Определение № 289 от 30.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2544/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.2, предл.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ПФК „Нефтохимик“ АД, ответник в производството, срещу Определение № 2757 от 02.10.2025г. по ч.к.т.д. № 1487/2025г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, І отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството частна касационна жалба срещу Определение № 1030 от 10.04.2025г. по гр.д. № 422/ 2025г. по описа на Бургаски окръжен съд и е прекратено производството по делото. По съображения, че същността на привличането е несъотносима с материалния интерес по иска, се моли за отмяна на обжалвания акт като неправилен и незаконосъобразен. Ответникът по частната жалба – „Водоснабдяване и канализация“ЕАД депозира отговор, с който я оспорва. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да остави без разглеждане подадената частна касационна жалба първият тричленен състав на ВКС е установил, че с обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение на първата инстанция, с което са оставени без уважение исканията на ответника за привличане на трети лица помагачи. Позовавайки се на т.9а от ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, първият състав на ВКС е изложил, че определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице – помагач, не подлежи на касационно обжалване. Недопустимостта на частната касационна жалба е аргументирана и с обстоятелството, че предмет на делото са предявени по реда на чл.422 ГПК установителни искове за парични вземания с цена на всеки под 5000 лв. В тази връзка и при съобразяване с разпоредбата на чл.274, ал.4 вр. чл.280, ал.3, т.1 ГПК е посочено, че постановените по това дело въззивни определения не подлежат на касационно обжалване независимо от предмета на произнасяне. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Обжалва се въззивно определение, с което е оставено без уважение искането за привличане на трети лица-помагачи на ответната страна. С ТР № 1/2013г. по тълк.дело № 1/2013г. ОСГТК на ВКС изрично изключи от касационен контрол определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционното определение за отказ да се конституира трето лице-помагач. Направеният в този смисъл извод от първия състав на ВКС съответства на разписаното в т.9а от посочения акт на нормативно тълкуване. Като правилно се преценява и допълнителното съображение в обжалваното определение за недопустимост на частната касационна жалба при съобразяване ценовия праг за допустимост на касационното обжалване. При констатация, че предявените установителни искове по чл.422 ГПК за парични вземания са с цена на всеки под 5000 лв., изводът на първия състав на ВКС за необжалваемост на въззивното опредление по аргумент от разпоредбата на чл.274, ал.4 вр. чл.280, ал.3, т.1 ГПК е законосъобразен. Неоснователно в тази връзка е единственото оплакване на частния жалбоподател за неправилност на обжалвания акт, аргументирано с тезата, че същността на привличането е несъотносима с материалния интерес по иска. В обжалваното определение липсва мотив в този смисъл, напротив, предметът на обжалваното определение и цената на исковете са преценени като самостоятелни, а не в обусловеност, основания за приетата недопустимост на частната касационна жалба. Първият състав на ВКС изрично е посочил, че при тази цена на исковете постановените по това дело въззивни определения не подлежат на касационно обжалване независимо от предмета на произнасяне, в който смисъл е разписаната в чл.274, ал.4 ГПК забрана за касационен достъп. По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение