Определение № 116 от 11.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1012/2021 г.

Производството е по чл.288 от ГПК, образувано по касационна жалба на И. С. Т., в качеството му на постоянен синдик на Кредитно-спестовна кооперация „Р. популярна каса„ /н/ против решение № 4/11.01.2021 г. по т.д.№ 276/2020 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 99/07.07.2020 г. по т.д.№ 361/2019 г. на Окръжен съд – Русе. С потвърденото решение са отхвърлени предявените от синдика против Кредитно-спестовна кооперация „ Р. популярна каса „ /н./ и П. И. А., искове: 1 / с правно основание чл.647 ал.1 т.6 ТЗ ,за обявяване недействителността, спрямо кредиторите на несъстоятелния длъжник - Кредитно-спестовна кооперация „Р. популярна каса“, увреждащата ги сделка, обективирана в нот. акт № 37, том ІV, рег. № 4487, дело № 357/31.08.2016 г. на Нотариус Г.Ф., с район на действие – Русенски районен съд; 2 / с правно основание чл.135 ЗЗД, за прогласяване относителната недействителност на същата сделка, спрямо кредиторите на несъстоятелността - евентуално съединен с първия иск. Ответниците по касация - КСК „ Р. популярна каса „ / н./ и П. И. А. - в общ отговор на касационната жалба оспорват същата и обосноваността на изложените основания за допускане на касационното обжалване. Върховният касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен главния иск по чл. 647 ал. 1, т. 6 ТЗ, въззивният състав е приел, че са налице само две от необходимите предпоставки за уважаването му: открито производство по несъстоятелност на КСК и сделка, извършена в двугодишния период преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. Съдът е отрекъл да е налице увреждане, предвид вида на сделката и конкретното й съдържание, доколкото с извършването й е погасено изискуемо и ликвидно задължение на КСК към купувача, в хипотезата на „ даване вместо изпълнение „ / чл. 65 ал. 2 ЗЗД /. Акцентирано е на обстоятелството, че процесната сделка е в изпълнение на предходно взети решения на ОС на КСК / от 23.07.2016 г./, предоставящи еднаква възможност на всички член-кооператори да се удовлетворят за вземанията си към кооперацията, вкл. по посочения способ. Въззивният състав е посочил, че с изпълнението на парично задължение от длъжника безспорно се е намалил актива на имуществото му, но това намаление се балансира от съответно намаляване и на пасива му. Съдът е обосновал извода, че увреждащият характер на сделката трябва да е налице към датата на сключването й, а въпросът за равното третиране на кредиторите се поставя едва след откриване на производството по несъстоятелност, не и преди това. Съдът е отрекъл страните по атакуваната сделка да са свързани лица, защото не е налице никоя от визираните в § 1 от ДР на ТЗ хипотези. Не е споделил тезата на жалбоподателя, че отношенията между кооперацията и ответницата, в качеството й на член-кооператор, попадат в хипотезата на пар. 1 ал. 2 ДР на ТЗ, посочвайки, че макар член-кооператорът да участва чрез дяловата си вноска в капитала на кооперацията и да има право на глас в ОС, гласът му не е решаващ при вземане от ОС на колективните решения, с предвидено в закона и Устава мнозинство. Точно в подкрепа на последното отново е посочено реализирането на сделката въз основа на решение на ОС на КСК – обстоятелство, изключващо върху волеобразуването на разпоредилия се длъжник да е повлияло качеството на приобретателя по сделката.Въззивният съд не е споделил дадената от първоинстанционния правна квалификация на евентуалния иск – чл. 135 ал. 3 ЗЗД и го е разгледал като такъв по чл. 135 ал. 1 ЗЗД. Липсата на увреждане е мотивирана аналогично на приетото по главния иск. Недоказаност на знание за увреждане кредиторите на несъстоятелността у всяка от страните по сделката е мотивирано с факта, че началната дата на неплатежоспособност - 30.04.2018 г. - следва, при това със значителен времеви интервал, датата на разпореждането. Извод за знание за увреждане на кредиторите съдът не счита, че е изводим от факта, че на ОС от 23.07.2016 г., приело решенията за способите за удовлетворяване на член-кооператорите, е било известно финансовото състояние на дружеството и нуждата от стабилизирането му. Презумпцията на чл. 135 ал. 2 ЗЗД съдът е отрекъл да е приложима, тъй като страните по сделката не са „ свързани лица „ / арг. и от чл. 649 ал. 4 ТЗ /. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът е поставил във връзка с поддържаното от него основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следните въпроси: „ относно увреждане на кредиторите на длъжника, по смисъла на чл. 647 ал. 1 т. 6 ТЗ / свързано с главния иск / и по чл. 135 ал. 1 ЗЗД / с евентуалния иск / относно увреждането по чл.135 ЗЗД. Поддържано е противоречие с решенията по т.д.№ 1538/2017 г. на І т.о. и т.д.№ 2529/2018 г. на І т.о. на ВКС / досежно иска по чл. 647 ал. 1 т. 6 ТЗ / и решенията по гр.д.№ 754/2009 г. ,гр.д. № 1036/2018 г., гр.д.№ 2301/2014 г., гр.д.№ 3396/2014 г., гр.д.№ 5981/2014 г. – всички на ІV г.о., т.д. № 638/2016г. на ІІ т.о. и т.д.№ 731/2016 г. на І т.о. на ВКС. Поставен е въпросът –„ Възможно ли е увреждане на кредиторите, по смисъла на чл. 647 ал. 1 т. 6 ТЗ или чл. 135 ал. 1 ЗЗД, да се извърши чрез сделка „даване вместо изпълнение „ / чл. 65 ал. 2 ЗЗД /, когато длъжникът отчуждава свой актив в изпълнение на свое задължение към третото лице ? В спецификата на производството по несъстоятелност, формалното балансиране между редуциращия ефект на отчуждаването, спрямо актива и намаляването на пасива на длъжниковото имущество / при относителна равностойност на даденото и погасеното / изключва ли по правило увреждането на кредиторите ? – въпросите обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, поради липса на формирана съдебна практика в отговор на същите; поставен под № 3/ е въпросът „ Кога е налице знание за увреждане у длъжника ?“, обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие на приетото от въззивния съд с решенията по гр.д.№ 754/2009 г. на и гр..д.№ 1036/2018 г. на ІV г.о. и т.д.№ 731/2016 г. на І т.о. на ВКС; Поставени още са и въпросите -4/ Необходимо ли е за наличието на „свързаност”, по пар.1 ал.2 от ДР на ТЗ, лицето участващо пряко или косвено в управлението, контрола или капитала реално да е уговорило условия, различни от обичайните или е достатъчно към момента на сделката да е съществувала подобна възможност ? и 5/ Може ли свързаност между кооперация и член-кооператор, в контекста на отменителния иск по чл. 647 ал. 1 т. 6 ТЗ, респ. на павловия иск, предявен в производството по несъстоятелност на длъжника, с оглед позоваването на презумпцията на чл.649 ал. 4 ТЗ вр. с чл. 135 ал. 2 ЗЗД, да бъде обосновавана по критерии, различни от използваните от законодателя в пар. 1 ал. 1 и ал. 2 от ДР на ТЗ. „ Тези въпроси са обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК като последен е поставен въпросът -6/ „Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички доказателства и доводи на страните ?“ Страната по него е поддържала основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, като е сочила противоречие с приетото в решения по гр.д.№ 64/2020 г. на ІV г.о., т.д.№ 2156/2019 г. на ІІ т.о., т.д.№ 2624/2016 г. на ІІ т.о., гр.д.№ 811/2018 г. на ІІ г.о. на ВКС. Касаторите са посочили и основанието „очевидна неправилност“, съгласно чл. 280 ал. 2 пр. трето ГПК, без самостоятелна аргументация на хипотеза в която го поддържат. Касаторите не обосновават основание за допускане на касационното обжалване, в поддържаните от тях хипотези на по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК, предвид следното: Първият от въпросите не удовлетворява изискването за правен, съгласно приетото в ТР № 1/ 2010 г. по тълк.дело № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като отговор на същия, дори в противен на приетото от въззивния съд и в съответствие с цитираната практика на ВКС, не би бил от естество самостоятелно да обоснове различен от настоящия правен резултат, доколкото не е обосновано основание за допускане на касационното обжалване и по въпросите, свързани с кумулативно изискуеми за основателност на всеки от исковете предпоставки - сключване на сделката между „свързани лица „, по смисъла на пар.1 т.1 и т.2 от ДР на ТЗ / по иска по чл. 647 ал. 1 т. 6 ТЗ /, съответно „ знание за увреждането” у всяка от страните по атакуваната сделка / по иска по чл. 135 ал. 1 ЗЗД /. Релевантни спрямо тези решаващи мотиви въпроси не са формулирани и обосновани с допълнителен селективен критерий, съображения, за което настоящият състав излага при коментара на 3, 4 и пети въпроси по-долу. Първият от въпросите в п.2 на изложението не е релевантен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд не е отрекъл възможността сделка, чрез която се постига удовлетворяване на изискуемо вземане по способа „ даване вместо изпълнение ”, да може да бъде увреждаща за кредиторите на несъстоятелността на разпореждащия се длъжник. Вторият от въпросите в п.2 по същество е аналогичен на първия / п.1 от изложението /, доколкото се основава на тезата на касатора, че достатъчно за увреждането е само факта на разпореждане с имущество на длъжника, в съответствие с цитираната практика на състави на ВКС по искове, с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД и чл. 647 ал.1 т.6 ТЗ. Поради това и тук следва да се вземат предвид изложените във връзка с първия формулиран въпрос съображения. Третият от въпросите, по начало относим само към евентуалния иск по чл.135 ал.1 ЗЗД, е фактически, а не правен, тъй като не предпоставя еднозначен и независим от спецификата по всяко отделно дело отговор, извън конкретните обстоятелства по същото. Значимия за конкретното дело въпрос, досежно обосноваване знание за увреждането у всяка от страните по сделката, предвид решаващите мотиви на съда, е: може ли да се обоснове знание на всяка от страните по възмездна сделка, за увреждане кредиторите на несъстоятелността на продавача по същата, при начална дата на неплатежоспособност / с арг. от определението за „неплатежоспособност „ в чл.608 ТЗ / следваща, при това със значителен времеви интервал, датата на разпореждането. Такъв въпрос не е формулиран и обоснован с допълнителен селективен критерий, нито въпрос относим към другото съображение на съда – че факта на влошено финансово състояние, изводим от протокола на ОС от 23.07.2016 г., не е идентичен с факта на знание за увреждане на кредиторите на несъстоятелността на КСК. Дори да биха удовлетворили общия, въпросите не удовлетворяват допълнителния селективен критерий, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, съгласно цитираната практика на състави на ВКС. В решението по гр.д.№ 754/2009 г. на ІV г.о. на ВКС е обсъждано знание на длъжника, но не и на приобретателя / при значимост на знание у всеки от двамата за настоящия спор /, а правният спор е преквалифициран на друго, различно от чл.135 ЗЗД основание, поради което и аргументи в подкрепа на отговор на поставените въпроси не могат да се изведат и от каузалната му част. В решенията по гр.д.№ 10 36/2018 г. на І. г.о. и т.д.№ 731/2016 г. на І т.о., в хипотезата на възмездна сделка, е посочено, че знанието на длъжника / разпореждащия се / за увреждане на кредитора е доказано с промяната на патримониума му, вследствие на разпоредителния акт, както и че за знанието на приобретателя / третото лице / не е необходимо да се докаже, че то знае всичко за дълга, а само доказване на знание за фактите и обстоятелствата, от които произтича дълга. Въззивният съд не е формирал правни изводи в противоречие с така приетото, досежно знанието на третото лице, кумулативно необходимо за прогласяване на относителната недействителност по чл.135 ал.1 ЗЗД, при възмездна сделка, каквато е процесната. Четвъртият от формулираните въпроси не удовлетворява изискването за правен, тъй като изхожда от изрично отречена от въззивния съд, но въведена от касатора, като необходимо условие за отговора му, предпоставка - купувачът по сделката да е лице с качество, позволяващо му да управлява и контролира продавача / хипотезата на възможност да влияе върху формиране решенията на търговеца, с оглед размера на участие в капитала му, в случая е неприложима по аналогия /. При това, въззивният съд не е приемал, че за наличието на свързаност е от значение реално да са уговорени условия на сделката, различни от обичайните, а че условията на сделката са преценими, като елемент от фактическия състав на самия иск по чл. 647 ал. 1 т. 6 ТЗ / предмет на формулираните първи и втори въпроси /. Решаващ е мотивът на съда, че с качеството на обикновен член - кооператор ответницата – купувач не е могла да въздейства върху формирането на волята на КСК, чрез някоя от предвидените в пар.1 ал.2 ДР на ТЗ възможности – осъществявайки управление или упражнявайки контрол. Петият от въпросите също не удовлетворява общия селективен критерий, тъй като въззивният съд не е имал повод да се произнесе в отговор на същия, въведен за пръв път с касационната жалба и свеждащ се до възможността разпоредбата на чл. 1 пар. 2 от ДР на ТЗ да се тълкува разширително, досежно понятието „свързани лица„. Въпросът е и правно несъстоятелен, тъй като разпоредбата е дефиниция на правното понятие „ свързани лица ”, а нормите - дефиниции са средства за тълкуване на правните разпоредби, в които са използвани и не подлежат на самостоятелно разширително тълкуване, извън конкретния фактически състав, който обслужват. Дори да би могло, касаторът не е мотивирал конкретни способи на тълкуването, вкл. в относимост към други разпоредби на същия или други закони или принципи на правото, обосноваващи основание за разширяване понятието „ свързано лице „ по смисъла на чл. 1 пар. 2 от ДР на ТЗ и по отношение връзката кооперация – член кооператор. Шестият от въпросите е предпоставен от съображението на касатора, че въззивният съд е оставил без обсъждане доказателства и доводи по делото и конкретно – справка относно актуалното имуществено състояние на несъстоятелния търговец, към момента на сключената разпоредителна сделка, от която се установява, че имуществото на дружеството е крайно недостатъчно за удовлетворяване на кредиторите му, от което пък следвало, че всяко разпореждане с него се явява увреждащо ги, както и протоколите от проведени Общи събрания на член-кооператори на Касата, в периода 2016 г. - 2018 г. – свидетелстващи за знание на член-кооператорите относно влошеното състояние на Касата и невъзможността да се удовлетворят вземанията на всички кредитори. Липсата на коментар на така посочените доказателства би предпоставила правен характер на въпроса само и доколкото рефлектира в съществено процесуално нарушение - от естество да обоснове различен правен резултат по спора. Фактът, за установяването на който се сочат доказателствата, не е отречен от въззивния съд, а изрично признат, като обусловил волята на ответната кооперация за сключване на атакуваната сделка – влошено финансово състояние. Следователно, релевантно е не необсъждането на доказателствата, а значимостта на факта за влошено финансово състояние, приравнен от касатора на „ невъзможност да се изплатят всички задължения „ / по начало преценим към момента на сключването на сделката, а не и за последващия период до 2018 г. / за основателността на исковете по чл. 647 ал.1 т.6 ТЗ и чл.135 ал.1 ЗЗД - очевидно отречена от съда. Този правен извод, обаче, предпоставя различен правен въпрос, какъвто не е зададен. Обжалваното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не може „prima facie“, т.е. без извършване на същинска проверка, присъща на касационния контрол, да се приемат за неправилни и необосновани решаващите изводи на съда, че с конкретната сделка, сключена при хипотезата на чл.65, ал.2 ЗЗД (datio in solutum), не е налице увреждане на кредиторите на несъстоятелността, по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ. Отделен е въпросът, че касаторът не излага аргументи за очевидна неправилност на решението, различни от съображенията в касационната жалба за неправилност на акта, като касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение