Определение № 2552 от 20.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 641/2025 г.
ВКСIV гражданско отделение20.05.2025 г.докладчик Павков
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 177/12.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 301/2024 г. от І-ви състав на Апелативен съд – В.. ОСЪЖДА КОНПИ да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 30 лева. Определението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на КОНПИ против решение № 177/12.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 301/2024 г. от І-ви състав на Апелативен съд – В.. Ответниците по касационната жалба я оспорват, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е прието, че предявеното искане за отнемане на незаконно придобито имущество е неоснователно и е потвърдено постановеното в този смисъл решение на окръжен съд. Съдът е приел, че общо имуществото, придобито през проверявания период, което е налично към неговия край - 28.02.2017г. възлиза на сумата от 62 264, 17лв.Предвид така установеното и следва да се приеме, че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода, но това увеличение не надхвърля посочения в §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ размер от 150 000лв. за целия проверяван период. Посочено е, че предвид липсата на значително несъответствие и не може да се направи обосновано предположението за наличие на незаконно придобито имущество, съответно, че са налице предпоставките, предвидени в ЗОНПИ, за неговото отнемане в полза на държавата. За неоснователни са оплакванията на ищеца, че евентуално установен отрицателен доход следва да се сумира с размера на имуществото и така да се обосновава несъответствие. Прието е, че доходът не следва да се пресмята като отрицателна величина, т.к. съставлява благо, с което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо, и съответно, ако няма подобно увеличение, не би следвало да се залага като величина, която да се сумира със сумата на имуществото. Прието е, че основната предпоставка за отнемането е установяване дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото /с дефиниция в §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ/ в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер. Отнемането е възможно при наличието на несъответствие, а несъответствие е налице, когато превишението не се дължи на получен през проверявания период законен доход. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК. Сочените правни въпроси са разрешени с приемането от ОСГК на ВКС на тълкувателно решение по т.д.№4/2021 г.. С него, по въпросите: представляват ли „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, са дадени следните отговори: Не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. С обжалваното решение, въззивният съд е дал отговори на поставените от касатора правни въпроси в съответствие с даденото задължително тълкуване, поради което не са налице касационни основания по допустимост на касационното обжалване. Останалите правни въпроси касаят факти и обстоятелства, установени по делото, но по които съдът не е формирал решаващите и относими към настоящото производство правни изводи относно липсата на предвиденото в закона несъответствие в посочения в §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ размер от 150 000лв. за целия проверяван период. С същите правни въпроси, които не водят до наличието на касационни основания за допустимост на обжалването, се обосновава и твърдението за очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, поради което не е налице и тази предпоставка. Водим от горното, състав на ВКС
Цитирани разпоредби
4- чл. 280, ал. 2 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 1
- чл. 280, ал. 1, т. 1