Определение № 107 от 12.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1478/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 30392/27.11.2012 год. на А. Д. С. чрез адв. В. К. - АК П. срещу въззивно Решение Nо 1559 от 25.10.2012 година, постановено по гр. възз.д. Nо 827/ 2012 година на ОС - Пловдив. С посоченото решение ,окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил частично Решение от 14.11.2012 година по гр.д. Nо 11916/2010 година по описа на РС-Пловдив по отхвърления иск за съдебна делба на недвижим имот в [населено място], [община]- дворно място от 1128 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда и постройки- подобрения и приращения и е постановил ново, с което решение е допуснал извършване на съдебна делба на посочения недвижим имот между съделителите Д. К., Р. Н., М. И., С. М., Д. С., Ч. Ц. и А. Г. при посочените права, отменено е НА Nо */2006 година и е потвърдил решението на първата инстанция досежно отхвърления иск за съдебна делба спрямо Н. С. и А. С.. За да допусне делбата между посочените лица-преки наследници на покойните Д. К./ п. 1985 г./ и С. К./ п. 2002 г./, въззивният съд е приел, че е налице съсобственост по наследяване, като зачитайки саморъчното завещание в полза на единия от наследниците- Д. К. е определил правата на всеки един в съсобствеността на дворното място, заедно с подобренията и приращенията в [населено място]. Съдът е изключил от доказателствата представените в копия, без оригинали писмени доказателства за водено дело по чл. 19 ал.3 ЗЗД, както и не е приел за доказана тезата на съделителя Р. Н., като праводател на Н. и А. С., че е придобила имота на основание придобивна давност за времето от 1985 година до снабдяването и с констативен нотариален акт за собственост на целия имот Nо 38/2006 година. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила по преценка на доказателствата и материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложение към касационната жалба се иска да се допусне обжалване чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 ГПК с довод, че по материално-правните въпроси: счита ли се доведено до знанието на останалите сънаследници намерението на един от сънаследниците да свои целия имот за себе си, когато действията му са обективирани по общодостъпен начин и пред широк кръг лица, чрез какви действия следва да се доведе до знанието на сънаследник ако се е дезинтересирал от имота, намерението на един от наследниците да придобие имота, каква е доказателствената сила на констативния нотариален акт, съставен по реда на обстоятелствена проверка и разпределяне на доказателствената тежест при оспорване на такъв акт и по въпроса за необходимостта от позоваването на изтекла в полза на владелеца придобивна давност като предпоставка за придобиване правото на собственост на основание чл. 79 ал.1 ЗС. Позовава се на Определение Nо 1109/ 21.11.2011 год. по гр.д. Nо 314/ 2010 год. на ВКС –I отд., Решение Nо 116 от 31.08. 2011 година по гр.д. Nо 314/ 2010 год. на ВКС-I г.о., Определение Nо 128 /09.05.2011 год. по гр.д. Nо 538/20101 год. на ВКС- II отд., Решение Nо 482/ 11.10.2012 год. по гр.д. Nо 718/2012 год. на ВКС-II отд.. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника Н. С., с който същият поддържа релевираните доводи за допускане на касационно обжалване ,както и тези за незаконосъобразност на обжалваното решение. Със самостоятелна касационна жалба вх. Nо 30876/03.12.2012 година на Р. Д. Н. чрез адв.М. Р. – АК П. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 1559 от 25.10.2012 година, постановено по гр. възз.д. Nо 827/ 2012 година на ОС – Пловдив по допускане на делбата. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, необосновано досежно извода за наличие на съсобственост между страните, основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. С касационната жалба се поддържа и наличие за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК, без конкретно посочен правен въпрос, като са приложени Решение Nо 881/16.12.2009 год. по гр.д. Nо 2006/2008 год. на ВКС-I. отд., Решение Nо 634/02.10.1987 год. по гр.д. Nо 387/1087 год. на ВС-I отд. и Решение Nо 212/01.04.1986 год. по гр.д. Nо 98/1996 год. ба ВС-I отд. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира: Касационните жалби са процесуално допустими с оглед на данните за характера на заявения иск- съдебна делба и данните за спазения срок по чл. 283 ГПК. По касационната жалба на А. Д. С.. След преценката на поставените материално -правни въпрос касаещи приложението на института на придобивната давност и като приема, че по тези въпроси има постановена задължителна съдебна практика на ВКС, която не е нарушена с въззивното решение, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Приетите ТР Nо 1/06.08.2012 год. на ОСГК на ВКС относно приложението на чл. 69 ЗС и конкретно по въпроса за придобиване по давност на идеални части в хипотезите на съсобственост по наследяване, ТР Nо 4/2012 год. на ОСГК на ВКС по приложение института на придобивната давност и по конкретно за действието на изтеклия срок и ТР Nо 11/2012 год. на ОСГК на ВКС за доказателствената сила на констативния нотариален акт и разпределение на доказателствената тежест при оспорване, обхващат отговорите на изведените от касатора А. С. правни въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, съставляват задължителна съдебна практика, което обстоятелство изключва както нуждата да се посочи правилната практика респ. неправилната в правомощията на ВКС по чл. 291 ГПК, така и изключва изцяло възможността за констатация на нужда от произнасяне по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. По касационната жалба на Р. Д. Н.. След преценка на изложените с касационната жалба доводи, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване. С касационната жалба, направеното искане за допускане на касационното обжалване е заявено без да са съобразени основните изисквания на законодателя, нито дадените задължителни указания по приложение разпоредбите на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК. Липсата на конкретно формулиран материално-правен или процесуално-правен въпрос пряко обусловил изхода на спора, посочването как този въпрос е разрешен по делото и дали това разрешение е в противоречие със задължителната /т.1/ или незадължителна съдебна практика на ВС/ВКС – т.2, или поради липса на съдебна практика следва да има произнасяне от касационния съд с оглед на установяване еднаквото и точно прилагане ма материалния или процесуален закон – т.3, не предпоставя възможността касационния съд да извърши дейността си по селекция. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия