1/6 ид.ч. въз основа на придобивна давност.

С. Н. А. е починал на 22.10.1999 г. и е бил наследен от съпругата си А. Х. А., дъщеря си И. С. В. и сина си А. С. А.. А. Х. А. е починала на 13.03.2013 г. и е наследена от дъщеря си И. С. В. и С. А. А. и М. А. А., деца на починалия на 5.01.2011 г. неин син А. С. А..

И. В., Ж. С.-Б. и С. С. са навели твърдение, че през 1993 г. имотът е бил възстановен на всички наследници на Н. А. П., но е би придобит само от Н. С., А. А., И. В. и А. А. въз основа на давностно владение, осъществявано от 18.02.1992 г. Въззивният съд е обсъдил свидетелските показания /че С. Н. А. в процеса на реституция уведомил другите наследници Л. и Н., но те отказали да поемат разноските, които държавата искала да бъдат заплатени, за да се възстанови имотът и му казали, че не се интересуват от този имот; след реституцията С. и Н. имали съзнанието, че имотът е техен и го отдавали под наем, като никой от другите наследници не се интересувал/ и е приел, че към 2005 г., посочените в нотариален акт № 36, том III, рег. № 5943, н.д. № 436/28.06.2005 г. лица са придобили по давност правата на Л. К. Д., Д. А. П., Д. К. Н. и Н. С. А. и само те са се легитимирали като съсобственици при посочените в нотариалния акт права.

Разглеждайки исковете на С. А. А. и М. А. А. за възстановяване запазената част на баща им А. С. А. от наследството на майка му А. Х. А., накърнена чрез извършеното в полза на И. С. В. дарение на 1/6 ид.ч. от процесния имот, въззивният съд е приел, че следва да се формира наследствена маса, в която се включват 4/6 ид.ч. от нива в землището на [населено място] на стойност 4051.20 лв. /4/6 от стойността на нивата от 6067.80 лв./ и стойността на дарението от 19800 лв. /1/6 от пазарната стойност на магазина и идеалните части от дворното място в размер на 118 880 лв./ или общо стойността на наследствената маса е 23 851.20 лв.

Запазената част на А. С. А. от наследството на майка му е 1/3 или 7950.40 лв. или по 3975.20 за М. А. А. и С. А. А..

Разполагаемата част на А. Х. А. е също 1/3 или 7950.40 лв. и извършвайки дарение на стойност 19800 лв. тя се е разпоредила с част по-голяма от разполагаемата й, поради което дарението следва да бъде намалено до 11849.60 лв., т.е. със 7950.40 лв.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационните жалби против решение 1877 от 12.11.2018 г. и решение за поправката му № 137 от 6.02.2019 г. И. С. В. се позова на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.трето, евентуално чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Основанието по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК не следва да се разглежда, тъй като грешката при изчисляване стойността на наследствената маса /173 220 лв. вместо 118 800 лв. е отстранена с решение № 137 от 6.02.2019 г.

При условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК И. В. поставя въпроса: следва ли стойността на свободното имущество, което не е предмет на общи или частни завещателни разпореждания или дарения и от което наследниците получават части съобразно права им по закон, да бъде взета предвид, за да се прецени дали е налице накърняване на запазената част по чл.29 ЗН и ако се установи такова накърняване, то тогава, то тогава разликата в стойността до пълния размер на запазената част да бъде допълнена чрез намаляване на дарението, по който поддържа, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по решение № 38 от 9.05.2016 г. по гр.д. № 3559/2015 г., II г.о. и решение № 34 от 12.05.2014 г. по гр.д. № 3542/2013 г., I г.о., според която от стойността на свободното имущество, което не е предмет на дарения, което наследниците получават по закон, следва да се определи тяхната част, като тази сума следва да се съпостави със запазената част и така да се определи дали е накърнена.

Соченото основание за допускане на касационно обжалване е налице, доколкото въззивният съд е намалил дарението със сумата, съставляваща запазена част на А. С. А. без да отчете стойността на правата, които ищците, като наследници по заместване са получили от нивата в [населено място].

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба на Д. К. Н., същата се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещна на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене предполага ли се и е ли достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС, като поддържа противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, както и на основанието по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК, тъй като никъде във въззивното решение няма мотиви, обосноваващи извода, че Донка Нелднер следва да бъде изключена от делбата.

Въззивният съд не е формирал мотиви дали съсобствениците, които са се снабдили с констативния нотариален акт от 2005 г. е следвало да демонстрират завладяването на правата на другите съсобственици, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с цел преценка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационните жалба против решение 1877 от 12.11.2018 г. М. А. А. и С. А. А. поддържат, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК с оглед въпроса: допустимо ли е въззивно решение в частта, с която въззивният съд е направил проверкта на първоинстанционното решение без да е сезиран с въззивна жалба от страна в производството.

Соченото основание за допускане на касационно обжалване е налице с оглед констатацията на въззивния съд, че тези жалбоподатели атакуват въззивното решение само в частта по иска по чл.30 ЗН и произнасянето в решението чрез мотиви и диспозитив и по иска по чл.26 ЗЗД.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационните жалба против решение № 622 от 21.05.2019 г. М. А. А. и С. А. А. поддържат всички основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК по въпросите:

• следва ли съдът да се произнесе по молба по чл.247 и чл.250 ГПК на всяка от страните и допустимо или неправилно е решението, постановено преди изтичане срока за отговор на искането;

• нищожно ли е решение, което не е мотивирано и липсва произнасяне по същество.

Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК с цел преценка дали единствените изложени от съда мотиви /че доколкото вече на два пъти с решение №137/06.02.2019 г. и решение № 399/29.03.2019 г. е поправял, допълвал и изменял по искане на страните първоначалното решение № 1877/12.11.2018г. за делба, то не е допустимо и целесъобразно отново да изменя или допълва решенията си, тъй като вместо яснота ще се настъпи по-голямо объркване, поради което искането е неоснователно/ не са очевидно неправилни с оглед посочените в чл.247, чл.248 и чл.250 ГПК предпоставки за поправка на очевидна фактическа грешка, за изменение на решението в частта за разноските и за допълване на съдебно решение.

На основание чл.47, ал.6 ГПК вр. чл.7, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения М. А. А. и С. А. А. следва да бъдат задължение да заплатят по депозитната сметка на Върховния касационен съд сумата 600.00 лв., възнаграждение на особения представител на Д. Н.

П о изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение