Определение № 4440 от 18.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3593/2026 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от Я. Ю. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно определение № 498 от 17.02.2026г. по в.ч.гр.д. № 387/2026г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено разпореждане № 28214 от 4.11.2025г. по гр.д.№ 12193/2022г. на СГС за връщане на подадената от него въззивна жалба с вх.№ 97958 от 19.08.2025г В представеното към жалбата изложение, жалбоподателят се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК и по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните поставени въпроси: 1. Следва ли съдът да счете за спазен процесуален срок по чл.62, ал.2 ГПК когато страната е изпратила книжата по пощата в рамките на срока, удостоверен с пощенско клеймо и приложен пощенски плик?, 2. Допустимо ли е съдът да игнорира приложен по делото пощенски плик като доказателство относно датата на извършване на процесуално действие, без да извърши пълен и обективен анализ на доказателствата по делото? и 3. Налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила, когато съдът е постановил съдебния си акт при необсъждане на относими доказателства и при формиране на фактически изводи в противоречие с доказателствения материал по делото? Наличието на основание по чл.280, ал.2 ГПК жалбоподателят обосновава с твърденията си, че съдът е игнорирал надлежно доказателство - пощенски плик с клеймо от което е видно, че процесуалното действие е извършено в срок и е извел правния си извод в противоречие със същото, без да извърши цялостна и обективна оценка на наличния доказателствен материал. Срещу подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от З. Г. Л.-К., чрез процесуалните й представители адвокатите К. и К., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 800евро, които - съгласно т.ІІІ от представен договор за правна защита и съдействие от 27.04.2026г.-са заплатени в брой. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното: Я. Ю. С. е подал въззивна жалба с вх.№ 97958 от 19.08.2025г. срещу постановеното решение № 4844 от 24.07.2025г.по гр.д.№ 12193/2022г.на СГС, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД и чл.108 ЗС. С разпореждане № 24405 от 30.09.2025г. същата е била оставена без движение за внасяне в 7-днвен срок на дължимата държавна такса в размер на 2%от обжалваемия интерес. В същото е указано, че при неизпълнение - жалбата ще бъде върната. За разпореждането на съда страната е била уведомена на 9.10.2025г. и съответно до 17.10.2025г., тя е следвало да представи доказателства за внасяне на дължимата такса. С разпореждане № 28214 от 4.11.2025г.съдът е върнал въззивната жалба поради неизпълнение на дадените указания. На 12.11.2025г. процесуалният представител на Я. Ю. С. е представил молба, съпроводена с платежно нареждане за плащане на таксата, от което е видно, че плащането е направено на 10.10.2025г. Молбата е изпратена по пощата с плик с пощенско клеймо от 10.11.2025г. Към него е приложен и плик с нечетливо пощенско клеймо, върху което е видно, че ръкописно е написано „16Л0.2025г.‘7вж.стр.206/ Съобразявайки изложените обстоятелства, въззивният съд със сега обжалвания акт е приел следното: Съобразно нормата на чл.64, ал.1 ГПК, съдът не може да зачете действие, което е извършено след изтичане на установения срок. В случая е прието, че е от значение дата на представяне на платежният документ в съда /12.11./, а не датата на внасяне на сумата /10.10./, защото в този смисъл са дадените указания. След като процесуалното действие е извършено след установения срок /16.10./, то не може да бъде зачетено. Съдебният състав е обсъждал и обстоятелството, че молбата от 12.11.2025г. е представена с плик, към който е приложен друг плик с пощенско клеймо, чиято доказателствена стойност не е зачел, защото клеймото е нечетливо. Освен това, в мотивите е посочено следното: налице е надписване „с ръкописен текст 16.10.2025г., както и липсват данни какъв документ е изпратен с този плик и други данни, които да удостоверяват действителната дата на пощенските клейма на двата плика“. Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато по поставените от жалбоподателя въпроси, доколкото те не отговарят нито на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения с т.1 от ТР № 1/19.02.2020г.по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС, нито на тези по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като посочени от жалбоподателя специални основания за допустимост. Съображенията за това са следните: Нито един от поставените въпроси не е от значение за изхода на спора./Единственият релевантен въпрос би бил за значението на обстоятелството, че е налице извършено плащане в срок, но такъв не е поставен и настоящият съдебен състав в това производство, за което с оглед препращането на чл.274, ал.3 ГПК са приложими правилата на чл.280 ГПК, не може да го обсъжда/. Поставените от жалбоподателя въпроси не отговарят на изискването за общо условие за допустимост, защото съдържат условия, които не са относими към настоящия случай - че страната е изпратила книжата по пощата в рамките на срока, удостоверен с пощенско клеймо и че съдът е игнорирал приложен по делото пощенски плик като доказателство относно датата на извършване на процесуално действие, без извършен анализ. Видно от гореизложеното, вярното е точно обратното. Въззивният съд е приел, че срокът не е спазен, защото своевременно не е било представено доказателство за внесена такса нито по пощата, нито в съда. Изложени са мотиви - защото съдът е приел, че представеният пощенски плик не е надлежно доказателство, а именно: съдържащата се дата 16.10. е написана ръкописно /самото пощенско клеймо не е видно/, не е ясно какво е било съдържанието на плика и не са представени други данни, с които действителната дата да бъде удостоверена. /Последното важи и за настоящата инстанция, доколкото твърденията в подадената частна касационна жалба, че „след извършено запитване в съответната пощенска служба в [населено място] се установи че по въпросната пратка с писма са били налични множество пликове с нарушена цялост“, не се удостоверява по никакъв начин, защото не са представени доказателства нито за отправено подобно питане до пощенската служба в [населено място], нито за получен официален отговор/. Не са налице - по поставените въпроси - и посочените от жалбоподателя специални основания за допустимост. Съгласно т.2 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС - за да е налице основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва поставеният от касатора правен въпрос да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр.59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В случая, жалбоподателят изрично не сочи подобни актове и не твърди противоречие на въззивния акт с тях. Не е налице и специалното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.3 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС - наличието му изисква разглеждането на поставеният въпрос да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, и комулативно, за да е налице изискването, свързано с „развитие на правото“, законите да са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая - по поставените въпроси е налице установена съдебна практика, но видно от мотивите - не се установява нито страната да еизпратила книжата по пощата в рамките на срока, удостоверен с надлежно пощенско клеймо, нито съдът да е постановил съдебния си акт при необсъждане на относими доказателства и при формиране на фактически изводи в противоречие с доказателствения материал по делото, в какъвто смисъл са поставените въпроси. В тази връзка, не е налице и основанието по чл.280, ал.2 ГПК. За да е „очевидно неправилен“ съдебният акт, същият следва да страда от явен за всички порок, а „неправилността да е проявена по начин, че да може да бъде констатирана от съда, без да се налага извършването на анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост. Неправилността следва да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима за конкретния спор императивна материално-правна норма, довели до несъвместим със закона резултат - поради разрешение, дадено в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл; нарушения на основните начала на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика“а в конкретния случай, подобни изводи не могат да бъдат изведени. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение