Определение № 4872 от 13.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2268/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Е. Б. Х., ЕГН [ЕГН], Г. Е. Х., ЕГН [ЕГН], Х. Б. Х., ЕГН [ЕГН], и С. Е. Х., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника им по делото адв. Н. Д., против Решение №26 от 27.01.2026г. по в. гр. д. №960/2025г. по описа на Окръжен съд- Плевен, с което е било потвърдено Решение №89 от 18.07.2025г., постановено по гр.д. №403/2024г. по описа на РС-Кнежа, с което са били признати за недействителни на основание чл.135,ал.1 от ЗЗД по отношение на П. П. Т., ЕГН [ЕГН], следните сделки:

Договор за дарение на недвижим имот, сключен с нотариален акт №160, том II, рег.№2010, дело №329/05.06.2019г. на нотариус В. Р., с район на действие- района на РС- Кнежа, с вх. рег. №1068/05.06.2019г., акт №192, том 3, дело 588 на Служба по вписванията- К., с който Е. Б. Х., ЕГН [ЕГН], дарява на Г. Е. Х., ЕГН [ЕГН], поземлен имот пл.№685, парцел X., площ по документ 1240.00 кв.м., заедно с полумасивна жилищна сграда на един етаж, лятна кухня, масивен гараж, масивна стопанска постройка, полумасивна стопанска постройка, находящи се в [населено място], общ.Искър, обл.П., [улица];

Договор за дарение на недвижим имот, сключен с нотариален акт №161, том II, рег.№2019, дело 330/05.06.2019г.на нотариус В. Р., с район на действие- района на РС-Кнежа, вх. рег. №1069/05.06.2019г., акт №193, том III, дело №589 на Служба по вписванията- К., с който Е. Б. Х., ЕГН [ЕГН], дарява на Г. Е. Х., ЕГН [ЕГН], поземлен имот, парцел-057018, площ по документ 11701.00 кв.м., представляващ нива, находяща се в [населено място], общ.Искър, обл.П., в местност „Д. връх“, с идентификатор 22438.57.18, и поземлен имот, парцел- 418015, площ по документ 4000.00 кв.м., находящ се в [населено място], общ.Искър, обл.П..

Договор за дарение на недвижим имот, сключен с нотариален акт №164, том II, рег.№2024, дело №333/05.06.2019г. на нотариус В. Р., с район на действие РС-К., с вх.рег. №1074/05.06.2019г., акт 197, том III, дело №593/05.06.2019г. на СВ при РС-Кнежа, с който Е. Б. Х., ЕГН [ЕГН], дарява на Х. Б. Х., ЕГН [ЕГН], Ѕ идеална част от поземлен имот, планоснимачен №849, парцел X., площ по документ 1860кв.м., в кв.53 по ЗРИ на [населено място] общ.Искър, обл.П.,, с адм. адрес [улица], заедно е построените в имота жилищна сграда на един етаж, лятна кухня и стопански сгради, отразени на актуална скица като „пМЖ, „пМЖ“, “пМС“ и „2пМС“, при граници на УПИ: от две страни улици, УПИ №X.-850 на наследници на Т. Ц. М., УПИ Х.-855 на Х. Б. Х.;

Договор за дарение на недвижим имот, сключен с нотариален акт №162,том II, рег.№2020, дело №331/05.06.2019г. на нотариус В. Р., с район на действие РС-К., с вх. рег. №1070/05.06.2019г., акт 194, том III, дело №590/05.06.2019г. на СВ при РС-Кнеж, с който Е. Б. Х., ЕГН [ЕГН], дарява на С. Е. Х., ЕГН [ЕГН], поземлен имот, парцел №502009 с идентификатор 22438.502.9, с площ по документи 7100 кв.м., находящ се в [населено място], общ.Искър обл.П., местност „Стопански дворове“, трайно предназначение на територията -земеделска, начин на трайно ползване- за земеделски двор, категория на земята при неполивни условия- втора, при съседни имоти с идентификатори 22438.502.11, 22438.502.503,22438.502.12, 22438.502.10, 22438.502.8, 22438.417.2, 22438.502.510, заедно с построената в имота сграда с идентификатор 22438.502.1, със застроена площ 706кв.м.,брой етажи- 1, предназначение- промишлена сграда, който имот по документ за собственост представлява стопански двор с площ от 7099кв.м., 2-ра категория, в местността „Стопански дворове“, съставляващ имот 502009, заедно с построения в имота краварник с площ от 706 кв.м.

В касационните жалби, които са идентични, се излагат доводи за недопустимост на решението в частта му, с която са били обявени за недействителни сключените от ответника Е. Б. Х. разпоредителни сделки с ответниците Х. Б. Х. и С. Е. Х., поради липсата на предявен с първоначалната искова молба иск по отношение на посочените сделки, като се иска обезсилване на решението в посочената му част. Излагат се и доводи за неправилност на решението, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Към жалбите е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторите се позовават на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.2 и 3 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея П. П. Т., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. К. Д., в който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че със споразумение от 15.04.2019г. по НОХД №274/2019г. по описа на ОС-Плевен ответникът Е. Б. Х. и третото неучастващо по делото лице Г. Е. Н. са признати за виновни за това, че на 09.09.2018г. в [населено място], в съучастие като съизвършители, са отвлекли П. П. Т., като деянието е било извършено от две лица- престъпление по чл.142, ал.2, т.2, във връзка с чл.142, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК. С Решение №177 от 21.02.2020г. по гр.д.№926/2019г. на Окръжен съд Плевен, влязло в сила на 12.03.2020г., ответникът Е. Б. Х. и Г. Е. Н. са осъдени солидарно да заплатят на П. П. Т. обезщетение за причинените му в резултат на деянието неимуществени вреди в размер на 30 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.09.2018г. до окончателното й заплащане. Съдът е приел, че от датата на извършване на посоченото деяние- 09.09.2018г., ищецът П. П. Т. е имал качеството на кредитор на ответника Е. Б. Х., като оспорените разпоредителни сделки са били сключени от ответника на 05.06.2019г. след възникване на вземането на ищеца и същите го увреждат. За неоснователно е прието възражението на ответниците, че разпоредителните сделки са извършени преди да има влязло в сила съдебно решение, въз основа на което ищецът има вземане към ответника. Съдът е посочил, че съгласно задължителната тълкувателна практика, обективирана в Тълкувателно решение №2/2017 от 09.07.2019г., постановено по тълкувателно дело № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС вземането на ищеца по иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД може да не е изискуемо или ликвидно и не е необходимо предварително да бъде установено с влязло в сила решение.

Съдът е приел, че с оглед безвъзмездния характер на атакуваните сделки /дарения/ същите несъмнено имат увреждащ характер за ищеца, доколкото с тях е намален активът на имуществото на ответника. Приел е за установена и субективната предпоставка на фактическия състав на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД- знание на длъжника, че извършеното от него действие уврежда кредитора. Доколкото сключените от длъжника сделки са безвъзмездни, съдът е посочил, че за уважаване на исковете не е необходимо установяване на знанието на приобретателите за увреждането на кредитора. Изложил е съображения, че към процесните сделки е приложима презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД предвид родствената връзка между ответника и надарените лица- неговите дъщери и брат.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК към касационните им жалби, обосновавайки основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, касаторите твърдят, че при постановяване на решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:

1.Допустимо ли е с оглед принципа на диспозитивното начало въззивният съд да разгледа и се произнесе по искане, каквото няма заявено с исковата молба и по реда на изменение на иска пред първата инстанция и спрямо страни- ответници, каквито няма заявени и конституирани с исковата молба?

2. Задължен ли е въззивният съд да разгледа и се произнесе по всички възражения, направени във въззивната жалба, касаещи допустимостта и правилността на обжалвания съдебен акт?

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК поради очевидната му неправилност.

Според настоящия състав на съда са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по втория въпрос от изложението. Същият е от значение за изхода на спора, поради което спрямо него е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК. Налице е и допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК, доколкото при постановяване на решението си въззивният съд е разрешил въпроса в противоречие с формираната практика на ВКС.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,