Определение № 50459 от 10.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2122/2022 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Т. Д. против решение № 29 от 10.03.2022 г. по гр.д.№ 661/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260184/21.07.2021г. постановено по гр.д.53/20 г. на ОС – Стара Загора. С последното са отхвърлени предявените от касатора искове, съединени в условията на евентуалност против МБАЛ „Д-р Димитър Чакмаков-Раднево“ ЕООД и К. Д. Я. за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, претърпени в резултат на некачествено лечение на счупване на горния край на дясната тибия през периода 05.01.2019 г. – 15.01.2019г. в размер на: 50 000 лева неимуществени вреди, претендирани като частичен иск от 140 000 лева; 3348.98 лева за претърпени имуществени вреди; 5000 лева мораторна лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 08.02.2019 г. до завеждане на исковата молба- 08.01.2020 г. и законната лихва след това. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с Наредба № 2 от 26.10.2011 г. на Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи и Министерство на здравеопазването, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че съдът не е допуснал СМЕ, каквато бил длъжен да допусне, тъй като приетите две от първата инстанция били изготвени в нарушение на цитираната наредба. Твърди се и необоснованост на решението поради това нарушение. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК - противоречие с т.3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 106/02.07.2020 г. по гр.д.№ 1897/2019 г. на ВКС, ІV гр.о. На основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се иска допускане до касация по три въпроса, които могат да се обобщят така: Следва ли съдилищата да приемат и ценят като доказателство по делата заключенията по допуснати експертизи и представлява ли нарушение на процесуалните правила приемането на експертизи, които са изготвени в противоречие с изискванията на Наредба № 2 от 26.10.2011 г. за условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебно-психологическите експертизи, включително за заплащане на разходите на лечебните заведения, издадена от Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи и Министерство на здравеопазването. Представлява ли нарушение на процесуалните правила приемането на такава експертиза и отказа да се назначи повторна експертиза за проверка заключението на такава експертиза. Ответникът по касация МБАЛ „Д-р Димитър Чакмаков-Раднево“ ЕООД оспорва допускането до касационен контрол, тъй като експертизите са обосновани, а изводите и на двете вещи лица, формирани въз основа на доказателствата, не са противоречиви. Ответникът по касация К. Д. Я. оспорва допускането до касационен контрол, тъй като и двете СМЕ са обосновани и непротиворечиви и не е налице противоречие със съдебната практика, а въпросите са ирелевантни. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено: След травма при падане от камион на 05.01.2019 г., ищецът е претърпял счупване в областта на дясното коляно, придружено със смачкване на костна тъкан. На 08.01.2019г. той е опериран в ответната МБАЛ „Д-р Димитър Чакмаков-Раднево“ ЕООД от ответника К. Д. Я.. При операцията е извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с киршнерова игла и два винта извън ставната повърхност, раната е затворена, поставена е стерилна превръзка, а крайникът е обездвижен. На 15.01.2019 г. ищецът е изписан с предписания за наблюдение от ОПЛ, смяна на стерилни превръзки, сваляне на конците на 14 -ти ден, назначени са контролни прегледи на 14 -ти и 30 -ти ден след операцията. Ищецът не се е явил на тези дни за прегледи в ответната болница. На 22.03.2019г. в друга болница в гр. Габрово е извършена оперативно екстракция на 2 винта и 1 киршнерова игла. На 13.05.2019г. ищецът е постъпил в УМБАЛ „Александровска" ЕАД гр. София за лечение по повод първичен хиперпаратиреодизъм, а на 23.07.2019г. е постъпил в УМБАЛ „Царица Йоана-ИСУЛ“ ЕАД гр. София. за тотална смяна на колянна става. Ищецът твърди, че след отстраняване на 2 винта и 1 киршнерова игла и независимо от спазваните от него предписания – процедури, режим и прием на медикаменти, болките в оперираната област продължили, нямало подобрение в движението, а настъпили усложнения в процеса на рехабилитгация – обема на движение в дясното коляно не се подобрявал. Ищецът счита, че причината за това е неправилната операция, извършена в ответната болница от втория ответник. По делото са изслушани две съдебно медицински експертизи. Според заключението, изготвено от вещото лице д-р С., в което е проследена подробно историята на заболяването и извършваните медицински процедури, отразени в медицинската документация, и от обясненията му в съдебно заседание, лечението на ищеца по отношение на фрактурата в ответната болница е осъществено по правилата на добрата медицинска практика, съобразено е с изискванията на клинична пътека № 217.1. Операцията по откритото наместване и фиксиране на фрактурата е осъществено по правилата на специалността. Извършеното на 22.03.2019 г. в МБАЛ „ Д-р Тота Венкова“ АД – Габрово оперативно отстраняване на металните винтове и киршнеровата игла е било преждевременно, поради което при извършена компютърна томография на 11.04.2019 г. е констатирана дислокация на ставната повърхност, вероятна причина за която е форсирано натоварване на крака във вертикална посока в ранния следоперативен период. Изминалият период от 75 дни от първата операция до отстраняване на винтовете и иглата е бил недостатъчен за костно срастване на фрактурата. На 24.07.2019 г. е извършена смяна на дясна колянна става като към този момент вече са били ясни данни за наличието на ендокринно онкологично заболяване на щитовидната жлеза, характерна последица от което, е установената при ищеца прогресираща остеопороза, засягаща все повече кости. В епикризата е установено, че посочената смяна на колянна става не е резултат от дислокацията на ставната повърхност, а последната е ефект от първичната травма и наличието на съпътстващо ендокринно заболяване. Според обясненията на това вещо лице в съдебно заседание операцията е извършена правилно, каквито са и следващите предписани. Клиничната пътека не включва изследване и за ендокринното заболяване, а и ищеца не е съобщил за симптоми на друго заболяване. Предвид другото заболяване е следвало да се изчака по-дълъг период за премахване на двата винта и иглата, защото то забавя костното срастване.. Първата инстанция е уважила искането на ищеца, мотивирана с това, че изводите на вещото лице почивали на предположения. Заключението на повторната експертиза с в.л. К. С. П. съдържа отговори на поставените въпроси към първата експертиза. Всеки от отговорите е съобразен със представената медицинска документация, като е посочено от какъв документ или факт ее формиран отговора. Изводите и в тази експертиза са, че операцията на фрактурата на ищеца е осъществена съобразно изискването на клинична пътека 217.1 и стандартите на оперативната хирургия, установената дислокация след отстраняване на фиксиращите елементи може да се получи от падане или агресивно раздвижване на коляното, като евентуална причина е и наличното ендокринно заболяване, което забавя костното срастване. И това вещо лице е формирало експертно мнение, че фиксиращите елементи, поставени при операцията са отстранени по-рано от необходимото. И двете експертизи сочат, че след смяната на колянната става и към настоящия момент ищецът не изпитва болки в коляното и няма да има такива и в бъдеще. Въззивната инстанция е възприела и двете експертизи, като компетентно изготвени въз основа на цялата представена медицинско документация и личния преглед на ищеца, извършен от всяко от двете вещи лица. Съобразно това, съдът е приел, че не е налице противоправно поведение и от двамата ответника и няма причинна връзка между настъпилите за ищеца болки и здравословни усложнения и проведеното лечение от ответната болница и операцията, извършена от евентуалния ответник. Първото наведено основание – противоречие със съдебната практика на ВКС не е налице. Във въззивната жалба ищецът е поискал назначаване на повторна експертиза. Такава е била назначена още в първата инстанция. Всъщност това искане е било за поредна експертиза – тройна за проверка на първите две. Искането е оставено без уважение от въззивната инстанция, тъй като въпросите към експертите са изяснени от двете експертизи и изводите на вещите лица са аналогични. Настоящата инстанция не констатира противоречие с т.3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е налице неизясненост на делото след приемане на първата и повторната експертиза от първата инстанция. Отвод на първото вещо лице не е заявен преди изготвяне на експертизата, а формиране на изводи, които не са съответни на твърдението на една от страните не е основание за отвод на вещото лице по нейно искане, за неприемане на заключението или за некредитирането му от съда. Приетите заключения са достатъчно пълни, подробни, ясни и обосновани, и с аналогични изводи, поради което не се е налагало въззивният съд да назначава и тройна СМЕ. Затова решението не е постановено в противоречие и с решение № 106/02.07.2020 г. по гр.д.№ 1897/2019 г. на ВКС, ІV гр.о. По тези съображения, на първото наведено основание не се допуска касационно обжалване. Второто наведено основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК е налице когато за разрешаване на спора е необходимо да се приложи правна норма или правен институт, които са уредени непълно, или с неясни правни норми, чийто точен смисъл следва да се установи чрез тълкуване, или когато е налице съдебна практика по приложението им, но тя е остаряла и неактуална или противоречива и следва да се актуализира, или обобщи. Настоящият случай не е такъв. Въпросът е формулиран във връзка с твърдение на жалбоподателя, че втората експертиза няма описателна част. В чл. 17 от Наредба № 2 от 26.10.2011 г. за условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, включително и за заплащането на разходите на лечебните заведения, издадена от министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи и министъра на здравеопазването, /обн., ДВ, бр. 91 от 18.11.2011 г., изм. и доп., бр. 111 от 31.12.2020 г./ е описано от какви части се състои съдържанието на експертизата. И двете съдебномедицински експертизи съдържат точно посочване всеки от изводите въз основа на каква медицинска документация за извършени изследвания, манипулации и оперативни интервенции е формиран. Формулираните въпроси не кореспондират на данните по делото и не определят изхода от спора. Смисълът и целта на експертизите е да подпомогнат съда със специални знания. Експертизите, изготвени и приети по делото не почиват на предположения, а на обосновани научни и практически знания по медицина и конкретно по ортопедия, формирани от медицинските документи, приети като доказателство по делото и прегледът на ищеца, извършен от всеки от експертите. Затова съдът счита че не е налице нито една от хипотезите на основанието чл. 280, ал.1 т.3 ГПК и на това основание не допуска касационно обжалване по формулираните въпроси. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски за настояща инстанция в доказания с договора за правна помощ и платежен документ към него размер 2 000 лв., платени по банков път. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение