Определение № 746 от 07.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3594/2018 г.

ВКСIII гражданско отделение07.11.2019 г.докладчик Светла Бояджиева

Диспозитив

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1489 от 15.06.18г.по гр.дело № 3594/18г.по описа на ІV г.о.на ВКС. УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 219.72 лв по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІІІ г.о.за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Р. Д. Д., А. Г. Димитрова и Д. Р. Д. чрез адв.Б. Б., и от В. А. С. чрез адв.И. С. срещу решение № 1489 от 15.06.18г.по в.гр.дело № 3880/17г.на Софийски апелативен съд.С него е потвърдено решение № 2266 от 21.04.17г.на Окръжен съд – Благоевград по гр.дело № 140/15г.в частта, с която съдът е обявил за недействителен по отношение на Държавата договор за дарение, обективиран в нот.акт № 38,том І, рег.№ 487,н.д.№ 34/2013г.на нотариус с рег.№ 498 по регистъра на НК, и е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл.135 ал.1 ЗЗД за обявяване недействителността спрямо Държавата на договор за продажба на недвижим имот от 6.02.15г., обективиран в нот.акт № 21, том № 21, том І, рег.№ 336, дело № 20/15г. и вместо това е обявен договора за недействителен по отношение на Държавата. С определение № 140 от 3.04.19г.настоящият състав на ІV г.о.на ВКС е спрял производството по делото до приемане на тълкувателно решение по ТД № 2/2017г.на ОСГТК на ВКС. След приемане на Тълкувателно решение № 2 от 9.07.19г.по ТД № 2/17г.на ОСГТК на ВКС производството по делото е възобновено. В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК касаторите сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните въпроси,уточнени от съдебния състав: 1.Може ли да бъде успешно проведен иск по чл.135 ЗЗД, ако ищецът обосновава качеството си на кредитор въз основа на влязло в сила съдебно решение, което е отменено по реда на чл.307 ГПК в хода на производството по П. иск; 2.Неизвършването на справка в книгите за вписванията може ли обоснове извод за недобросъвестност и за наличие на знание за увреждане у трето лице – приобретател по възмездна сделка с недвижим имот в хипотезата на предявен иск по чл.135 ЗЗД, с който се иска обявяване недействителност на сделката; 3.Може ли обстоятелството,че цената на продажбата е по-ниска от данъчната оценка да послужи като критерий за наличието на знание за увреждане на кредитора у трето лице – приобретател на имота в хипотезата на предявен иск по чл.135 ГПК; 4.Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл.135 ЗЗД разпоредителна сделка за целия имот, който е придобит в режим на съпружеска имуществена общност.Подържа се и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението. В отговор ответникът по жалбата Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез Областния управител на област Б. счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Окръжна прокуратура Б. през 2000 г. е предявила против Р. Д. Д. иск с правно основание чл.42 ал.1 от Закона за собствеността на гражданите.С решение № 143 от 7.03.11г.по гр.д. № 370/00г.на Окръжен съд Благоевград, влязло в сила на 14.11.12г.,е бил уважен предявения иск и е била постановена конфискация на няколко имота, собственост на ответника Р. Д., в т.ч. и процесния имот – жилище, със застроена площ от 110 кв.м., ведно с две тавански помещения и една избено помещение в сграда,построена в УПИ ІХ,кв.58 по плана на [населено място], [улица].Решението е вписано в имотния регистър и отразено по партидата на имота на 3.06.13г.На 20.02.13г.Р. Д. и съпругата му А. Димитрова са сключили със сина си Д. Д. договор за дарение на процесния имот,оформен с нот.акт № 38/2013г.От своя страна, на 6.02.15г.Д. Д. е сключил договор за продажба на същия имот с В. А. Н., за сумата 9500 лв,при данъчна оценка от 43945 лв.В хода на производството по иска по чл.135 ЗЗД, с решение № 99 от 2.06.16г.по гр.дело № 554/16г.на ВКС,по реда на чл.307 ГПК, е отменено решението на Софийския апелативен съд,с което е оставено в сила посоченото по-горе решение на ОС – Благоевград, само по отношение на отнетите в полза на държавата имоти в режим на съпружеска имуществена общност,сред които е процесният имот, и делото е върнато за ново въззивно разглеждане с участието на А. Димитрова, като необходим другар на ответника Р. Д..В Софийския апелативен съд е образувано в.гр.дело № 2740/16г.,което е спряно до приключване на настоящето. При тези данни по делото апелативният съд е приел за основателен първият иск по чл.135 ал.1 ЗЗД, с който е поискано да се обяви за относително недействителен по отношение на Държавата договорът за дарение от 20.02.13г., извършен с нот.акт № 38/2013г.Прието е,че ищецът има качеството на кредитор по отношение на първия ответник, произтичащо от частично влязлото в сила решение, с което на основание чл.42 ал.1 ЗСГ е постановена конфискация на имоти и движими вещи, както и висяща претенция за отнемане на целия процесен имот или Ѕ ид.ч.от процесния имот.Изложени са съображения, че с дарението имотът е изваден от патримониума на длъжника и препятства държавата да осъществи правата си по съдебното решение, както и че не е оборена законовата презумпция за знание за увреждането, доколкото надареният е син на длъжника и съпругата му. Въззивният съд е счел за основателен и втория иск по чл.135 ал.1 ЗЗД за обявяване на недействителен по отношение на ищеца договорът за покупко-продажба, извършен с нот.акт № 21/2015г.,по съображения,че е сключен при наличието на вписана по партидата на имота конфискация, която има оповестително действие.Изложен е и допълнителен мотив, че страните са уговорили продажна цена,която е ѕ пъти по-ниска от данъчната, предаването на сумата не е било извършено в канцеларията на нотариуса,което поставяло под съмнение възмездния характер на сделката. Настоящият съдебен състав намира,че касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл.135 ЗЗД разпоредителна сделка за целия имот, който е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, като разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 5/13г. от 29.12.14г. по ТД № 5/13г.на ОСГТК на ВКС. По останалите въпроси съдът ще се произнесе при разглеждане на касационната жалба по същество. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.

Цитирани разпоредби

13