Определение № 319 от 14.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3663/2013 г.

С определение 234 от 14.06.2013г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решение от 03.12.2012г. по гр.д. № 1612/2012г. на Софийски градски съд, II-д състав, по касационната жалба на Д. С. Т. - ищец в процеса. Налице е подадена касационна жалба срещу решението и от С. С. Б. - също ищец в процеса, по която съдът е пропуснал да се произнесе. Двете касационни жалби са идентични по съдържание. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК, както и в жалбата на Д. Т., се поддържа, че съдът е разрешил два материалноправни въпроса от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1/ налице ли са предпоставките за прилагане на чл. 36, ал.1 ЗН когато един от сънаследниците е придобил с дарение от наследодателя идеална част от единствения сънаследствен имот, надвишаваща запазената част на останалите сънаследници; 2/от какво се поражда неудобството за отделяне на част от имота, необходима за възстановяване на запазена част по смисъла на чл. 36, ал.1 ЗН, когато недвижимият имот, част от който е обект на дарението, е съсобствен на сънаследниците, а не е изключителна собственост на надарения. Ответникът по жалбите Д. К. М. в писмения си отговор поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. В определение № 234 от 14.06.2013г. настоящият състав е приел, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по жалбата на Д. Т.. Тъй като поддържаното от касатора С. С. Б. основание е същото и поставените правни въпроси съвпадат, то следва да се допусне касационно обжалване и по неговата жалба. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.