Определение № 1421 от 05.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4769/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Р. А. и П. Р. А., действащи чрез законния си представител Р. П. А. ,подадена от пълномощника адв М.Р. от АК-Русе срещу решение № 116 от 04.08.2022г по въззивно гр.д. №60/2022г на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 22.10.2021г по гр.д №188/2020г на Русенски окръжен съд, по отхвърлени субективно съединени искове на основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм)срещу застрахователя ЗК „ЛЕВ ИНС”АД Претендирано е обезщетение на неимуществени вреди в размер на по 100 000лв за всеки от ищите, причинени от смъртта на З. Н. Н., настъпила на 24.03.2015г в резултат на ПТП.Ищите са деца на пострадалата,не е оспорено и наличието на валида застраховка „гражданска отговорност”.От фактическа страна въззивният съд на свой ред е приел за изяснено,че причина за произшествието е единствено поведението на пострадалата в нарушение на ЗДвП и навизането на управлявания от нея лек автомобил в насрещната лента за движение,от което е произтекъл сблъсък с управляван от водача В. К. товарен автомобил,като последният не е могъл да избегне произшествието и няма вина за настъпването му ,както се изяснява от приетата автотехническа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда. При данните от досъдебното производство, приключило с постановление за прекратяване и с оглед събраните доказателства в исковото производство, включително заключението по приетата автотехническа експертиза на в.л инж.Н.Н., дал категоричен отговор на поставените от страните и от съда въпроси при безпротиворечиво изяснен механизъм на произшествието, решаващият съд е направил извод ,че пострадалата З. Н. -майка на ищците,е причинила собствената си смърт по непредпазливост.Трети лица нямат никакъв принос в настъпването на този злополучен резултат.При липса на съставомерна противоправност в действията на причинителя спрямо неговите наследници и низходящи прекият иск срещу застрахователя е отхвърлен,като ищците нямат качеството по чл.257, ал.1 КЗ(отм)и няма основание да бъдат обезщетявани съгласно чл.266, ал.1 КЗ(отм),в която насока са били и възраженията на застрахователя,оспорил иска. Касационната жалба съдържа оплакване от действията на съда по изясняване на фактите, при което не била проявена служебна активност от въззивната инстанция, макар като въззивни жалбоподатели ищите да не са направили искания за събиране на доказателства. Сочи се необоснованост на извода за самоувреждане на пострадалата,без трети лица да имат принос. Въззивният съд не се е стемил да изясни изцяло обстоятелствата и е препратил към мотивите на първата инстанция, като независимо от липсата на оплавкания във въззивната жалба е следвало служебно да прояви активност,вкл с назначаване на експертиза.В жалбата не се сочи конкретно в каква насока на експертни знания са неизяснените обстоятелства, или въпроси. Към жалбата е приложено изложение,в което защитата се позовава на чл.280 ал.2,предл. трето ГПК, поради очевидна неправилност на въззивното решение. Цитират се разясненията в ТР № 1 от 09.12.2013г на ОСГТК на ВКС по отношение задължението на въззивния съд да събере служебно доказателства,когато е необходимо да приложи императивна материалноправна норма.Не се посочва коя императивна норма е останала неприложена от решаващия съд. Постъпил е отговор ЗК „ЛЕВ ИНС”АД, чрез пълномощник адв Т.П. от САК.Касационната жалба се оспорва и се изтъква ,че не е налице основание за допускане на нейното разглеждане от ВКС. Неимуществена вреда е настъпила, но случаят е извън застрахователната закрила ,както правилно е прието от съдилищата.Не са поставени въпроси,не се обосновават и основания по чл. 280, ал.2 ГПК. Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о намира, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Преди всичко,в изложението касаторът е длъжен да изтъкне правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело,който е обусловил решаващата воля на съда, правните му изводи при конкретната фактическа обстановка.Касаторите не са формулирали правен въпрос и от защитата не са изтъкнати основания за допускане на касационно обжалване ,визирани в чл. 280, ал.1 ГПК. Не е налице и основание по 280,ал.2 предл. трето ГПК ,на което касаторите се позовават без да са наведени конкретни съображения,свързани с мотивите на въззивното решение ,с неговото съдържание и установената по делото фактическа обстановка. Очевидна неправилност,като квалифицираща степен на порочност и самостоятелно основание за допускане до касационен контрол има при въззивни решения,постановени при неприлагане на императивна материалноправна норма или когато законът е приложен в неговия противоположен,несъществуващ или отменен смисъл,нарушени са оновополагащи за съдопроизводството процесуални правила, или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически ,опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда, а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящия случай Приложимото право се съдържа в нормите, изтъкнати в решението и основополагащите за процеса правила са спазени. Воден от горното ,ВКС ІІІ г.о