Определение № 43 от 23.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 28/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод възникнал спор за подсъдност между Административен съд - Плевен и Районен съд - Плевен за определяне на компетентния съд за разглеждане на искова молба, подадена от П. К. В., [ЕГН], с адрес гр. Плевен, [улица], против К. П. К., [ЕГН], и К. М. М., [ЕГН], с правно основание чл. 45 ЗЗД и цена на иска 14 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от виновни противоправни действия на лицата, в качеството им на служители на ОДМВР – Плевен. Съгласно чл. 135, ал. 5 (ред. към ДВ, бр. 15 от 19.02.2021 г.) споровете за подсъдност между общите и административните съдилища се решават от състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд. За да се произнесе по така повдигнатия спор за подсъдност, настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, взе предвид следното: Първоначално исковата молба на П. К. В. е била подадена до Районен съд – Плевен, по описа на който е било образувано гражданско дело № 2997/2024 година. С Определение № 5378/27.12.2024 г., постановено по гр. дело № 2997/2024 г. по описа на Районен съд – Плевен, съдът е приел, че е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като с оглед основния характер на дейността на органа – ОДМВР, от чиито актове, действия или бездействия (от неговите служители) са причинени описаните в исковата молба вреди, се касае за административна дейност, съответно делото е подведомствено на административния съд. С определението съдът е прекратил производството по гр. дело № 2997/2024 г. и го е изпратил по подсъдност на Административен съд – Плевен. Определение № 5378/27.12.2024 г., постановено по гр. дело № 2997/2024 г. по описа на Районен съд – Плевен, е оспорено с частна жалба, подадена от В., като с Определение № 275/18.02.2025 г., постановено по в.гр. дело № 102/2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, актът е оставен в сила. С частна касационна жалба лицето е оспорило Определение № 275/18.02.2025 г., постановено по в.гр. дело № 102/2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, чието касационно обжалване е допуснато с Определение № 3657/14.07.2025 г., постановено по частно гр. дело № 1256/2025 г. по описа на ВКС, като със същия съдебен акт е постановено обезсилване на атакуваното определение и прекратяване производството по делото. В резултат делото е изпратено на Административен съд – Плевен, който, с Определение № 2463/24.07.2025 г., постановено по адм. дело № 625/2025 г., е приел, че делото не му е подсъдно, тъй като искът е предявен срещу физически лица и на основание чл. 45 ЗЗД във връзка с чл. 216, ал. 3 ЗМВР. На основание чл. 135, ал. 1 вр. ал. 2, ал. 5 и ал. 6 АПК, административният съд е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност във връзка с исковата молба, подадена от П. К. В.. Настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, намира, че делото е подсъдно на Районен съд – Плевен поради следните съображения: Съобразно исковата молба на П. В., уточняваща молба с вх. № 19696/15.07.2024 г., както и молба от 03.09.2024 г., и двете по описа на на Районен съд – Плевен, а също и съобразно молба от 25.07.2024 г., подадена до Административен съд – Плевен, ищецът претендира обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се в засягане цялостния му живот – личен и обществен, причинен стрес и психическа потиснатост, състояние на вътрешна тревожност, чувство на притеснение, безпокойство и напрежение, унижение и засягане честта и достойнството, настъпили в резултат от действия и бездействия на К. П. К. и К. М. М. при задържането му на 01.06.2019 г., свеждащи се най-общо до следното: нанесен побой; лишаване от адвокатска защита; непредаване на документи по повод задържане; неинформиране относно правата му като задържан; лишаване от правото му на разговор с близък относно задържането му; лишаване от свиждане; извеждане бос от дома му и понасяне на продължителен дискомфорт от това, включително с оглед битовите условия в 02 РУ – Плевен; конвоиране при липса на издадена заповед за такова. Относно правната квалификация на иска, ищецът посочва, че намира за приложими разпоредбите на чл. 45 ЗЗД вр. чл. 216, ал. 3 ЗМВР, още повече, че вече е защитил правата си по реда на ЗОДОВ срещу ОДМВР - Плевен, във връзка с което е постановено Решение № 350/08.07.2022 г. по адм. дело № 148/2022 г. по описа на Административен съд – Плевен. Съгласно чл. 216, ал. 3 ЗМВР за вредите, причинени умишлено или в резултат на престъпление или причинени не при или по повод изпълнение на служебните задължения, отговорността на държавните служители в МВР се определя в съответствие с гражданския закон. Определяща за разрешаването на спора за подсъдността на предявения иск е правната му квалификация с оглед твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба. От същите ясно и точно се установява, че претенцията за обезщетението се основава на умишлено причинените от ответниците К. и М. вреди при или по повод изпълнение на служебните им задължения, за които последните отговарят в съответствие с гражданския закон според първата хипотеза на чл. 216, ал. 3 ЗМВР. Поради това компетентен да разгледа иска е районният съд (в този смисъл Определение № 56/07.11.2024 г. по адм. дело № 53/2024 г. по описа на ВАС – смесен петчленен състав). С оглед изложеното и на основание чл. 135, ал. 5 АПК, настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд