Определение № 78 от 23.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4055/2020 г.

Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Корект Стар“ ЕООД – гр. Варна, чрез пълномощника му адв. Д. А. срещу въззивно решение № 2877, постановено на 08.05.2020 г. по в. гр. д. № 7523/2019 г. по описа на Софийски градски съд, II „Б“ въззивен състав, с което е потвърдено първоинстанционното решение за допускане извършването на съдебна делба между съделителите М. Г. С., М. Т. С., Й. Ц. С. и „Корект Стар“ ЕООД на следния недвижим имот: УПИ в кв.11 по плана на [населено място], м. „Ц. щ.-7-ми к.“, съставляващ поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на населеното място, при описани граници. Първоинстанционното решение е отменено в частта за квотите, като са определени следните следните квоти на съделителите: за М. Г. С. – 1104/3150 ид. ч., за М. Т. С. – 552/3150 ид. ч., за Й. Ц. С. – 552/3150 ид. ч. и за „Корект Стар“ ЕООД – 942/3150 ид. ч.

В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следния материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС: „допустима ли е делба на съсобствен урегулиран поземлен имот, в който е построена сграда в режим на етажна собственост, в която съделителят е притежавал право на собственост върху индивидуален обект по силата на приращението, но по-късно е загубил правото си на собственост“. Не се сочи съдебна практика, в противоречие с която е постановено обжалваното решение. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК съделителите Методи Г. С., М. Т. С. и Й. Ц. С. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.

Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:

Ищците са предявили срещу ответното дружество искове за делба на процесния недвижим имот, с твърдението, че притежават общо 2208/3150 ид. ч. от процесния имот, като правата им са установени с влязло в сила решение от 23.03.2012 г. по гр. д. № 513 от 2011 г. на ВКС, с което е признато за установено по отношение на ответника, че М. Г. С. и Й. С. Ц. /наследодател на М. С. и Й. С./ са собственици на посочените идеални части от УПИ ** в кв.11. Ответникът притежава останалите 942/3150 ид. ч. от имота.

В отговора на исковата молба ответникът не е оспорил съществуването на съсобственост върху процесния имот и дяловете на страните в него. Въвел е твърдение, че в имота е построена административна сграда, представляваща етажна собственост, в която ищците не притежават права. Посочил е, че делбата на процесния имот е недопустима /същият представлява обща част/.

С обжалваното решение е прието, че са налице предпоставки за допускане на делбата на поземления имот при посочените в решението квоти. Обоснован е извод, че не са налице хипотезите на ППВС № 2/1982 г., т.1, б. „д” и б.“е“.

Не е спорно между страните, че делбеният имот е съсобствен при дялове: общо 2208/3150 ид. ч. за ищците и 942/3150 ид. ч. за ответника. В имота е построена офис сграда с 21 броя офиси, магазин и склад за промишлени стоки, със застроена площ 1 792 кв. м., в която правото на собственост върху отделните обекти принадлежи на ответника и на трети лица. Последните не притежават идеални части от дворното място. Ищците не са собственици на самостоятелен обект в сградата.

Възражението за недопустимост на предявения иск за делба, въведено във въззивната жалба от настоящия жалбоподател, е счетено за неоснователно. Предявеният иск за делба е приет за допустим по съображения, че в случая дворното място не представлява обща част, поради което не съществува пречка да се допусне делба на същото. Този извод е обоснован с липсата на хипотезата на т.1, б. „д“ на ППВС № 2/1982 г., според която делбата на съсобствен УПИ е недопустима, ако същият е застроен с обекти, индивидуална собственост на съсобствениците на терена, както и с липсата на хипотезата на б. „е“ на цитираното постановление. По делото безспорно е установено, че процесния имот е застроен с административна сграда в режим на етажна собственост, в която ищците не притежават самостоятелен обект, с оглед на което не са налице горните предпоставки. Обоснован е извод, че същият няма статут на обща част. В настоящата хипотеза етажните собственици не притежават право на собственост върху терена, а съсобствениците – съделители притежават права върху него, без част от тях /ищците/ да са индивидуални собственици на обект в сградата.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението материалноправен въпрос, който е свързан с допустимостта на делбата в настоящата хипотеза.

В ППВС № 2/1982 г., т.1, б.”д” и „е” е разяснено, че дворното място е обща част и не се допуска делбата му, когато е съсобствено по регулация и в него са изградени отделни сгради, всяка от които е собственост само на отделен собственик на парцела, както и в случаите, при които в мястото има сграда в режим на етажна собственост. Тези положения са развити в практиката на ВКС /решение № 28 от 01.02.2012 г. по гр. д. № 331/2011 г. на второ г. о., решение № 124 от 20.10.2014 г. по гр. д. № 2054/2014 г. на второ г. о., решение № 481/25.05.2011 г. по гр. д. № 979/2009 г. на първо г. о., решение № 165 от 03.01.2017 г. по гр. д. № 98/2016 г. на първо г. о., както и посочените от въззивния съд съдебни актове/, в които най-общо се приема, че при сгради в режим на етажна собственост дворното място не винаги представлява обща част. Дворното място е обща част по естеството си по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС само в случай, че е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на земята. Цитираната по-горе практика на ВКС по чл.290 ГПК следва да бъде приложена по настоящото дело, по което безспорно е установено, че ищците не са индивидуални собственици на обект в сградата. В случаите, при които съсобственик на земята не притежава обект в построената в дворното място сграда, същото не е обща част и тогава делбата му е допустима, като не намира приложение посоченото в ППВС № 2/1982 г. В посочения по-горе смисъл е и решение № 71 от 25.05.2017 г. по гр. д. № 3936 от 2016 г. на първо г. о.

Горните съображения обуславят отказ за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност, която да произтича пряко от мотивите на обжалвания съдебен акт.

Касаторът следва да заплати на ответниците по касация направените разноски в настоящото производство в размер на 1 000 лв. /за адвокатско възнаграждение/ в полза на всеки от тях.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение