Определение № 834 от 03.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2291/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Випом“ АД срещу решение №20 от 25.03.2020г по в.гр.дело № 21/2020г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение №508 от 28.10.2019г на Видински РС, по уважени срещу касатора искове на основание чл. 200 КТ ,предявени от Б. Л. Й. за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от професионално заболяване .Присъдени са на 19 249,63лева обезщетение за имуществени вреди за периода от 07.11.2014г. до 27.03.2015г. и за периода от 01.09.2015г. до 01.08.2019г., като разлика между трудовото възнаграждение и пенсията по инвалидност, ведно със законната лихва за забава ,както и сумата 10 815,41лева разходи за усилена храна и ежедневен прием на животоподдържащи лекарства и лечение за периода от 07.11.2014г. до 01.08.2019г, ведно със законната лихва за забава. За периода от 07.11.2014г. до 01.08.2019г е присъдена сумата 15 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди ,предвид установено професионално заболяване - смесена пневмокиноза /леярска/ съгл. ЕР на ТЕЛК от 17.08.2016г като водеща диагноза, с начална дата 07.11 2014г, изм. с решение на НЕЛК от 02.10.2017г според което професионалното заболяване е „Смесена леярска пневмокиноза със съпътстващ ХОББ,смесен тип,Бронхекстазна болест, вентилаторна недостатъчност -втора степен и дихателна недостатъчност първа - втора ст“. Крайния процент ТНР е определен на 56%, от които 50 % по причина професионалното заболяване, за срок до 01.08.2019г с начална дата 07.11 2014г / като ищецът понастоящем е преосвидетелстван за срок до 01.06.1922г / На свой ред Видински окръжен съд е приел ,че влезлите след обжалване решения на ТЕЛК и НЕЛК са задължителни за обстоятелствата, оспорвани от ответника. За неоснователни са приети възраженията на последния, че исковата молба е била нередовна поради неотграничаване на претендираните вреди от професионалното заболяване и от общо заболаване, както и че е налице процесуална пречка за разглеждане на исковете в тази част, предвид постановени решения по заведени от ищеца дела/гр.д № 1492/2016г и гр.д.№1863/2015г на ВРС/, приключили с отхвърляне на искове за обезщетение /като преждевременно заведени/ спрямо същия работодател, на същото основание и за периоди, включени в исковата претенция понастоящем. Въззивният съд е изтъкнал ,че тези решения са постановени преди професионалното заболяване да бъде признато с влязло в сила решение на здравните органи по надлежния ред, установен в КСО и Наредбата /ДВ бр.65/2008г/, което именно е предпоставката за ангажиране отговорността на ответника. По предходно заведените дела между същите страни исковете за обезщетение и в двата случая са били отхвърлени поради това ,че не се основават на решения на ТЕЛК, влезли в сила. За размера на вредите въззивният съд е възприел заключение на вещо лице за получавана от ищеца пенсия през исковия период и за размера на брутното трудово възнаграждение, което би получавал за исковия период, на база брутното трудово възнаграждение на лице, работещо на същата длъжност - „леяр - формовчик”, и имащо приблизителен трудов стаж като този на ищеца. От приетите СМЕ е установена необходимостта от специален хранителен режим.Вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, специалност белодробни болести е дал заключение, че е необходим ежедневен прием на задължителни лекарства,медикаменти за симптоматично лечение, на обща стойност 5 093,91лева за исковия период. Необхомостта от прием на усилена храна и животоспасяващи лекарства е установена от приетите СМЕ във връзка с професионалното заболаване.По другия иск се касае за намаление на трудоспособността на работник и вредите се състоят в разликата между получаваното трудово възнаграждение реди увреждането и размера на отпуснатата пенсия. Отхвърлено е възражението на ответника ,че така установените величини подлежат на пропорционално намаляване поради наличие на процент общо заболяване при ищеца, отразено при процента трудоспособност в ЕР на НЕЛК.Исковата разлика се дължи, защото именно поради увреждането от полученото професионално заболяване ищецът е лишен от възможността да работи до навършване на възраст за пенсиониране за осигурителен стаж и търпи имуществени вреди от лишаването му от тази възможност. Разликата между трудовото възнаграждение,което би получил ищеца ако би бил здрав и отпуснатата пенсия поради заболяването му се явява компенсация за претърпените имуществени вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По отношение на неимуществените вреди въззивният съд е приел за справедливо присъденото на първа инстанция обезщетение от 15 000 лева. Съобразен е характера на търпените болки и страдания само от професионалното заболяване, водещо до непрекъснати затруднения в дишането, много лесна физическа умора и кашлица, натоварване на психиката, ограничение на социалните контакти,затруднения в ежедневния бит, хроничния и прогресиращ ход на заболяването ,възрастта на ищеца/61г/обусловената намалена работоспособност - 50 на сто и необратимостта на състоянието. В изложение, касаторът „Випом“ АД преформулира във въпроси оплакванията си за нередовна искова молба и по направения отвод за пресъдено нещо.При основанието на чл.280, ал.1 т.1 ГПК се поставя и въпрос за отговорността на работодателя за разликата между получавана инвалидна пенсия и трудово възнаграждение, което ищецът би получавал при ответника ,но съобразно признатия от здравните органи процент неработоспособност поради професионална болест. По този въпрос, свързан с имуществената отговорност на работодателя при увреждане на здравето и във връзка с прилагане на чл. 200 ал.3 КТ се сочи противоречие с реш. №386 /2020г по гр.д №2645/2019г на ВКС ІV г.о.Основание по чл. 280,ал.1 т.3 ГПК се поддържа по въпросите дали предявяването на иск по предходно дело,прекратено поради бездействие на ищеца представлява пречка за повторно предявяване на иска; по въпроса за абсолютния характер на отрицателните процесуални предпоставки. Поставят се въпроси, свързани с присъждането на неимуществени вреди: за задължението на съда да обсъди всички възражения и доводи съгл чл. 271, чл. 272 ГПК, да приложи критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се поддържа по въпрос налице ли е принос за заболяването поради злоупотреба с алкохол и тютюнопушене от увреденото лице, което е предпоставка за отключване на заболяването. Не е постъпил отговор След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване Не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационна проверка за допустимост. В случаите на преждевременно предавен иск за реализиране на отговорността на работодателя за вреди по чл. 200 КТ ,дори да е бил разгледан и отхвърлен преди да е постановено ,или влязло в сила необходимото за фактическия състав на самата отговорност решение на здравните органи/ЕР на ТЕЛК/НЕЛК/,не се касае за отрицателна процесуална предпоставка.Допустимо е последващо предявяване на иска за обезщетение въз основа на вече постановено и влязло в сила ЕР на ТЕЛК,като основано на съответния правопораждащ факт. Въззивният съд се е произнесъл по редовна искова молба, в която са посочени обстоятелствата на които искът се основава и е формулирано искането.То е за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от работодателя, като са изложени обстоятелствата, от които вредите произтичат Не е отговорено на изискването за конкретно формулиран правен въпрос в частта от изложението ,която преповтаря възраженията на ответника за повторно и поради това недопустимо заведени искове, както и по въпроса за задълженията на съда да обсъди възраженията и доводите на страните Липсва обосновка и на изтъкнатите специални основания на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и т.3 ГПК По същество съдът е обсъдил и отхвърлил възраженията на ответника „Випом“ АД за наличие на абсолютна процесуална пречка за разглеждане на спора в една част. Били са отхвърлени претенции срещу работодателя преди увреждането на здравето на ищеца да е било признато за професионално заболяване с влязло в сила Експертно решение на ТЕЛК, или НЕЛК. Въззивният съд не се отклонил от установените в практиката изисквания и предпоставки за уважаване на иска по чл 200 КТ при наличие на професинално заболяване ,нито е допуснал противоречие с практиката на ВКС по общо постановените процесуалноправни въпроси. Сочи се и основание по чл. 280,ал.1 т.3 ГПК, което не е налице, тъй като е формирана обемна и последователна практика на ВКС по прилагането на чл. 52 ЗЗД и по въпроса за служебните задължения на въззивния съд да обсъди доводите на страните Видински ОС е обсъдил доказателствата и е достигнал до изводи, които касаторът оспорва без съответната правна обосновка.На всички ответни доводи въззивният съд е отговорил мотивирано. На общите и едновременно с това и на специалните изисквания при селектиране на касационните жалби от съдържателна страна е отговорено единствено при поставянето на въпроса какво е значението на посочен в решението на здравните органи процент общо заболяване спрямо признатия процент загуба на работоспособност от професионално заболяване, при ангажиране отговорността на работодателя по чл. 200 ал.3 КТ и при търсена разлика между получавана инвалидна пенсия и трудово възнаграждение, което ищецът би получавал при ответника. По този въпрос въззивния съд съгласно трайно установената практика на ВКС е отхвърлил тезата на касатора ,че процентът общо заболяване по ЕР на ТЕЛК, обуславя намаляване на обезщетението за пропусната полза по чл. 200, ал.3 КТ в същия размер .В нормата това не е предвидено,поради което Видински окръжен съд съответно не е възприел тълкуването ,почерпано от цитираното решение №386 /2020г по гр.д №2645/2019г на ВКС ІV г.о. Отговор на въпроса следва ли съдът да намали обезщетението по чл. 200, ал.3 КТ пропорционално на процента общо заболяване, участващ във формирането на общия процент нетрудоспособност, е даден в решение №74/2019г по гр. д № 2813/2018 г на ВКС ,3-то г.о на ВКС .Имуществената отговорност на работодателя е уредена в глава Х, раздел първи на Кодекса на труда и съставлява възлагане от закона на професионалния риск от увреждането на работника или служителя върху работодателя. Тази нейна характеристика е водеща. Отговорността произхожда от трудово-правнтата връзка и при законодателно определяне на обема вреди,в частност при пропуснатите ползи (чл. 200, ал.3 КТ)се взема предвид проекцията на трудовото правоотношение до навършване възрастта за пенсиониране. Както при трудова злополука,така и при наличие на професионално заболяване на обезщетяване подлежат всички вреди ,които са пряка и непосредствена последица от увреждането Съгласно препращащата норма на чл. 212 КТ правилата за деликтната отговорност /чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД) намират приложение и при отговорността по чл.200 КТ при определяне на обезщетението за неимуществените вреди ,а относно имуществените вреди - доколкото не е налице специална уредба.Водещите съображения на законодателя за пълнота при защитата на пострадалия работник или служител са обосновали отклонения от общите правила в ЗЗД при обезщетяване на вреди /от деликт и при договорно неизпълнение/.Кодекса на труда въвежда особени правила относно предпоставките за отговорност,освобождаването от нея и особени правила, засягащи причинния процес. Нормативното релевиране на връзка между трудовата дейност и вредните последици (чл. 200, ал.2 КТ) е в отклонение от критерия на общия закон за причинна връзка. Съгласно тази норма,работодателят отговоря и при непреодолима сила. Съгласно чл.201,ал.1, ал.2 КТ приносът на увредения не е основание за изключване на отговорността ,а намаляване на обезщетението се допуска само при груба небрежност на пострадалия.Също така, съгласно чл.200, ал.3 КТ, дължи се разликата между причинената вреда и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Така Кодексът на труда, в отклонение от класическите правила на договорната или деликтната отговорност в гражданското право ,възлага на предприятието професионалните рискове от увреждане в размера, който не е поет от общественото осигуряване. Ето защо определените от медицинските органи причини за неработоспособност,когато освен трудовата злополука или професионалното заболавяне, ТЕЛК или НЕЛК са установили и общо заболяване, без то да има връзка с условията на труд, съответно изразените като процент величини /съгласно методиката по приложимата Наредба/, не са коректив на разликата, посочена в чл.200, ал.3 КТ като вреда, а са относими към базата, спрямо която тази разлика се определя.Правото на инвалидна пенсия се реализира поотделно за злополука и общо заболяване (чл.71, във вр чл.74-76 КСО и чл.78 КСО) и при режим ,който поначало не изключва съвместимостта при получаването на двете пенсии (чл.101 КСО) поради което и съгласно действаща наредба, те се определят поотделно. Възприемането на общо заболяване в установения от ТЕЛК/НЕЛК процент като принос, за да се намали дължимото от работодателя имуществено обезщетение по чл.200 ал.3 КТ, означава прилагане на общата норма на чл.51, ал.2 ЗЗД в нарушение на Кодекса на труда. Нарушава се правилото,че специалният закон дерогира общия,а на следващо място се нарушава и принципа за пълно обезщетение на вредите при пострадал от трудова злополука или професионално заболяване. Заболяванията са установени с влязло в сила ЕР на ТЕЛК/НЕЛК методически по този начин, но за други цели. Както е разяснено в т.6 от ППВС №4/30.10.1975г.когато се касае за намаление на трудоспособността на работник,щетите се състоят в разликата между получаваното трудово възнаграждение преди увреждането (по същество възнаграждението, което би получавал)и размера на отпуснатата пенсия за инвалидност, до навършване на предвидената за добиване право на пенсия възраст. Принципното разбиране за обхвата на тази именно пропусната полза предвид начина,по който специалният закон възлага нейното определяне с цел работодателят да я обезщети/т.е като пряко очертава релевантните предпоставки в съдържанието на нормата,а по този начин и обхвата на обективната отговорност/намира израз и в практиката на ВКС, формирана с решения 492/2010г по гр.д № 1114/2009г ІІІ г.о, реш. № 413/2013г по гр.д № 334/2012г на ІІІ г.о,реш. № 548/2010г по гр.д №1119/2009 ІІІ г.о,реш.№ 119/2013г по гр.д № 675/2012г.,ІVг.о и др., която съдебна практика се споделя и от настоящия състав. Ето защо не е налице основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по поставения правен въпрос. Предвид изтъкнатото по-горе, не е налице и поддържаната от защитата очевидна неправилност на обжалваното съдебно решение. Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.