Определение № 42 от 19.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 3694/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 673 от 23.11.2015 г. по ч. т. дело № 2497/2015 г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от [фирма] частна касационна жалба срещу определение № 12583 от 10.06.2014 г., постановено по гр. дело № 7837/2014 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като излага съображения, че въззивният съдебен акт подлежи на касационно обжалване, тъй като с него частната жалба е оставена без разглеждане. Моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и претендира присъждане на направените разноски. Ответникът [фирма] /с предишно наименование [фирма]/, [населено място] оспорва частната жалба каса и поддържа становище за правилност на определението по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение констатира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: За да остави без разглеждане подадената от [фирма] частна касационна жалба срещу определението на Софийски градски съд, съставът на ВКС, ТК, Второ отделение е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като въззивното определение е изключено от касационен контрол съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, с оглед цената на всеки от обективно съединените искове и търговския характер на делото – договори за търговска продажба на стоки. Определението е правилно. Подадената частната касационна жалба срещу определение на Софийски градски съд е процесуално недопустима, тъй като атакуваният въззивен съдебен акт не подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г./. Обжалваното определение е въззивно и с него е обезсилено определение на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена молбата на [фирма] за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК предвижда необжалваемост на определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай делото е търговско, тъй като претенциите на ищеца произтичат от търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 1 ТЗ – неплатена цена на стоки по договори за покупко - продажба, сключени между търговци. Касае за обективно съединени искове с цена на всеки от тях под 10 000 лв. и частната касационна жалба е подадена на 02.12.2014 г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010 г./ за частни жалби, постъпили до 21.12.2010 г. Поради недопустимост на частната касационна жалба правилно същата е оставена без разглеждане. Като е съобразил, че предмет на спора са търговски сделки, цената на всеки иск и императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК и е оставил частната касационна жалба без разглеждане, съставът на второ отделение на Търговска колегия на ВКС е постановил правилно определение. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са направени за касационното производство и не са поискани. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение