Определение № 1860 от 16.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4137/2023 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от МДЛ „МЕД-ДИА“ ЕООД, чрез адвокат М. Ел-Т., срещу решение № 503/19.04.2023 г. по гр. д. № 326/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е обявено за нищожно решение № 2024 от 25.07.2022 г., постановено по гр. д. № 11886/2021 г. на Софийски градски съд. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Нищожно ли е съдебно решение, подписано от съдия с квалифициран електронен подпис, а не ръкописно?; 2. Спазено ли е изискването на чл. 235, ал. 4 ГПК за форма на съдебното решение, когато същото е постановено от съдебния състав в електронна форма?; 3. Спазено ли е изискването на чл. 150, ал. 5 ГПК за подпис от председателя на състава на протоколите от проведените съдебни заседание, когато същите са изготвени по реда на чл. 102а, ал. 1 ГПК, в електронна форма, и са подписвани с електронен подпис?; 4. Валидни ли са извършените от съда и от страните процесуални действия, удостоверени в протоколи от съдебни заседание, издадени в електронна форма по реда на чл. 102а, ал. 1 ГПК?; 5. Явява ли се нормата на чл. 102а, ал. 1 ГПК специална по отношение на нормите на чл. 235, ал. 4 ГПК, чл. 236, ал. 3 ГПК и чл. 150, ал. 5 ГПК? В законоустановения срок е постъпил отговор на подадената касационна жалба от П. Д. Т., чрез адв. Г. Й., в който е застъпено становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване и неоснователност на подадената касационна жалба. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Въззивният съд приел, че съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 4 и чл. 236, ал. 3 ГПК, решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма и се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Констатирано е, че в процесния случай първоинстанционното решение не е подписано от съдията - докладчик, като е посочено, че този пропуск не може да бъде преодолян с електронното подписване в ЕИСС. Изложени са съображения, че нормата на чл. 102а, ал. 1 ГПК не е специална по отношение на нормите на чл. 235, ал. 4 и чл. 236, ал. 3 ГПК, които определят писмената форма и съдържанието на съдебното решение /реквизити/, един от които е подписването му от всички съдии, взели участие в постановяването му. С тези мотиви първоинстанционното решение е обявено за нищожно. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав счита, че такива са установени. Поставените правни въпроси имат определящо значение за изхода на производството. Те могат да бъдат обобщени така: нищожно ли е съдебно решение, подписано от съдия с квалифициран електронен подпис, а не ръкописно; правилото на чл. 102а, ал. 1 ГПК за съставяне на съдебните актове в електронна форма и подписването им с електронен подпис, приложимо ли е по дела, които са образувани преди 30.06.2021г., когато е влязло в сила изменението на ГПК и е приета тази нова нормативна уредба. Касаторът е посочил практика на Върховния касационен съд по тези конкретни въпроси, която е създадена след подаване на касационната жалба. В решение № 161 от 06.11.2023 г. по гр. д. № 4782/2022 г. на ІV г. о. и решение № 209 от 14.12.2023 г. по гр. д. № 746/2023 г. на ІV г. о. се приема, че след влизане в сила на измененията в ГПК, ДВ, бр. 110/2020 г., не е нищожно съдебно решение, издадено в електронна форма и подписано с квалифициран електронен подпис, а не ръкописно. Доколкото изводите на Софийски апелативен съд не съответстват на тази практика, то следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.