Определение № 244 от 20.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 64/2023 г.

Производството е по чл. 274 ал.3т.2 ГПК Образувано е по частна касационна жалба на Д. К. Ц. от [населено място], приподписана след указания от адв. П. от АК Габрово на 29.06.2022г,постъпила срещу определение №621 от 29.11.2021г.по ч.гр.д№ 446/2021г.на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 17.08.2021 по гр.д №452/2020г на Габровски РС .Първоинстанционният съд е постановил определение по чл 97, ал.1 ГПК ,с което е лишил ищеца по заведеното гр.д №№452/2020г на Габровски РС от предоставената му с определение на съда от30.12.20120г правнапомощ под формата на процесуално представителство от адвокат по същото дело,за осъществяването на която е бил определен адвокат от АК-Габрово,назначена по делото с определение от 13.01.2021г. Позовол се е на задължението си да приложи чл. 97, ал.1 ГПК при стнали му служебно известни факти – в случая служебно писмо на НОИ, ТП Габрово от 08.04.2021г, съдържащо справка за получаваната от лицето пенсия и за отпусната му пенсия от немси осигуритерен институт с начална дата 01.01.2002г в размер на 1194,94 евро. Официалната справка от НОИ е била изискана от Националното бюро за правна помощ (НБПП)за установяване на действителните обстоятелства, определящи правото на Д. К. Ц. да получи правна помощ по друго гр. дело, заведено пред РС Габрово, както се удостоверява от писмо на №21/120-1248/29.04.2021г на Председателят на НБПП, разпоредил за гореизложеното да се уведомят органите, допуснали правна помощ на лицето и АК Габрово.Въз основа на тези данни ,като е съобразил и конкретните обстоятелства при които е допуснал правна помощ за ищеца в законовите рамки на ЗПП в едно охранително производство(чл. 2, ал.1 предл 2 ГПК и чл.533 ГПК );като е изтъкнал задължението на съда да вземе предвид и непосочени от ищеца факти при служебния почин по чл.97 от ГПК, Габровски РС е приел за установено,че ищецът Ц. не е имал право на правна помощ към момента на отпускането й, тъй като не е отговарял на изискванията на чл.23,ал.3 от Закона за правната помощ .Освен пенсия в размер на 40,31 лв.,отпусната от НОИ в Република България,същият получава и пенсия от немския осигурителен институт с начална дата от 01.01.2002 г. в размер на 1 194,94 евро, която е получавана и към момента на отпускане на правната помощ. Така получаваните доходи от страна на ищеца са в размер на 2 377,71 лв.и са три пъти по-високи от минималната заплата в Република България. С оглед на и материалния интерес на делото,ищецът е можел да си позволи да заплати адвокатски хонорар в размер на 893,60 лв.Въззивният съд е потвърдил лишаването на ищеца Д. К. Ц. от правна помощ по делото, като на свой ред е приел ,че не са били налице предпоставките на чл. 95 във вр.чл. 23, ал. 3 от ЗПП за нейното предоставяне, в случая- изцяло.Сгласно чл. 23, ал.3 от ЗПП по граждански дела правна помощ се предоставя когато въз основа на представени доказателства от съответния компетентен орган, съдът, съответно председателят на НБПП, прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Преценката се формира като се вземат предвид доходите на лицето или на неговото семейство;имуществото му състояние,семейно положение; здравословно състояние; трудова заетост; възрастта и други обстоятелства. На свой ред въззивният съд е приел за установено,че доходите на ищеца към датата на постановяване на определението за предоставяне на правна помощ са били в размер на 2 377,71 лв. като няма данни отпуснатите пенсии да са прекратени или размера им да е намален. Определението е обжалвано като неправилно от Д. К. Ц. с твърдение ,че отразеното в приложените писма на НБПП и НОИ е невярно. Отпуснатата пенсия от немски осигурителен институт ищецът не е получавал след 01.07.2012г,което според частния касационен жалбоподател следва от постановление за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 1691/2021г от 21.10.2021г на РП Габрово и проверка, извършена от ОД-МВР –Габрово ,по която безусловно било установено,че липсват недекларирани доходи. След указания,към частната касационна жалба е приложено изложение, изготвено адв З. П. от АК Русе, назначен с определение №666/24.11.2022г на ОС –Габрово за оказване правна помощ на жалбоподателя, по реда на Закона за правната помощ и за изпълнение на изискванията при касационното обжалване. В изложението се изтъква основанието на чл. 280, ал.2, предл. трето ГПК поради очевидна неправилност на обжалваното определение.Като съображения за основанието се сочат твърденията на жалбоподателя ,че липсват недекларирани негови доходи и че към момента на отпускане на правата помощ ,пенсия от немски осигурителен институт жалбоподагелят не е получавал след 01.07.2012г,както това е установено „от многобройни държавни и съдебни органи”. Върховен касационен съд ,състав на ІІІ г.о.намира, че не е налице основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. В изложението не е формулиран правен въпрос като общото изискване на чл.280 ал.1 от ГПК, което съгласно възприетото в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г.по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК предпоставя Върховен касационен съд при селекцията на касационната жалба да провери единствено предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК, включително дали постановеното определение не е очевидно неправилно,както поддържа защитникът. Не е налице предпоставка за допускане на касационна проверка по същество на въззивното определение по служебна преценка ,предвид изискванията за валидност, или допустимост на съдебните актове. Определението е постановено от компетентен съд,в надлежен съдебен състав, постановено е в допустимо инстанционно производство след сезиране с частна жалба, която е разгледана по същество с мотивиран съдебен акт. Определението на въззивната инстанция не е очевидно неправилно,както се поддържа в изложението Очевидна неправилност,като квалифицираща степен на порочност и самостоятелно основание за допускане до касационен контрол има при въззивни определения или решения,постановени при неприлагане на императивна материалноправна норма или когато законът е приложен в неговия противоположен,несъществуващ или отменен смисъл,нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила,или видимо от мотивите на съдебния акт се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически,опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда, а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящия случай Приложимото право се съдържа в чл.97, ал.1 ГПК ,във вр. с чл.23,ал.3 от ЗПП, изтъкнати в определението.При засилено служебно начало,съдът има правомощие да лиши страна по дело от предоставена правна помощ когато установи, че условия за нейното предоставяне не са съществували.На тази установеност се основава и обжалваното определение, като Националния осигурителен институт е източникът на данните,съобразени служебно. Независимо в каква форма са поднесени и писмено обективирани,твърденията на страната в оспорване на събраните официални сведения,не водят до опровергаване на надлежно засвидетелствани факти, нито задължават съда да ги изнорира при изводите си. Няма логическо, или опитно правило което задължава съда да приеме, че отпускана от чужд осигурителен институт пенсия, която се изплаща на правоимащия ,или на овластено от него лице в друга страна,не представлява получена от последния пенсия в случай,че той се е разпоредил с вземането в частни отношения на облигация със свои низходящи.Не засвидетелства очевидна неправилност и обективираното в определението необсъждане на актове на разледващите по водено предварително производство, на които жалбоподателят се е позовал.Противно на доводите на жалбоподателя и неговата защита,съдът не е обвързан от фактически преценки в актове на разследващите органи, постановени в предварителни производства по НПК, по въпроса предмет на определението включително,за съда по гражданско дело е задължителна единствено влязла в сила присъда на наказателния съд в пределите,очертани в чл. 300 ГПК Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.