Определение № 2545 от 20.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 56/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Г. Д. ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез пълномощника му адв. П. Б., против Решение №151 от 05.08.2024г. по в. гр. д. №259/2024г. по описа на Апелативен съд- П., с което е отменено Решение № 650 от 16.05.2023г., поправено с Решение № 651 от 16.05.2023г. и с Решение № 431 от 28.03.2024г., трите постановени по гр. д. № 2746/2022г. по описа на ОС- Пловдив, в частта за определения режим на лични отношения на детето Л. И. Д., ЕГН [ЕГН], с бащата И. Г. Д., ЕГН [ЕГН]; в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на издръжка над размера от 350.00 лева месечно до размера от 500.00 лева и в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на издръжка за минало време, считано от 01.12.2021г. до завеждане на делото на 20.10.2022г., като вместо това е бил определен режим на лични отношения на детето Л. И. Д., ЕГН [ЕГН], с бащата И. Г. Д., ЕГН [ЕГН], както следва: за 2024 г.: всяка първа и трета неделя от месеца, за времето от 09.00 ч. до 12.00 ч., в присъствието на майката Н. Х. К., ЕГН [ЕГН], или на друго пълнолетно лице, определено от нея; от 10.00 ч. до 13.00 ч. на 29.12.2024 г., в присъствието на майката Н. Х. К., ЕГН [ЕГН], или на друго пълнолетно лице, определено от нея; за 2025 г.: до 30.09.2025 г., включително- всяка първа и трета неделя от месеца, за времето от 09.00ч. до 12.00ч.; от 01.10.2025г. до 31.12.2025г., включително - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 17.00 ч. в събота до 12.00 ч. в неделя, с преспиване; от 10.00 ч. на 29.12.2025 г. до 12.00 ч. на 31.12.2025 г., с преспиване; за 2026 г.: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 17.00ч. в събота до 12.00 ч. в неделя, с преспиване; една седмица през лятото (от 22.06.2026г. до 31.08.2026г.), която да не съвпада с платения годишен отпуск на майката Н. Х. К., ЕГН [ЕГН], и с датата на рождения ден на детето; от 10.00 ч. на 28.12.2026г. до 12.00 ч. на 31.12.2026г., с преспиване; за 2027 г. и следващите: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 17.00ч. в събота до 12.00 ч. в неделя, с преспиване; две седмица през лятото (от 22.06. до 31.08.), които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката Н. Х. К., ЕГН [ЕГН], и с датата на рождения ден на детето; от 10.00 ч. на 26.12. до 12.00 ч. на 30.12., с преспиване; всяка четна година за рождения ден на детето (01.08.) за времето от 16.00 до 20.00 часа; И. Г. Д. ЕГН [ЕГН], е осъден да заплаща на Л. И. Д. ЕГН [ЕГН], чрез нейната майка и законен представител Н. Х. К., ЕГН [ЕГН], сумата от още 150.00 (сто и петдесет) лева, представляваща месечна издръжка, считано от 20.10.2022г., до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от падежа на първо число на съответния месец до окончателното плащане, както и издръжка в размер на 500.00 лева месечно за периода от 01.12.2021г. до 20.10.2022г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от падежа на първо число на съответния месец до окончателното плащане. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или решаване на делото по същество, като на бащата бъде определен разширен режим на лични отношения с детето и в негова тежест се присъди заплащане на издръжка в размер на 350 лв. месечно. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 и ал.2 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея Н. Х. К. от [населено място], [улица], ет.4, ап.12, ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й адв. Г. Б., с който се изразява становище за недопустимост на същата в частта й, с която въззивното решение се обжалва в частта му за издръжката. В останалата й част се твърди липса на основания за допускане на касационно обжалване и неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Възражението на ответната страна Н. Х. К. за недопустимост на жалбата срещу въззивното решение в частта му за издръжката е неоснователно. Разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2 от ГПК изключва от кръга на въззивните решения, които не подлежат на касационно обжалване, тези, с които съдът се е произнесъл по въпросите по чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс, отнасящи се до ненавършило пълнолетие към датата на обявяване на въззивното решение дете. Дължимата издръжка е част от посочените въпроси, поради което въззивно решение, с което съдът се е произнесъл по същата, подлежи на касационно обжалване.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С Решение №650/16.05.2023г., поправено с Решение № 651/16.05.2023г. и с Решение №431/28.03.2024г., трите постановени по г. д. № 2746/2022 г. по описа на ОС – Пловдив, е признато за установено, че И. Г. Д., ЕГН [ЕГН], е биологичен баща на детето Л. Н. К. ЕГН [ЕГН], родено на 01.08.2021г. в [населено място] от майка Н. Х. К. ЕГН [ЕГН], за което е съставен акт за раждане № 1701/02.08.2021 г. от длъжностното лице по гражданско състояние при район „Западен“ на [община], тъй като то е заченато и произхожда от него; постановено е презимето и фамилното име на детето Л. да бъдат Л. И. Д.; предоставено е упражняването на родителските права върху детето Л. И. Д. ЕГН [ЕГН], на майката Н. Х. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], при която детето да продължи да живее и занапред; определен е режим на лични отношения между бащата И. Г. Д. и детето, бащата И. Г. Д. е осъден да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител Н. Х. К., издръжка в размер на 350 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба, като за разликата над така уважения размер на издръжката до пълния предявен размер от 500 лв. месечно, както и за периода от 01.12.2021г. до датата на подаване на исковата молба- 20.10.2022г. искът за издръжка е бил отхвърлен. Решението не е било обжалвано от страните и е влязло в сила в частта му, с която е признато, че И. Г. Д. е баща на детето Л. и е постановено презимето и фамилното му име да бъдат Л. И. Д. и в частта му, с която упражняването на родителските права спрямо детето е предоставено на майката.

С обжалваното в настоящото производство въззивно решение Апелативен съд- П. се е произнесъл по въззивна жалба на майката Н. Х. К. срещу първоинстанционното решение в частта му за определения режим на лични отношения между бащата и детето, както и в частта му за отхвърляне на иска за издръжка за разликата над уважения размер от 350 лв. месечно до пълния предявен размер от 500 лв. месечно, както и за периода от 01.12.2021 г. до датата на подаване на исковата молба- 20.10.2022 г.

Съдът е приел, че трябва да бъде определен режим на лични отношения между бащата и детето, който да осигури спокойно и нормално осъществяване на правото на бащата да вижда дъщеря си, за да бъде реализирана пълноценно връзката родител– дете, както и на правото на детето да контактува с баща си. Взел предвид, че до произнасянето му всички грижи по отглеждането и възпитанието на детето са били полагани от майката, с помощта на бабата по майчина линия. Посочил е, че детето е на около 3 години, като бащата не е имал пълноценни контакти с него до приключване на първоинстанционното производство. Видял е детето на 30.06.2024 г., като от показанията на св. Теанова е установил, че при първата среща с детето, проведена съобразно определените привременни мерки, позата на бащата била със скръстени ръце, на един метър от детето, нито го е прегърнал, нито целунал. При посочените факти съдът е приел, че режимът на лични отношения следва да бъде определен по начин, при който постепенно да бъдат създадени условия за реално опознаване, възникване и укрепване на емоционална връзка между баща и дъщеря, за да има възможност детето да приеме бащата и да привикне с неговото присъствие, а бащата- да се запознае с навиците, режима и нуждите на детето. Посочил е, че при преценката на конкретните времеви периоди за контакти преди всичко трябва да бъде отчетен висшия интерес на детето. Определил е следния режим на лични отношения: за 2024г.: всяка първа и трета неделя от месеца, за времето от 09.00 ч. до 12.00 ч., в присъствието на майката Н. Х. К. ЕГН [ЕГН] или на друго пълнолетно лице, определено от нея; от 10.00 ч. до 13.00 ч. на 29.12.2024 г., в присъствието на майката Н. Х. К. ЕГН [ЕГН] или на друго пълнолетно лице, определено от нея; за 2025 г.: до 30.09.2025 г., включително - всяка първа и трета неделя от месеца, за времето от 09.00 ч. до 12.00 ч.; от 01.10.2025 г. до 31.12.2025 г., включително - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 17.00 ч. в събота до 12.00 ч. в неделя, с преспиване; от 10.00 ч. на 29.12.2025 г. до 12.00 ч. на 31.12.2025 г., с преспиване; за 2026 г.: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 17.00ч. в събота до 12.00 ч. в неделя, с преспиване; една седмица през лятото (от 22.06.2026 г. до 31.08.2026 г.), която да не съвпада с платения годишен отпуск на майката Н. Х. К. ЕГН [ЕГН] и с датата на рождения ден на детето; от 10.00 ч. на 28.12.2026 г. до 12.00 ч. на 31.12.2026 г., с преспиване; за 2027 г. и следващите: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 17.00ч. в събота до 12.00 ч. в неделя, с преспиване; две седмица през лятото (от 22.06. до 31.08.), които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката Н. Х. К. ЕГН [ЕГН] и с датата на рождения ден на детето; от 10.00 ч. на 26.12. до 12.00 ч. на 30.12., с преспиване; всяка четна година за рождения ден на детето (01.08.) за времето от 16.00 до 20.00 часа.

По претенцията за присъждане на издръжка за разликата над присъдените 350.00 лева, месечно до претендираните 500.00 лева, съдът е изложил съображения, че съгласно чл. 143, ал. 1 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия за живот, необходими за развитието на детето, а според ал. 2 на същата разпоредба издръжката на ненавършилите пълнолетие деца е безусловна и се дължи независимо от това дали родителят е работоспособен и дали може да се издържа от имуществото си. Посочил е, че от изявленията на бащата И. Д. по реда на чл. 176 от ГПК се установява, че разполага с 2 апартамента; същият участва активно в семейния бизнес- „заведение за бързо хранене и склад на ул. Брезовско шосе“ (според свидетеля С.); регистриран е като ЕТ „И. Д.“, ЕИК[ЕИК]; за периода 29.03.2023 г. – 25.02.2024 г. е бил около 10 пъти в чужбина. Детето към момента е в ниска възраст, не посещава училище и все още няма свързаните с учебния процес и допълнителни занимания в училищната възраст разходи, здраво е и няма някакви други специфични нужди. Необходимата издръжка е свързана с покриване разходите за храна, съответстваща на възрастта му, и облекло, хигиена, лекарства при нужда, играчки, книжки и други пособия за развитието му. Посочил е, че според твърденията в исковата молба и представените писмени доказателства Д. е заплатил издръжка за детето Л., както следва: на 10.12.2021 г.- 400.00 лева, на 26.08.2022 г.- 400.00 лева и на 26.09.2022 г.- 400.00 лева. Като е взел предвид възрастта на детето, социалния доклад и доказателствата по делото относно конкретните ме нужди, както и относно доходите и притежавано имущество от двамата родители, и при отчитане на това, че майката полага преките грижи по отглеждането и възпитанието на детето, съдът е приел, че размерът на дължимата месечна издръжка от бащата следва да бъде 500.00 лева, поради което е отменил обжалваното първоинстанционно решение в частта му, с която претенцията за издръжка е била отхвърлена за сумата над 350 лв. и е осъдил бащата И. Д. да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 500 лв.

По претенцията за присъждане на издръжка за минало време в размер на 500.00 лева месечно, считано от 01.12.2021г. до завеждане на делото на 20.10.2022г. съдът е посочил, че установяването на произхода на детето от бащата има действие от датата на раждането му- 01.08.2021г. и Д. се счита за такъв и дължи издръжка от тази дата. В случая в исковата молба се твърди и по делото се установява, че до датата на подаване на исковата молба Д. е заплатил следните суми за издръжка на детето, както следва: на 10.12.2021 г. – 400.00 лева, на 26.08.2022 г. – 400.00 лева и на 26.09.2022 г. – 400.00 лева. При тези факти съдът е приел, че бащата И. Г. Д. следва да бъде осъден да заплати на детето Л. И. Д., ЕГН [ЕГН], чрез нейната майка и законен представител Н. Х. К., ЕГН [ЕГН], издръжка в размер на по 500.00 лева месечно за периода от 01.12.2021 г. до 20.10.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от падежа на първо число на съответния месец до окончателното плащане.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, касаторът твърди, че при постановяване на решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС по следните въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. Императивно ли е изискването за изслушване на родителите по дела с предмет определянето на режима на личните отношения между родителите и децата?

2. Какъв режим на лични отношения е подходящ, с оглед на количество и качество време за прекарване заедно и с оглед на наличието на нужда от изграждане или възстановяване на връзка между родител и дете, при отчитане на най-добрия интерес на детето?

3. Следва ли съдът да допусне служебно изготвянето на съдебно-психологическа експертиза при наличието на данни за отчуждително поведение от страна на един от родителите спрямо другия?

4. Следва ли при постановяване на въззивно решение, с което се отменя частично първоинстанционно такова, въззивният съд да представи мотиви за отмяната и да обсъди всички доказателства, включително и събраните пред първата инстанция?

5. Колко време от времето на детето следва да се смята за достатъчно, то да прекарва с родителя си, за да се поддържа и развива нормална връзка дете-родител и за да е изпълнено позитивното задължение на държавата по чл. 8 от ЕКПЧОС да се гарантира правото на семеен живот на детето и всеки от родителите му?

6. Следва ли съдът при определянето на режим на лични отношения между родителя, неупражняващ родителските права, и детето, да определи специален режим по отношение на празниците и ваканциите на детето?

Иска се и съдът служебно да допусне на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение с оглед задължението на съда да прецени най-добрия интерес на детето и с оглед преценка на всички обстоятелства, имащи отношение към вземането на решение в най-добрия интерес на детето относно личните му контакти с двамата родители.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Според настоящия състав на съда са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените от касатора въпроси, посочени по- горе под №2, №5 и №6, уточнени от съда с оглед правомощията му съгласно указанията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009г., а именно- за обстоятелствата, имащи отношение към преценката за най-добрия интерес на детето при определяне режима на личните отношения на детето с неупражняващия родителски права родител. По въпроса е налице многобройна съдебна практика, като въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване за извършване на проверка за съответствието му със същата. По останалите въпроси от изложението съдът ще се произнесе при разглеждане на касационната жалба с решението по чл.293 от ГПК. С оглед придобиване на непосредствени впечатления за родителите и отношението им към възпитанието и развитието на детето и към подходящия режим на лични контакти с неупражняващия родителските права родител, настоящият състав на съда намира за уместно да ги призове за изслушване в открито съдебно заседание.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,