Определение № 60284 от 09.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1562/2021 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. А. Т., чрез адвокат С. А., срещу въззивно решение № 807/11.08.2020 г., постановено от Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 957/2020 г. Излага доводи за неправилност. Насрещните страни Т. Х. Т. и М. С. Т., чрез адвокат Е. П., отговарят в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Претендират разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че жалбата е подадена в срок от легитимна страна и е редовна, но е срещу акт, който е изключен от касационен контрол. Атакуваното решение е постановено по главен иск за унищожаване на договор за покупко-продажба на 4/6 идеални части от недвижим имот – дворно място, обективиран в нотариален акт № ...., том ...., рег. № ...., дело № ..... г. на нотариус Р. К., рег. № ..... на НК, на осн. чл. 31, ал. 1 ЗЗД и евентуален иск за прогласяване на нищожност на договора, на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД. Исковете са граждански, оценяеми, облигационни. С оглед данните по делото съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба следва да се остави без разглеждане, тъй като въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК (редакция ДВ, бр. 86/2017 г.), предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. В случая цената на всеки един от исковете се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. Всеки един от двата иска е с цена под 5000 лева. Данъчната оценка на целия имота е в размер на 5844 лева., а на честта, предмет на договора - 3896 лв., което е и цена на иска. Цената на иска е определена след указания, дадени от съда с молба от 16.04.2018 г., преди първото по делото съдебно заседание и съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК е стабилизирана. (лист 42 от гр.д. № 265/2018 г. на Карловски районен съд). Погрешното указание на въззивния съд, че неговия съдебен акт може да се обжалва, както и администрирането на касационната жалба от втората инстанция, не обвързва настоящия съдебен състав, който и сам служебно преценява предпоставките за допустимост на касационното производство. Ето защо и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, касационната жалба следва да бъде върната, а образуваното по нея касационно производство - прекратено. Насрещните страни по касационната жалба Т. Х. Т. и М. С. Т. претендират разноски. Представени са доказателства за платен адвокатски хонорар в размер 1400 лв., каквато сума касаторът следва да заплати. С определение № 175/13.05.2021 г. към настоящото касационно дело е присъединено за съвместно разглеждане частно гр.д. № 1560/2021 г. на ВКС, IV г.о., образувано по частна жалба, подадена от П. А. Т., чрез адвокат С. С. А., срещу определение № 260717/08.12.2020 г. на Пловдивския окръжен съд по въззивно гр.д. № 957/2020 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК. Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Частната жалба е недопустима. Решението на въззивния съд, чието изменение е поискано по реда на чл. 248 ГПК от същия съд и, чийто съдебен акт по това искане, е предмет на частната жалба, е влязло в сила като необжалваемо. Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК определението за разноските се обжалва по реда, по който подлежи на съдебният акт, във връзка с който се присъждат. Когато актът по чл. 81 ГПК, с който приключва делото в съответната инстанция, е окончателен, то и определението, с което се допълва или изменя той в частта за разноските е също окончателен. Правото да се иска допълване и изменение на съдебния акт по реда на чл. 248 ГПК не дава основание да се прилага друг ред за обжалваемост по отношение на разноските. В заключение, частната жалба следва да бъде върната, а образуваното по нея производство – прекратено. С определение № 176/13.05.2021 г. към настоящото дело е присъединено за съвместно разглеждане частно гр.д. № 1561/2021 г. на ВКС, IV г.о., образувано по частна касационна жалба, подадена от П. А. Т., чрез адвокат С. С. А., срещу въззивно решение № 807/11.08.2020 г., постановено от Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 957/2020 г., имащо характера на определение, с което е потвърдено определение № 11148/31.12.2019 г. на първостепенния съд по делото – Районен съд Карлово, по чл. 248 ГПК. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Частната касационна жалба е също недопустима, освен по изложените по-горе съображения по чл. 248, ал. 3 ГПК, но още и предвид разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК.