Определение № 869 от 24.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 52/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Дирекция „Социално подпомагане“ –Търговище, приподписана от старши юрисконсулт М. Т., против въззивно определение № 559 от 09.12.2025 г. по в.ч.гр.д. № 415/2025 г. на Окръжен съд - Търговище. С него е оставена без уважение частната жалба на ДСП – Търговище против определение № 1521 от 17.11.2025 г. по гр.д. № 1917/2025 г. на Районен съд - Търговище, с което производството по делото, образувано по предявената от Дирекцията молба, е прекратено поради недопустимост.

В изложението към касационната жалба се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. „Кой е приложимият ред за вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване при изпълнение на предпоставките на чл. 84, ал. 3 СК съобразно разпоредбата на § 36 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на СК, в хипотезите, когато процедурата е започнала преди 31.12.2026 г.?“.

2. „Допустимо ли е решаващият съд при наличие на искане за вписване в регистъра за пълно осиновяване по чл. 84, ал. 3 СК по преписка започнала пред административния орган преди 31.12.2026 г. да откаже постановяване на решение в този смисъл поради липсата на създадена по силата на същия нормативен акт и въведена в експлоатация Национална електронна информационна система за пълно осиновяване (НЕИСПО), без да се съобрази с § 7 от Преходните и заключителните разпоредби към Наредба № РД-06-46 от 04.11.2024 г. за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване?“.

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по молба на Дирекция „Социално подпомагане“ – Търговище по чл. 84, ал. 3 СК за вписване на малолетното дете Д. Д. И., [дата на раждане], в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. Първоинстанционният съд е върнал молбата на основание чл. 130 ГПК, като е приел, че е недопустима, и е прекратил производството. Въззивният съд в обжалваното определение е приел, че изводите на първата инстанция са правилни, поради което е препратил към тях на основание чл. 272 ГПК, след което е изложил и собствените си съображения. Споделил е приетото от първата инстанция, че новият ред за вписване на деца в регистрите за пълно осиновяване е изцяло обвързан с въвеждането на новата система (НЕИСПО) в експлоатация, което към настоящия момент не се е случило. Именно в тази връзка е предвидено в разпоредбата на § 36 от ПЗР на ЗИД на СК в сила от 01.01.2025 г., че всички процедури по Глава осма „Осиновяване“, които са започнали преди 31.12.2026 г., следва да бъдат разгледани и довършени по досегашния ред, който предвижда вписването във всички случаи да става по административен ред. Посочил е, че Наредба І РД-06-46 от 04.11.2024 г., на която се позовава жалбоподателят, е подзаконов акт, който не може да противоречи на самия закон, като нормативен акт от по-висок ранг. В заключение е приел, че доколкото НЕИСПО не функционира, то не следва да се прилага и предвиденият в тази връзка съдебен ред за вписване.

Предвид тези мотиви на съда, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно приетото в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

По въпросите за реда за извършване на вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване по чл. 84, ал. 3 СК при започнала преди 31.12.2026 г. процедура понастоящем е налице съдебна практика, обективирана в определение № 5320 от 20.11.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3587/2025 г., III г. о., ГК и определение № 5173 от 12.11.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3910/2025 г., III г. о., ГК. В тях е прието, че от новата редакция на чл. 84 СК ясно следва, че съдът е оправомощен да разгледа искане на директора на ДСП и да постанови вписване само в националната информационна система по чл. 83, ал. 1 СК, а не във водените до този момент от РДСП регионални регистри на деца за пълно осиновяване, или в тези на АСП. Посочено е, че новата система НЕИСПО се предвижда да бъде създадена до 31.12.2026 г., като до внедряването и въвеждането ѝ в експлоатация продължават да функционират по досегашния ред Националната електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, както и регистрите на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. Досегашният ред по чл. 84 СК (в редакцията му преди изменението с ДВ, бр. 106/2023 г.), урежда изцяло административна процедура за вписването на деца в регионалните регистри за пълно осиновяване – със заповед на директора на РДСП – без необходимостта от съдебна намеса. Допълнително, нормата на § 36 ПЗР ЗИД СК (ДВ бр. 106/2023 г., в сила от 22.12.2023 г., изм. бр. 26/2025 г., в сила от 01.01.2025 г.), на която е въззивният съд се е позовал, е достатъчно ясна и не буди съмнение за вложения в нея смисъл, че започналите преди процесната дата производства се довършват по административен ред. Друг извод не следва и от § 7 от ДР на Наредба № РД-06-46/04.11.2024 г. за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване (обн., ДВ, бр. 97/2024 г., изм. с ДВ, бр. 58/2025 г.), доколкото за подзаконовия нормативен акт е предвидено, че влиза в сила от датата на въвеждане в експлоатация на НЕИСПО.

След като по въпросите е налице задължителна съдебна практика, а правната уредба е достатъчна ясна и конкретна, то не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение